Древногръцкият храм (, семантично се различава от храм ) е сграда, построена да приютява статуя на божество в древногръцката религия. Интериорът на храма е особено място, тъй като жертвоприношенията и ритуалите, посветени на съответното божество, се извършват извън него, в по-широката зона на светилището, която може да е значително по-голяма. Храмовете често се използват за съхранение на оброчни дарове. Те са най-важният и най-разпространен тип сграда в древногръцката архитектура. Сградите, построени да изпълняват функциите на храм в елинистичните държави извън Европа, често се придържат до голяма степен към заварените местни традиции. Дори когато гръцкото влияние е видимо, те обикновено не се считат за древногръцки храмове. Това се отнася например за гръцко-партските и бактрийските храмове или за сгради в Елинистически Египет, които следват древноегипетската традиция. Повечето гръцки храмове са ориентирани съобразно астрономически критерии (в посока изток-запад), но има и изключения.Francis Penrose, The Orientation of Greek Temples, Nature, v. 48, n. 1228, May 11, 1893, pp. 42 – 43

Между IX и VI век пр. Хр. древногръцките храмове прерастват от малки кирпичени постройки в монументални сгради с двоен портик, обградени с колонади, като често достигат и над 20 метра височина (без покрива). Стилистично те са подчинени на специфичните за региона архитектурни стилове. Докато първоначално разграничението е между дорийски и йонийски стил (ордер), към края на III в. пр. Хр. възниква и трети стил с коринтския ордер. Разработени са множество различни планове на основите, всеки от които може да се комбинира с различна надстройка. След III век пр. Хр. строежът на големи храмове намалява и макар че през II век пр. Хр. отново се възражда за кратко, той спира почти изцяло през І в. пр. Хр. След това са започвани само по-малки сгради, докато старите храмове продължават да се ремонтират или довършват.

Гръцките храмове са проектирани и конструирани според строго зададени пропорции, определени най-вече от долния диаметър на колоните или от размерите на фундамента. Почти математическата строгост на така постигнатите основни конструкции се облекчава чрез някои оптични подобрения. Въпреки широко разпространената идеализирана представа за искрящо бели колонади, гръцките храмове са били боядисвани в яркочервени и сини цветове, които контрастират с бялото на камъните или мазилката. По-украсените храмове са снабдени с много богата фигурална украса под формата на релефи и фронтони със скулптури. Изграждането на храмове обикновено се организира и финансира от полисите или от светилищата. Частни лица, особено елинистическите владетели, също са спонсорирали такива сгради. В края на елинистическия период намаляването на тяхното богатство и прогресивното включване на гръцкия свят в границите на Рим, чиито чиновници и владетели поемат управлението, ознаменуват края на строителството на гръцки храмове. Новите храмове принадлежат вече към традицията на римския храм, който въпреки силното гръцко влияние има различни цели и следва различни естетически принципи.

Основната сграда на храма е разположена в по-голям парцел (теменос), обикновено заобиколен с ограда или стена (периболос), като целият комплекс обикновено се нарича светилище. Акрополът в Атина е най-известният пример, въпреки че очевидно е бил използван като цитадела още преди в нея да бъде построен храм. Светилището може да включва много спомагателни сгради, свещени горички или свещени извори, в него живеят животни, посветени на божеството, а понякога и хора, които се нуждаят от убежище – например избягали роби.

Развитие Зараждане Мястото за провеждане на религиозни церемонии в микенска Гърция е мегаронът, разположен в царския дворец (XV до XIII век пр. Хр.), но през ранната желязна епоха (тъмните векове) сградите стават по-малки и не така внушителни.myportal.bsd405.org. .

