Вацлав Нижински (; ) (12 март 1889 г., Киев – 8 април 1950 г., Лондон) е легендарен руски и френски балетист, балетмайстор и хореограф от полски произход.
Още по време на обучението в Императорската балетна школа в Санкт Петербург впечатлява със своя талант. Веднага след завършването става солист на Мариинския театър, по-късно с трупата Ballets russes на Сергей Дягилев покорява Париж. Прочува се с необичайната си пластика и лекотата, с която „излита“ при високите скокове.Encyclopedia Britannica. Vaslav Nijinsky
От четирите балетни постановки на Нижински най-известни са „Следобедът на един фавън“ и „Пролетно тайнство“. Тяхната хореография, първоначално неразбрана и отхвърлена, днес се оценява като новаторство и повратен момент в развитието на танцовото изкуство.Encyclopedia Britannica. Theatre dance
Има кратък творчески живот вследствие на психическо заболяване, спира да танцува на 27-годишна възраст.
Биография Начални години Роден е на 12 март 1889 г. (или 1890 г.Encyclopedia of World Biography) в Киев (Руска империя), в семейство на полски балетисти Томаш Нижински и Елеонора Береда. Бащата, талантлив танцьор и балетмайстор, има своя трупа. Майката завършва балетно училище и до женитбата си работи с трупата на Варшавския театър. Семейството има 3 деца – Станислав, Вацлав и Бронислава. Когато е на 6 години, Станислав пада от прозорец, получава мозъчна травма, вследствие на която изостава в своето развитие. Бронислава става балерина и известен балетмайстор.Вацлав Фомич Нижинский
Първите уроци по танц Вацлав получава от баща си. Родителите му имат турнета из цяла Русия и Вацлав още на 7-годишна възраст участва в някои техни представления. По-късно Томаш Нижински изоставя семейството заради любовница.Secrets of Nijinsky Елеонора Береда, принудена да напусне трупата, се мести с децата в Санкт Петербург. Тя решава да запише Вацлав в Императорската балетна школа, където издръжката на учениците се поема изцяло от държавата. На 20 август 1898 г. той се явява на приемни изпити. Малкото момче няма подходящи физически данни, но впечатлява преподавателя на началните класове, Николай Легат, със способността си да прави балетни скокове. В школата Вацлав трудно се справя с общообразователните предмети, но е най-добрият ученик в класа по танц. Неговите изпълнения в училищните представления и участия в спектаклите на Мариинския театър привличат вниманието на публиката и критиката. Талантът му получава възторжени оценки в артистичните среди и след завършването на училището през 1907 г. той веднага е приет в Мариинския театър като солист на балетната трупа.
Професионална дейност Мариински театър
Професионалната кариерата на Нижински започва в Мариинския театър. Танцува на неговата сцена от 1906 г., преди да завърши балетното училище; последното му представление там е на 25 януари 1911 г. От 1907 г. е премиер-балетист – участва практически във всички класически балетни спектакли, изпълнява основните партии в новаторските постановки на Михаил Фокин. Макар фигурата му да не отговаря на балетните стандарти – Нижински не е висок, няма дълги крака – успехът е огромен. Публиката оценява неговата грация и дарбата на драматичен актьор. За умението да прави високи летящи скокове го наричат осмото чудо на света и сравняват с легендарния френски балетист от 18 век, Огюст Вестрис (Auguste Vestris, Marie-Jean-Augustin Vestris). Неговите партньорки в танца са известните балерини Матилда Кшесинска, Анна Павлова, Тамара Карсавина.
Кариерата на Нижински в Мариинския завършва неочаквано поради намесата на императорското семейството. Той изпада в немилост в резултат на скандал, разразил се във връзка с балетния костюм, представляващ много тясно трико. Нижински танцува в „Жизел“, облечен с този костюм, който силно очертава тялото, без да го допълни с къс обемен панталон. Публиката е шокирана, императрицата Мария Фьодоровна е разгневена – за нея костюмът е неприличен. Дирекцията на театъра реагира на ситуацията и уволнява Нижински....я Божий клоун...
