Виктор Олегович Пелевин е един от най-популярните съвременни руски писатели.

Биография Виктор Пелевин завършва института по енергетика на Московския технически университет, специалност електромеханика. След уволнението си от армията завършва Литературния институт „Максим Горки“. Сътрудничи няколко години на списание „Наука и религия“, където пише статии за източния мистицизъм. Първият му роман излиза през 1989 г.

Пелевин отбягва честата поява в обществото. Рядко дава интервюта и когато го прави, отклонява разговора от начина си на писане към естеството на човешкото съзнание. Все пак разрешава някои от творбите му да бъдат публикувани на официалния му сайт за некомерсиално разпространение. Някои от романите му са драматизирани в звукови файлове.

Преведен е на повечето световни езици (вкл. японски и китайски). Негови пиеси се играят в Лондон и Париж.

Творчество Творбите му носят някои от особеностите на научната фантастика, но са прикрити от многослоево постмодернистично звучене, в което са смесени елементи от поп културата и езотеричната философия. В книгите му често светът и реалността са представени като променливи, напълно податливи на човешките съзнание, воля и интуиция. Пелевин оставя читателя сам да реши какво точно се случва. За да подчертае това, в началото на някои от книгите си добавя следната бележка: „Всяка мисъл, която възникне по време на четенето на тази книга е обект на авторското право. Нелицензираното мислене е забранено.“ В сюжетите разкрива характерни черти на руския народ в прехода след разпада на СССР, като умело впримчва и нишка от ученията и разбиранията на Далечния изток.

Урсула Ле Гуин вижда Пелевин като продължител на могъщата традиция на социална сатира, започваща с Гогол и минаваща през Булгаков.Ursula K Le Guin, Pinning the tail on the fox, The Guardian, 16 февруари 2008

Библиография Романи 1993 – „Жизнь насекомых“ 1996 – „Чапаев и Пустота“ „Чапаев и Пустота“. Превод от руски Таня Балова. София: Калиопа, 2002, 336 с. ISBN 954-9840-13-1 1999 – „Generation „П“ „Generation „П“. Превод от руски Иван Тотоманов. София: Калиопа, 2002 (първа публикация - сп. „Факел“, 1999, кн. 3 и 4) 2003 – „Числа“ (влиза в сборника „ДПП NN – Диалектика переходного периода из ниоткуда в никуда“) „Диалектика на преходния период (от никъде към никъде)“. Превод от руски Иван Тотоманов. София: Калиопа, 2005, 300 с. 2004 – „Священная книга оборотня“ „Върколашки метаморфози“. Превод от руски Иван Тотоманов. София: Калиопа, 2008 ISBN 978-954-9840-22-3 2005 – „Шлем ужаса: Креатифф о Тесее и Минотавре“ „Шлемът на ужаса (Креатив за Тезей и Минотавъра)“. Превод от руски Марин Николчев. София: INK, 2007, 205 с.Ангел Игов, „Чатуратура“, рец. за „Шлемът на ужаса“ в „Култура“, бр. 15 (2454), 20 април 2007 г. 2006 – „Empire V“ Откъси от романа Empire V в превод на Ембец 2009 – „t“ 2011 – „S.N.U.F.F.“ 2013 – „Бэтман Аполло“ „Батман Аполо“. Превод от руски Марина Чертова. 2015, 408 с. 2014 – „Любовь к трём цукербринам“ 2015 – „Смотритель“ 2016 – „Лампа Мафусаила, или Крайняя битва чекистов с масонами“ 2017 – „iPhuck 10“ 2018 – „Тайные виды на гору Фудзи“ Преведени откъси от романа Тайные виды на гору Фудзи 2021 – „TRANSHUMANISM INC.“

Повести 1990 – „Затворник и Шестипалый“ „Затворника и Шестопръстия“, превод от руски Иван Попов, 1996 1992 – „Омон Ра“ „Омон Ра“, превод от руски Иван Попов, 1996 1992 – „Принц Госплана“ „Принцът на Госплан“, превод от руски Иван Попов, 1996 1993 – „Желтая стрела“ „Жълтата стрела“, превод от руски Иван Попов, 1996

