Джейн Мансфийлд (), родена Вера Джейн Палмър () е американска актриса, с множество филмови телевизионни и театрални роли. Също така работи в нощен клуб, пее и става един от първите модели на Плейбой. Превръща се в един от най-големите секссимволи на Холивуд през 50-те и 60-те години на ХХ век, по време на договора си с Туентиът Сенчъри Фокс. Позната е също така с широката публичност на личния си живот.
Въпреки че филмовата ѝ кариера е кратка, тя постига няколко боксофис успеха и печели наградата Златен глобус. Радва се на успех с ролята на измислената актриса Рита Марлоу.
Мансфийлд взима професионалното си име от съпруга си Пол Мансфийлд. Има три брака и три развода, от които се раждат пет деца. Има слухове за връзка между Мансфийлд и множество известни личности, сред които Робърт Кенеди и Джон Кенеди, адвокатът ѝ Самюел Броуди и Нелсън Сардели. На 29 юни 1967 умира в автомобилна катастрофа на 34-годишна възраст.
Ранни години и образование Джейн Мансфийлд е родена като Вера Джейн Палмър на 19 април 1933 в Брин Мор, Пенсилвания. Тя е единственото дете в семейството на Хърбърт Уилям Палмър (1904 – 1936), който е с немски и английски корени, и Вера Джефри Палмър (1903 – 2000), която има английски корени. Тя наследява повече от $90 000 от дядо си Томас (782 000 долара от 2018) и над $36 000 от баба си Беатрис Мери Палмър през 1958 (313 000 долара от 2018).
Прекарва ранното си детство във Филипсбърг, Ню Джърси, където баща ѝ е адвокат, практикуващ заедно с губернатора Робърт Б. Мейнър. През 1936 баща ѝ получава инфаркт и умира. През 1939 майка ѝ се жени за инженера Хари Лорънс Пиърс и семейството се мести да живее в Далас, Тексас.
Като дете иска да е холивудска звезда като Шърли Темпъл. На 12-годишна възраст взима уроци по бални танци. Завършва гимназия „Хайленд парк“ през 1950. По това време взима уроци по цигулка, виола и пиано. Изучава испански и немски език.
На 6 май 1950, на 17-годишната възраст Джейн се омъжва за Пол Мансфийлд. Дъщеря им Джейн Мери Мансфийлд е родена шест месеца по-късно, на 8 ноември 1950. Джейн и съпругът ѝ се записват в Южния методистки университет, за да изучават актьорско майсторство. През 1951 Джейн се мести в Лос Анджелис и посещава лекции през летния семестър в Калифорнийския университет. Взима участие в конкурса „Мис Калифорния“ и печели местния кръг, но се отказва, защото съпругът ѝ научава за това. След това се мести в Остин със съпруга си и учи драматургия в Остинския университет. Там работи като еротичен модел, продава книги от врата на врата и работи като рецепционистка в танцово студио. Мансфийлд става част от популярен колежански театрален клуб. След това прекарва година в Камп Гордън, Джорджия (Американска военно-тренировъчна база), докато Пол Мансфийлд служи в резерва на американската армия по време на Корейската война.
През 1953 се мести обратно в Далас и няколко месеца е студентка на актьора Барух Лумет, баща на режисьора Сидни Лумет и създател на Далаския институт за сценични изкуства. Лумет ѝ дава частни уроци и нарича Мансфийлд и Рип Торн свои „деца“. Впоследствие Лумет ще помогне на Джейн да се яви на първите си сценични проби в Парамаунт Пикчърс през април 1954.
Тримата с Пол и Джейн Мери се местят в Лос Анджелис през 1954. Там тя сменя поредица от обикновени длъжности, включително продавачка на пуканки в кино „Стенли Уорнър“, учителка по танци, продавачка на бонбони в кино, модел на повикване и фотограф.