Руски балет на Дягилев
След напускането на Мариинския театър Нижински започва работа с трупата на Сергей Дягилев Ballets russes (Руски балет), която представя руското балетно изкуство по света и работи извън Руската империя.
За първи път Нижински е поканен от Сергей Дягилев за участие в парижкия сезон на Ballets russes през 1909 г. В програмата са балетните постановки на Михаил Фокин и с изпълнението на главните партии в тях Нижински покорява Париж. Той участва и в следващия парижки сезон на Ballets russes, а след напускането на Мариинския театър изцяло се концентрира върху работата с тази трупа. С Нижински Ballets russes работи много плодотворно и успешно. Представления се дават из цяла Европа, в Северна и Южна Америка. Нижински получава световно признание.
Дягилев оценява високо таланта на Нижински и го насърчава да се заеме и с хореография. През първия период на тяхното сътрудничество те създават два балета – „Следобедът на един фавън“ и „Пролетно тайнство“. Постановките първоначално имат много противоречив прием както от страна на публиката, така и от страна на критиката, но след време се възприемат като новаторски, полагащи основите на модерния балет.
Отношенията между Нижински и Дягилев, които имат и интимен характер, рязко се променят след женитбата на Нижински с Ромола Пулски през 1913 г. Дягилев разбира за това и уволнява Нижински от своята трупа. Приема го обратно през 1916 г. и Нижински отново участва в турнетата на Ballets russes до 1917 г, когато спира да танцува поради психическо заболяване.Расселл Пол: 100 кратких жизнеописаний геев и лесбиянок
На свободна практика
Уволняването от Ballets russes през 1913 г. оставя Нижински без доходи, но той се чувства освободен от твърде властната опека на Дягилев и с удоволствие приема своето изключване от трупата. Положението обаче е сложно, тъй като няма никакви средства за съществуване. Получава предложение от Парижката опера, но го отказва, тъй като предлаганата позиция се открива след повече от година. Второто предложение идва от лондонския театър Палас (The Palace Theatre), където го канят да представя балетна програма. Предложението е за смесен репертоар в рамките на 8 седмици. Нижински приема, спешно търси хора за своя трупа и успява да набере 17 души. В трупата се включват сестра му Бронислава и нейният съпруг, които са професионални балетисти. Първите представления са през март на 1914 г., но нямат очаквания голям успех. Гениален като танцьор Нижински не притежава никакви делови качества, няма умения за организиране и управление на хора. Освен това има трудности с подбора на спектаклите, тъй като Фокин не позволява да се използват неговите балетни постановки. Неудовлетворен от случващото се Нижински губи спокойствие по време на представленията, не се представя според очакванията на публиката. Неопитността на наетите балетисти води до забавянето на новите постановки. В крайна сметка Нижински се разболява поради нервната обстановка и не успява да изпълни договорните условия. Това става основание дирекцията на театъра след 3 седмици да прекъсне контракта.Bronislava Nijinska, „Early Memoirs“, translated and edited by Irena Nijinska and Jean Rawlinson, New York 1981, Holt Rinehart and Winston, p.499
Останал без работа и със значителни финансови проблеми Нижински със семейството си заминава за Будапеща. Стреми се да се върне в Русия, но започва първата световна война и плановете му се осуетяват.Вацлав Нижинский. ЧувствоНижинский. Биография Buckle, Richard. Nijinsky. The Trinity Press, 1971. ISBN 0-297-00452-2
Заболяване и смърт
Предполага се, че първите симптоми на психическото заболяване на Нижински се проявяват през 1917 г. Консултират го големите имена на психоанализа Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Алфред Адлер. Според Адлер признаци за поведенческите особености на Нижински съществуват още през детските му години, като единият от тях е пълното отсъствие на желание за общуване. Адлер разглежда този вид асоциална нагласа като причина за неговата откъснатост от реалността и зависимост в житейските въпроси от други хора, което от своя страна води до развитие на чувството за собствена малоценност, безнадежност и в крайна сметка загуба на активно поведение.ANALYST'S VIEWS ON NIJINSKY FINALLY PUBLISHED