Разкази

Есета 1990 – „Гадание на рунах, или Рунический оракул Ральфа Блума“ 1990 – „Зомбификация. Опыт сравнительной антропологии (Зомбификация советского человека)“ „Зомбификация (Опит за сравнителна антропология)“ , превод от руски Иван Попов, 1996 1993 – „ГКЧП как Тетраграмматон“ 1993 – „Джон Фаулз и трагедия русского либерализма“ „Джон Фаулз и трагедията на руския либерализъм“ , превод от руски Иван Попов, 1997 1993 – „Икстлан – Петушки“ 1996 – „Ultima Тулеев, или Дао выборов“ 1998 – „Имена олигархов на карте Родины“ 1998 – „Последняя шутка воина“ 2001 – „Код Мира“ (на руски не е публикувано, в мрежата има превод от немски на руски, направен от фенове) 2001 – „Мост, который я хотел перейти“ 2001 – „Подземное небо“ (на руски не е публикувано, в мрежата има превод от немски на руски, направен от фенове) 2002 – „Мой Мескалитовый Трип“ (на руски не е публикувано, в мрежата има превод от английски на руски, направен от фенове)

Стихотворения 1993 – „Осень“ („Есен“; стихотворение от романа „Чапаев и Пустота“) 2003 – „Элегия 2“ 2005 – „Психическая атака. Сонет“

Награди 1990 – „Великое Кольцо-90“ за разказа „Реконструктор“ 1990 – „Золотой шар-90“ за повестта „Затворникът и Шестопръстия“ 1991 – „Великое Кольцо-91“ за повестта „Принцът на Госплан“ 1992 – Малая Букеровская премия за сборника „Синият фенер“ 1993 – „Великое Кольцо-93“ за разказа „Тъпанът на горния свят“ 1993 – „Бронзовая улитка-93“ за повестта „Омон Ра“ 1990 – „Интерпресскон-93“ за повестта „Омон Ра“ 1993 – „Интерпресскон-93“ за повестта „Принцът на Госплан“ 1995 – „Странник-95“ за есето „Зомбификация“ 1997 – „Странник-97“ за романа „Чапаев и Пустота“ 2000 – Германската литературна награда за литературна сатира „Рихард Шьонфелд“ за романа „Generation P“Buddhas Goldfinger Viktor Pelewin erhält Satire-Preis, Frankfurter Allgemeine Zeitung, 15 декември 2000, Nr. 292, S. 46 2001 – „Нонино-2001“ в Зальцбург, за най-добър чуждестранен писателThe winners of the Thirty-eighth Nonino Prize на сайта на наградата „Нонино“ 2003 – „Премия Аполлона Григорьева-2003“ за романа „ДПП NN“Лауреаты Премии Аполлона Григорьева за 2003 год на сайта „Журнальный зал“ 2004 – „Национальный бестселлер-2004“ за романа „ДПП NN“Лауреаты прошлых лет на сайта на наградата „Национальный бестселлер“ 2007 – Националната литературна награда „Большая книга“: финалист, един от тримата победители при интернет гласуването сред читателите (романа „Empire V“)„Итоги Национальной литературной премии „Большая книга“ , сайт на Националната литературна награда „Большая книга“ 2010 – Националната литературна награда „Большая книга“: трета награда (романа „t“)„Большая книга“ объявила лауреатов“ , сайт на Националната литературна награда „Большая книга“, 23 ноември 2010

Бележки

Външни препратки

Сайт творчества Виктора Пелевина, най-значимият фенски сайт, гл. редактор Gray Graph (псевдоним)

Виктор Пелевин в Литернет

Интервю с Виктор Пелевин, интервю на Евгений Некрасов, превод от руски Людмил Димитров, в. „Култура“, бр. 31, 14 септември 2001 г.

За него Ренета Божанкова, „Виктор Пелевин: сценарий за калейдоскоп“, в. „Култура“, бр. 31, 14 септември 2001 г. Александър Генис, „Беседа десета: поле на чудесата. Виктор Пелевин“, превод от руски Людмил Димитров, в. „Култура“, бр. 31, 14 септември 2001 г. Александър Генис, „Иззад всяко кълчене на съвременността наднича небето на вечността“ (Предговор към романа S.N.U.F.F. на Виктор Пелевин), в. „Дума“, бр. 295, 20 декември 2012

Категория:Руски писатели Категория:Руски писатели фантасти Категория:Писатели постмодернисти Категория:Будисти Категория:Родени в Москва