Светилищата са важно място в Древна Гърция, всяко от тях е посветено на бога, почитан в околността. Вероятно отначало в светилищата не е имало храмове, макар че информацията ни е ограничена и въпросът е спорен. Типичното ранно светилище съдържа теменос и олтар за жертвоприношенията, често е разположено около свещена горичка, пещера или извор и е оградено само с камъни през определен интервал. Много от по-малките светилища си остават такива, но по-известните, най-вече в полисите, постепенно се замогват и става възможно издигането на сграда за съхранение на култовия образ. Този процес със сигурност протича през IX век пр. Хр., но вероятно е започнал по-рано.Теориите са изложени в глава 1 на Greek Sanctuaries: New Approaches, Eds. Robin Hagg and Nanno Marinatos, 2002, Routledge, ISBN 1-134-80167-X, 9781134801671, google books Възможно е храмовете да са възникнали като примитивни колиби за грубо изработената статуя на божеството – ксоанон (). Много от храмовете са ориентирани в посока изток – запад, за да може изгряващото слънце да освети ксоанона.

Основните архитектурни черти на древногръцкия храм са заложени в периода между X и VII век пр. Хр. В най-опростената си форма (само наос) храмът е проста правоъгълна структура с издадени странични стени (анти), формиращи малък портик. До VIII век пр. Хр. е имало и нещо като апсида, но правоъгълната форма преобладава. Към края на VII век пр. Хр. основният корпус е ограден с колони – (перистил или периптерна колонада), превърнал се в една от най-характерните черти на древногръцката храмова архитектура. С добавянето на вътрешни колони, крепящи покрива, започва изграждането на разнообразни по стил храмове.

Посейдоновият храм в Истмия (полис, разположен на Коринтския провлак), построен около 690 – 650 г. пр. Хр. е може би първият истински архаичен храм от монументален тип, който със солидната си колонада и плочест покрив го откроява от останалите съвременни сгради

Дървени постройки Първите постройки са предимно конструкции от кал, тухли и мрамор върху каменни основи. Колоните и надстройката (антаблеман) са дървени, отворите на вратите и антите са покрити с дървени дъски. Кирпичените стени често са подсилени с дървени греди. Елементите на тази проста дървена архитектура лежат в основата на всички принципи, които ще определят развитието на гръцките храмове в продължение на следващите векове.

Към края на VII в. пр. Хр. размерите на тези прости конструкции значително нарастватHeinrich Drerup: Griechische Baukunst in geometrischer Zeit. Göttingen 1969. и достигат понякога 30 метра. Тъй като по това време не е било технически възможно да се покриват широки пространства, тези храмове остават много тесни, с ширина от 6 до 10 метра.

За да се подчертае значението на култовата статуя и цялата сграда, наосът е снабден с навес, подкрепен от колони. По-нататъшното добавяне на портици от всички страни на храма (перистаза, периптер – обиколна колонада с чисто естетически функции), се дължи на стремежа на архитектите и поръчителите сградите да изглеждат еднакво добре от всички посоки и е много характерно за храмовете в гръцката архитектура.Heinrich Drerup: Zur Entstehung der griechischen Ringhalle. In: Nikolaus Himmelmann-Wildschütz & Hagen Biesantz (eds.): Festschrift für Friedrich Matz. Mainz 1962, p. 32 – 38. Това води до развитието на т.нар. храм периптер, с единична колонада с фронтален портик (пронаос), който се повтаря огледално в задната част на сградата – опистодом, станал необходим по чисто естетически причини.

Каменна архитектура: архаичен и класически период През VI век пр. Хр. на йонийския остров Самос се появява нов тип храмова украса – с двойна колонада (диптер). Тази идея по-късно е копирана в Дидима, Ефес и Атина. Между VI и IV век пр. Хр. са построени множество храмове; почти във всеки полис и колония има по един или по няколко. Строят се и храмове извън населените места и в големи светилища като Олимпия и Делфи.

Наблюдаваната промяна на формата показва търсенето на хармония на всички архитектурни елементи: от по-простите ранни форми, които често изглеждат груби и обемисти се преминава към естетически по-съвършените по-късни структури; от простото експериментиране се преминава към математически строго изчислени сложни планове на основите и надстройките.