Ранна кариера Докато посещава Тексаският университет в Далас, Мансфийлд печели няколко конкурса за красота, включително Мис Фотосветкавица, Мис Магнезиева лампа и Мис Седмица за предотвратяване на пожари. Джейн често споменава, че единствената титла, която е отказала е тази на Мис Сирене рокфор, защото „…просто не звучи добре“. През 1952, докато са в Далас, двамата с Пол Мансфийлд взимат участие в малки местни театрални постановки. След като той напуска, за да служи в армията, тя прави първата си значима роля в постановката Смъртта на търговския пътник по Артър Милър на 22 октомври 1953.
През ранната ѝ кариера, някои рекламодатели смятат изразения ѝ бюст за проблемен, което води до загубата на първия ѝ професионален ангажимент – реклама за Дженерал Илектрик, включваща жени в бански костюми около басейн. През 1954 се явява на кастинги в Парамаунт и Уорнър Брадърс. В Парамаунт, Джейн изпълнява скеч, над който работи заедно със Сидни Лумет от Жана д'Арк пред кастинг режисьора Милтън Люис. Той и съобщава, че пропилява „очевидния си талант“ и я кара да се върне на следващата седмица, за да изпълни пиано сцената от Седемгодишна страст. Джейн не успява да впечатли, но разбира, че ще има по-големи шансове, ако стане блондинка. След това изпълнява сцената за Уорнър Брадърс, но и този път не успява да впечатли. Печели първата си роля в епизод от сериал на Си Би Ес, в който седи на пиано и казва няколко реплики. За ролята си получава $300 (3000 долара от 2018).
През 1953 редакторът Хю Хефнър започва да издава Плейбой и списанието добива популярност заради ранните си модели, като Мансфийлд, Мерилин Монро, Бети Пейдж и Анита Екберг. През февруари 1955, Мансфийлд печели нагарадата за Плеймейт на месеца и се снима за списанието няколко пъти. Фотосесията ѝ от февруари повишава тиража на списанието и помага за старта на кариерата ѝ.
През август 1956 Пол Мансфийлд иска попечителство над дъщеря им, твърдейки че Джейн е негодна да бъде майка, заради голата ѝ фотосесия за Плейбой.
Филмова кариера Начало на кариерата (1954 – 1955) Първата филмова роля на Мансфийлд е поддържаща в нискобюджената драма Женска джунгла, завършена за десет дни, за която получава $150 (1000 долара от 2018). Филмът е пуснат неофициално в началото на 1955. През февруари 1955 Джеймс Байрън, мениджър и публицист на Мансфийлд, ѝ урежда седемгодишен договор с Уорнър Брадърс. Договорът първоначално е за $250 на седмица ($2000 долара от 2018) и ѝ осигурява две филмови роли – едната незначителна, а другата във филм, който не вижда своята премиера в следващите две години. През януари Джейн подава молба за развод. Мансфийлд получава големи роли в Блусът на Пийт Кели (1955) и Ад в залива Сан Франциско. Тя участва в още един филм на Уорнър Брадърс – още една малка, но този път значима роля заедно с Едуард Г. Робинсън в правната драма Нелегален (1955).
Агентът на Мансфийлд, Уилям Шифрин ѝ осигурява ролята на въображаемата филмова звезда Рита Марлоу в пиесата Ще провали ли успеха Рок Хънтър? с участието на Орсън Бийн и Уолтър Матау. Тя приема ролята, докато същевременно работи по Крадецът (1957) – филмова адаптация по романа от 1953, режисиран в стила на филм ноар. Филмът е пуснат по кината две години по-късно, когато кариерата на Мансфийлд достига своя връх. Тя е успешна в тази строго драматична роля, въпреки че повечето от последвалите ѝ филмови роли са комични или използват нейното сексуално излъчване.
Филмова слава (1955 – 1958)
Туентиът Сенчъри Фокс подписват 6-годишен договор с Мансфийлд на 3 май 1956 в новия си офис в Ню Йорк, като заместител на все по непредвидимата Мерилин Монро.
Мансфийлд прави първата си главна роля като Джери Джордан във филм на Франк Ташлин през 1956 г. Първоначално наречен ДО-РЕ-МИ, филмът включва първокласни екип от рокендрол и арендби изпълнители като Джийн Винсънт, Еди Кокран, Фатс Домино и Литъл Ричард. Филмът дебютира по кината през декември 1956 и става един от най-големите хитове на годината и финансово, и сред критиците. Скоро след това Фокс започва да промотира Мансфийлд като „Мерилин Монро в голям размер“, опитвайки се да накара Монро да се върне и да довърши договора си със студиото.
