Втората българска легия е доброволческа формация, която се обучава в Белград през 1867-1868 година за повдигане на освободително въстание на българите в Османската империя.
По подобие на първата пет години по-рано, втората легия влиза в плановете на сръбския княз Михаил Обренович за обща война на балканските християни срещу империята. В контекста на преговорите с част от българската емиграция за създаване на сръбско-българска държава, през есента на 1867 година сръбските власти свикват доброволци за планираното въстание в България. В продължение на няколко месеца около 200 българи се обучават на военно дело от офицери от белградската Артилерийска школа. Сътрудничеството се насърчава дипломатически и финансово от Русия. Натискът на останалите Велики сили (Франция, Австро-Унгария и Англия) за запазването на Османската империя обаче и падането на Илия Гарашанин от власт водят до промяна в сръбската политика и отказ от военни приготовления. Това и недоволството на доброволците от сръбските претенции за западните български земи водят до разпускане на легията през април 1868 година.Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1978, стр. 755;Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. София 2001 Първият балкански съюз (посетен на 29.09.2013); Повечето от легионерите преминават от Сърбия в Румъния, където формират ядрото на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Други като Васил Левски се отказват от четническата тактика и от уповаването на чужда помощ, и се заемат с изграждането на революционна организация в България.
Източници
Категория:Български легии в Белград Категория:Основани в Сърбия през 1867 година