Спад през елинистическия период От началото на елинистическия период гръцкият периптерен храм губи своето значение. С много малко изключения, класическото строителство на храмове е преустановено както в елинистична Гърция, така и в гръцките колонии на Магна Греция. Само в Западна Мала Азия се запазва известно строителство на храмове през ІІІ в. пр. Хр. Изграждането на големите проекти, като например храма на Аполон в Дидима близо до Милет и Артемизиона в Сарди не отбелязва голям напредък.

През II век пр. Хр. се наблюдава възраждане на храмовото строителство, включително и на периптерните храмове. Това отчасти се дължи на влиянието на архитекта Хермоген от Приен, който на теория и практика предефинира принципите на изграждане на йонийския храм.Ralf Schenk: Der korinthische Tempel bis zum Ende des Prinzipats des Augustus. Internationale Archäologie Vol. 45, 1997, p. 41 – 47. В същото време владетелите на елинистическите държави разполагат с изобилни финансови ресурси. Тяхното самовъзвеличаване, съперничество, желание за стабилизиране на сферите им на влияние, както и нарастващият им конфликт и съперничество с Рим (включително в областта на културата), са предпоставка за възраждането на строителството.Klaus Bringmann & Barbara Schmidt-Dounas: Schenkungen hellenistischer Herrscher an griechische Städte und Heiligtümer. Historische und archäologische Auswertung. Ed. by Hans von Steuben & Klaus Bringman. Akademie Verlag Berlin, Berlin 2000. По време на тази фаза гръцките храмове стават широко разпространени в Южна Мала Азия, Египет и Северна Африка.

Край на древногръцкия храм В началото на І век пр. Хр. Митридатовите войни водят до значителни промени. Ролята на поръчител все повече се поема от римските управници на източните римски провинции,Friedemann Quaß: Die Honoratiorenschicht in den Städten des griechischen Ostens. Untersuchungen zur politischen und sozialen Entwicklung in hellenistischer und römischer Zeit. Stuttgart 1993. които рядко демонстрират щедрост за изграждане на храмове.Klaus Tuchelt: Frühe Denkmäler Roms in Kleinasien. 23. Beiheft Mitteilungen des Deutschen Archäologischen Instituts Abteilung Istanbul. 1979, p. 119 – 122. Въпреки това по това време е построен например храмът на Афродита в Афродизия в Кария.Charlotte Roueché & Kenan T. Erim (Hrsg.): Aphrodisias Papers: Recent Work on Architecture and Sculpture. In: Journal of Roman Archaeology. Supplementary series Vol. 1. 1990, p. 37 ff. Едиктите на Теодосий I и неговите наследници начело на Римската империя, забраняващи езическите култове, водят до постепенното затваряне на гръцките храмове или превръщането им в християнски църкви.

Конструкция

Каноничните гръцки храмове поддържат една и съща основна конструкция в продължение на много векове. Гърците използват ограничен брой пространствени компоненти, влияещи на плана на основите и на архитектурните компоненти, определящи фасадата. Основните съставни части са перистил, портик, пронаос, наос и опистодом.

План на основите Наос Централното култово помещение на храма е наосът (наричан също цела), в който обикновено се пази култовата статуя на божеството. В архаичните храмове понякога е включвана отделна стая след целата, наречена адитон. В Сицилия този подход продължава и през класическия период. Пронаос и опистодом Пред целата има преддверие, пронаос, създадено от изпъкналите странични стени на целата (или антите). Достъпът от пронаоса към целата става през врата. Подобна стая в задната част на целата се нарича опистодом (задна килия или преддверие). Съществуването на опистодома е подчинено изцяло на естетически съображения: за да се запази хармонията на периптерния храм и да се осигури неговия еднакъв изглед от всички страни, изпълнението на предната част трябва да се повтори огледално отзад. Перистаза