„Memento mori“ е известен латински израз, който може свободно да бъде преведен като „Помни, че си смъртен“, „Помни, че ще умреш“ или „Помни смъртта си“, „Осъзнай смъртността си“. С израза се наименува и жанр артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел – да напомнят на хората за тяхната собствена преходност, смъртност.
Исторически произход и история на духовното развитие
След като към края на управлението на Каролингите през т. нар. „Тъмен век“ между 882 – 962 г. църковният живот бил достигнал дъното на морала и се били появили сериозни неуредици,Rudolf Fischer-Wolpert: Lexikon der Päpste. Marix Verlag, Wiesbaden 2004, ISBN 3-937715-68-1, S. 175. ново контра-движение в началото на Развитото средновековие, особено Клюнийската реформа, довели до повишен аскетизъм и пречистване на църквата от всичко светско, особено в манастирите, и нарастваща мистицизъм (най-известна е бенедиктинката Хилдегард фон Бинген).Herbert A. Frenzen, Elisabeth Frenzen: Daten deutscher Dichtung. Chronologischer Abriss der deutschen Literaturgeschichte. Bd. I. 4. Aufl. dtv, München 1967, S. 17. Около 150 реформаторски манастира са били основани тогава само в Германия и около 2000 в цяла Европа. Ръководна мисъл тогава е била преходността/смъртността, от която неизбежно се стига до заключението, че най-важното в живота е да се подготвим за смъртта и последващия я Страшен съд, за да осигурим собственото си душеспасение. Подобни идеи е имало отново и отново по-късно и в други религии, но рядко с такава абсолютна последователност.
Друга последица от Клюнийската реформа (след като тя постепенно затихва и губи своята актуалност, а абатството Клюни забогатява и започва да проявява признаци на морален упадък) е основаването на Цистерцианския орден от 1112 г. нататък, който е насочения към съзерцание и цели да съживи стриктното спазване на орденските правила на Бенедикт Нурсийски (Правила на Свети Бенедикт) за живот в бедност и според принципа на Ora et labora, който е формулиран едва през късното средновековие. Бернхард фон Клерво е решаващ за процъфтяването и разрастването на цистерцианците. Няколко папи подкрепиха реформата, най-вече Лъв IX., Григорий VII, Урбан II и Пасхал II, докато борбата за инвеститура с германския крал и по-късно римски император Хайнрих IV бушува и политически сътресения с няколко антипапи разтърсват Светия престол. Последните трима папи преди това са били монаси в абатството Клюни.Fischer-Wollpert, S. 65 – 71, 175f, 204ff.
Катастрофалното епидемично появяване на чумата в Европа през средата на 14 век отново води до засилване на актуалността на фразата Momento mori (виж Чумни пандемии). Херман Хесе се разработва тази тема от литературна гледна точка в своя роман „Нарцис и Голдмунд“, публикуван през 1930 г. Също така и в изобразителното изкуство се срещат поразително често изображения на memento mori в този контекст, особено върху и в църковните и манастирски сгради. Типични изображения са тия на танца на смъртта и по-късно колоните на чумата.
Дори самата Библия предава съзнание на преходност на читателя в различни моменти. Оригиналът memento mori би могъл да произхожда например от Псалтир 90, стих 12: „Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.“. Memento mortis („възпоменавай смъртта") също се използва. С мотива се свързват поговорки като Media vita in morte sumus (В средата на живота сме в смъртта) или Mors certa hora incerta (Смъртта е сигурна, часът е несигурен), например на часовника на кметството в Лайпциг (около 1900 г.). И тук обаче, както и в други форми, например в изкуството, вече има постклюнийска плиткост на първоначално дълбоката философско-богословска концепция на Клюнийската реформа до стигане на декоративната ѝ функция в наши дни.
В Римската империя В Древния Рим използвали израза „Memento moriendum esse“, което буквално означава „помни, че си смъртен“, „помни смъртта“. Когато някой победоносен пълководец се завръщал в Рим, бивало устройвано триумфално почетно шествие при влизането му в града. Докато всички посрещали триумфиращия с радостни възгласи „Io, Triumphe“ специално ангажиран роб държал венеца на пълководеца и му нашепвал в ухото „Memento mori“, за да не се възгордее прекалено.
През Ранното средновековие Тогава Църквата проповядвала пълно отказване от всички земни радости и блага, в името на благочестието и вечния живот, който очаквал праведниците. За утешение в лишенията от радостите на живота духовниците непрекъснато повтаряли: „Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris“ – „Помни смъртта, човеко, защото си прах и в прах ще се превърнеш“. Монасите в манастирите използвали „Memento mori“ вместо „Добро утро, добър ден, добър вечер и лека нощ“. На големи празници и в особено радостни случаи се поздравявали с антипода на „Memento mori“ – „Memento vivae“ (помни живота; не се отказвай напълно от радостите, които Бог ни е дал и на този свят)
През Късното средновековие Тогава изразът бил съкратен до „Memento mori“. В изкуствознанието се употребява за определени мотиви от средновековното изкуство. Най-разпространеният е т. нар. Tанц на смъртта: изображения на редици алегорично представени танцуващи хора, водени от Смъртта. Начело на „хорото“ винаги стои папата, следват висши духовници, благородници, рицари, селяни. Накрая са просяците и бедните. Танцът на смъртта следва идеята, че пред смъртта всички са равни.
По-късна адаптация в поезията и изобразителното изкуство Мотивът Momento mori избледнява с течение на времето до чисто формален девиз върху надгробните камъни, до девиз в некролозите и накрая се появява просто като чисто художествен мотив в натюрморти. Може да се срещне като стилов мотив във всички епохи на изкуството. Типични мотиви в натюрморта Vanitas са гниещи плодове, нарове, покрити с мухи, обърнати чаши за вино, черепи и подобни предмети, които символизират преходността. Свързан мотив представляват също така изображения на Танца на смъртта, например от Ханс Холбайн Млади.Hans Georg Wehrens: Der Totentanz im alemannischen Sprachraum. „Muos ich doch dran – und weis nit wan“. Schnell & Steiner, Regensburg 2012, S. 14, 49ff. und 145ff. ISBN 978-3-7954-2563-0.
Идеята на Memento mori, макар и отслабена и нерелигиозна, продължава да живее до Новото време и може да се срещне тук например в творчеството на Салвадор Дали, на фотографа Ман Рей или художника на попарт Анди Уорхол. Кинематографично темата е третирана от Ингмар Бергман през 1957 г. в „Седмият печат“ и през 1998 г. от Мартин Брест в „Да срещнеш Джо Блек“.
В киното, литературата и музиката Мементо Мори (песен), песен на Architects Мементо мори (роман), роман на Мюриъл Спарк Мементо мори (филм), филм на Ким Мен Сун, Memento mori (албум), албум на Umbra et Imago Memento Mori (група), дуум метъл група от Швеция Memento Mori (албум), албум на Flyleaf Memento Mori (песен), песен на Kamelot Memento Mori (песен), песен на Moonspell Memento Mori (песен), песен на Lamb Of God Memento Mori (албум), албум на Depeche Mode, излязъл през 2023 година.
Вижте също Et in Arcadia ego – иконография и анализ
Източници
Категория:Латински изрази Категория:Римокатолицизъм Категория:Крилати фрази Категория:Латински философски фрази