Максим Евгениевич Стависки () е натурализиран български състезател по фигурно пързаляне от руски произход. Притежава българско гражданство от 1996 година, когато негова танцова партньорка и приятелка е Албена Денкова.Максим Стависки personi Двамата са първите българи, които печелят медал на световно първенство по фигурно пързаляне.

Биография Роден е на 16 ноември 1977 г. в Ростов на Дон, Русия.

През 1996 г. получава българско гражданство и започва да тренира с Албена Денкова, като техен треньор е Александър Горшков. През 2000 г. Денкова и Стависки сменят София с Одинцово, за да имат по-добри условия за тренировки.

След световното първенство през 2005 г. Денкова и Стависки заминават да тренират в Делауеър, САЩ при Наталия Линичук и Генадий Карпоносов.

След приключване на състезателната си кариера Денкова и Стависки участват в множество шоупрограми. През сезона 2009 – 2010 г. стават хореографи на Бриан Жубер. През 2010 – 11 г. Максим съвместно с Александър Жулин работи като треньор на танцовата двойка Натали Пешала—Фабиан Бурза, които печелят златните медали на европейското първенство в Берн.

На 30 януари 2011 г. Албена и Максим стават родители на момче.

Спортни резултати

Награди и отличия През 2007 е награден от Георги Първанов с орден Стара планина първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България.“ Спортист №1 на България – 2006 Спортист №2 на България – 2007 В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България – 2003, 2004 На 3 юли 2007 г. той и Албена Денкова са наградени с наградата за феърплей на Международната организация „Феърплей Мецанате“. Максим Стависки и Албена Денкова са почетни граждани на Царево. На 5 май 2006 г. в Зимния дворец в София той и Албена Денкова официално са наградени с чисто нов Hummer H3 от „София Ауто“. Автомобилът е показан на леда и става част от шоуто на световните шампиони.

Скандали Автомобилна катастрофа край Приморско На 5 август 2007 година, след употреба на алкохол, Стависки предизвиква тежка катастрофа край Приморско, след като навлиза със своя „Хамър“ в насрещното движение и удря челно лек автомобил „Хонда“, като преди това изблъсква автомобил „Ауди“ от пътя. В катастрофата загива 23-годишният шофьор на „Хонда“-та, а 18-годишно момиче изпада в кома с опасност за живота (по-късно момичето е с травма на гръбначния стълб, която не му позволява да се храни самостоятелно и да се движи, и претърпява множество операции), а другите им двама спътници са ранени; самият Стависки е без наранявания.

Според установените от полицията факти, Стависки шофира с 1,1 ‰ алкохол в кръвта при допустими 0,5 ‰, с превишена скорост и предизвиква катастрофата като навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно колата на потърпевшите със своя джип. Малко преди инцидента той е спрян от патрулиращи полицаи, които, след като го разпознават, го предупреждават да кара по-внимателно и го пускат без да му вземат проба за алкохол. По време на катастрофата Максим Стависки е лице на кампания на бТВ за безопасно каране по пътищата с надслов „Ако си пил, слез – искам да стигна жив“.

Първоначално прокурорът Иван Станев от Бургаска окръжна прокуратура подвежда под отговорност Стависки само за тежка телесна повреда. Няколко дни по-късно текстът е коригиран и е повдигнато обвинение в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда. Според Наказателния кодекс наказанието може да варира от три до десет години затвор. На 10 януари 2008 година в Бургаския окръжен съд започва дело срещу Максим Стависки, като на второто заседание на 30 януари той се признава за виновен по всички обвинения и делото протича по съкратена процедура. Постановена е условна присъда от 2,5 години затвор с 5 години изпитателен срок, 90 000 лева обезщетение за родителите на убитото момче и 80 000 лева за родителите на Мануела Горсова. Съдът отхвърля иска от 2 милиона лева, предявен от бащата на Мануела.

Прокуратурата обжалва присъдата на първоинстанционния съд и на 7 април започва процес в Бургаския апелативен съд, който на 7 май потвърждава условната присъда на Максим Стависки. Паричното обезщетение за близките на загиналия Петър Петров остава същото, докато това за семейството на Мануела Горсова е увеличено на 2 милиона лева.

Присъдата на апелативния съд е обжалвана от страна на жертвите и през октомври 2008 година Върховният касационен съд връща делото за преразглеждане в Бургаския апелативен съд, с тежки констатации за слаб анализ на фактите в предните решения, липса на ясна мотивация за решенията, не взимане предвид на генералната превенция и други. На 5 януари 2009 година Бургаският апелативен съд изменя присъдата на Стависки от условна в ефективна, запазвайки срока от две години и половина и увеличавайки обезщетенията за семействата на убитите и пострадалите. Решението е гласувано с двама „за“ и един „възразил“, като възразилият се председател на съда Георги Кошничаров на нарочна пресконференция изразява мотивите за решението си, главно свързани с това, че решението на съда надали би имало толкова голямо значение за генералната превенция, колкото му се отдава. Втората присъда на Бургаския апелативен съд също е обжалвана, този път от подсъдимия, и през май 2009 година Върховният касационен съд заменя ефективната му присъда с условна присъда от 2 години и 6 месеца, с 5 години изпитателен срок.Последно: Стависки няма да лежи в затвора, в. Дневник / dnevnik.bg, 12 май 2009

Източници

Категория:Български фигуристи Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Руски фигуристи Категория:Спорт в Ростов на Дон Категория:Български треньори по фигурно пързаляне Категория:Родени в Ростов на Дон Категория:Българи от руски произход Категория:Почетни граждани на София Категория:Български престъпници