Нижински успява да се възстанови от депресивното състояние, в което изпада през 1917, но към края на 1918 г. състоянието му отново се влошава. В записките си на дневника, който води от януари до март на 1919 г., Нижински вече осъзнава своята болест, изпитва страх, че ще бъде настанен в медицинско заведение и описва своето състояние като болест на душата, не на мозъка. През март на 1919 г. на Нижински се поставя диагноза шизофрения. Следващите 30 години той прекарва, като периодически е хоспитализиран в различни клиники за психично болни. По време на кризи състоянието му се характеризира с пълно мълчание в продължение на дълги периоди, затвореност, липса на интерес към хора и случващото се около него. Понякога е с изцяло изключени емоции и мисловни процеси.Josephine Loftus, HISTORY OF PSYCHIATRY: Dance,communication and schizophreniaFernandez-Egea, Emilio (2019). „One hundred years ago: Nijinsky and the origins of schizophrenia“. Brain. 142 (1): 220 – 226. doi:10.1093/brain/awy262. PMID 30358812
Дягилев се опитва чрез танца да го върне към активния живот. На 27 декември 1928 г. той закарва Нижински в Париж на представлението на „Петрушка“ – балет на Стравински, в който гениалният балетист преди години изпълнява една от най-добрите си партии. Но Нижински не показва никаква реакция. След смъртта на Дягилев подобен опит прави и Серж Лифар – той дълго, до изнемога, танцува пред Нижински. Не получава от него никакъв отклик, но в един момент, като издигнат от някаква сила, Нижински прави висок балетен скок, след което отново става безучастен.
От 1947 г. живее със семейството си в Съри, Англия. Умира на 8 април 1950 г. в една лондонска клиника. Причината за смъртта е бъбречна недостатъчност. Отначало е погребан в Лондон, след 3 години останките му са пренесени в Париж, където го погребват на гробището в Монмартр. Със средствата на Серж Лифар за надгробен паметник се изработва статуята на Петрушка, чийто образ на тъжен клоун много пъти е пресъздаван от Нижински.From the archives: An obituary of Vaslav NijinskyCimetière de Montmartre: an abandoned quarry transformed into a stunning necropolis
Личен живот Вацлав Нижински като съвсем млад осъзнава своята бисексуалност и описва в своя дневник както хомосексуалните си отношения, така и хетеросексуалните контакти с така наречените от него „кокотки“.
Оше в началото на своята балетна кариера, през 1907 г., Нижински привлича вниманието на 30-годишния княз Лвов, любител на балет и красиви младежи. Нижински, който не умее да се грижи за себе си и да води самостоятелен живот, приема покровителството на княза. Предполага се, че това е първата хомосексуална връзка на Нижински. Майка му знае за нея, но не се противопоставя. Нещо повече, тя подкрепя тези отношения и смята една евентуална женитба на сина си в бъдеще за пречка на неговата кариера. Князът, който издържа Нижински и се интересува от неговата балетна кариера, запознава своето протеже със Сергей Дягилев. Сътрудничеството с Дягилев скоро надхвърля чисто професионалната рамка. Княз Лвов спира своята издръжка на Нижински, Дягилев я поема. Връзката им обаче има сложни моменти. Дягилев е много ревнив, държи се с Нижински като със своя собственост, поема неговите разходи без да му плаща заплата. Подчиненото положение потиска Нижински, предизвиква неговото недоволство и води до влошаването на отношенията. Развръзката настъпва през 1913 г. по време на турне из Южна Америка, когато Нижински се сгодява и се жени за балерина от трупата на Дягилев, Ромола Пулски.Ostwald, Peter F. (1991). Vaslav Nijinsky, A Leap into Madness. London: Robson Books Ltd., pp. 53 – 76 ISBN 0-86051-711-X.
Отношения с Дягилев