Александър Иванович Степанов () е руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография Александър Степанов е роден през 1817 г. в дворянски род в Санктетербургската губерния в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Образование получава в Николаевското инженерно училище с назначение в Санктпетербургската инженерна команда. След две години по собствено желание е преведен в Кавказ в 3-ти сапьорен батальон.
Участва в Кавказката война (1850 – 1860). Отличава се неколкократно в покоряването на Чечня и Дагестан, за което получава няколко военни награди. Името му се ползва с голяма известност сред началниците му. През 1859 г. За заслуги в покоряването на „планинците“ е повишен във военно звание подполковник (1859). Назначен е за командир на 24-ти резервен батальон, а по-късно за командир на 123-ти Козловски пехотен полк с повишение във военно звание полковник.Старчевский, А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых / составил А. А. Старчевский. – С.-Петербург: Тип. Б. Г. Янпольского, 1878. с. 388,
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). На 3 юли 1877 г. се отличава в битката при Никопол срещу армията на Хасан паша. Води войниците си при превземането на с. Муселиево, с. Жернов, мелницата и двата моста над река Осъм. Така отрязва пътя за отстъпление на гарнизона на Никопол. На 4 юли Хасан паша се предава със 7000 гарнизон, а полковник Александър Степанов е назначен за комендант на крепостта. Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 20. Журналы, дневники и очерки военных действий частей IX арм. корпуса, Санкт Петербург, 1901 г., с 225 – 247 След провала на първата атака на Плевен, полкът му е определен да участва на десния фланг във втората атака на града в състава на отряда на генерал-лейтенант Николай Веляминов. На 18 юли 1877 г. в стремителната атака на турските позиции при село Гривица отново е на първата бойна линия и командва лично своите войници. Тук е тежко ранен три пъти – първоначално е ранен в ръката, впоследствие в лицето (в ноздрата). Не напуска строя, но трети куршум засяда в гръбначния му стълб.
Тежко раненият полковник Александър Степанов е изнесен от бойното поле в тиловия лазарет. Пренесен е в Евангелическата болница в град Свищов. Живее още около две седмици в страшни болки, като периодично идва в съзнание. Въпреки усилията на лекарите, умира на 1 август 1877 г. на 60-годишна възраст. Погребан е в двора до олтара на църква „Свети Димитър“ в град Свищов.
Галерия
Вижте също Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878) Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878) Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878) Битки през Руско-турската война (1877-1878) Първа атака на Плевен Втора атака на Плевен Битка при Пелишат–Згалево Трета атака на Плевен Битка при Гривица (7/19 октомври 1877) Битка при Телиш Битка при Горни Дъбник Битка при Долна Митрополия Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ Параклис мавзолей „Свети Георги“ Руски паметници в България
Източници
Тодорова Г., Василева М, Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976 г. с.148
Категория:Руски офицери Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Починали в Свищов