Следващата роля на Мансфийлд е в адаптацията по романа на Джон Стайнбек Автобус на пътя. С този филм тя се опитва да разчупи стереотипния образ, изграден около нея, и да се превърне в сериозна актриса. Филмът се радва на скромен касов успех, а Мансфийлд печели Златен глобус през 1957 за новоизгряваща звезда за ролята си. Според Ню Йорк Таймс това представяне е „Общо признато като най-добрата ѝ актьорска игра“.
Ташлин избира Мансфийлд за филмовата версия на Ще провали ли успеха Рок Хънтър? през 1957, където тя повтаря ролята си като Рита Марлоу заедно с Тони Рандъл и Джоан Блондел. Фокс обявява начало на турнето на новата си звезда в Северна Америка и 40-дневно турне в Европа, обхващащо 16 държави. Тя посещава премиерата на филма в Лондон и се среща с кралица Елизабет II.
Четвъртата главна роля на Мансфийлд е във филма Целуни ги заради мен от 1957, заедно с Кари Грант. Филмът, описван като „банален“ и „необмислен“, е провал и касово, и сред критиците, и бележи един от последните опити на Туентиът Сенчъри Фокс да популяризира Мансфийлд.
Продължителната публичност около външния вид на Мансфийлд не успява да помогне на кариерата ѝ. Фокс ѝ поверява главната роля в Шерифът на счупената челюст (1958) – уестърн комедия, заснета в Англия. Във филма трите песни на Мансфийлд са дублирани от Кони Френсис. Фокс пуска филма в САЩ през 1959, а той се превръща в последния голям филмов успех на Мансфийлд. Кълъмбия Пикчърс ѝ предлага роля, заедно с Джеймс Стюарт и Джак Лемън, в романтичната комедия Звънец, книга и свещ (1958), която тя отхвърля заради бременността си.
Кариерен залез (1959 – 1963)
В резултат от намалелия интерес към стериотипните руси актриси и нарастващия негативен отзвук срещу нейната прекомерна публичност, Мансфийлд вече не носи касови успех на студията и в началото на 60-те години на ХХ век престава да фигурира в списъците с топ актриси. Въпреки това остава популярна извън Щатите и продължава да привлича големи тълпи, сключвайки изгодни договори за серия успешни появи в нощни клубове.
Въпреки широката ѝ публична известност, Мансфийлд не получава добри филмови роли след 1959. Тя е неспособна да изпълни една трета от договора си с Фокс, заради честите си бременности. Студиото престава да гледа на нея като на голяма холивудска звезда и започва да я изпраща в чуждестранни продукции до края на договора им през 1962. Първо е изпратена да снима в английски студия, а след това работи в Италия, където се снима в серия от нискобюджетни филми, много от които неизвестни, а някои смятани за изгубени.
През 1959 Фокс ѝ дава роли в два независими гангстерски филма, снимани в Обединеното кралство. И двата филма са нискобюджетни и пускането им в Америка е отложено. В Щатите цензурата се противопоставя на сцена в един от филмите на Мансфийлд, в която тя се появява почти гола.
Когато се завръща в Холивуд в средата на 1960-те, Туентиът Сенчъри Фокс ѝ дава роля в Какво се случи в Атина?, в който тя има само поддържаща роля. Базираният на олимпийските игри филм е заснет в Гърция в края на 1960, но не се появява по кината до юни 1962 г. Проектът е финансов провал и Фокс решава да прекрати договора на Мансфийлд.
През 1961 г. Мансфийлд се появява с малка роля в Историята на Джордж Рафт. Скоро след заснемането на филма тя се завръща към европейското кино, снимайки се в нискобюджетни чуждоезични филми в Германия и Италия.
Томи Нунан увещава Маснфийлд да се превърне в първата американска филмова звезда, снимала се гола в главна роля, заради филма Обещания! Обещания! (1963). Плейбой публикува голи снимки от снимачната площадка в юнския си брой, в резултат на което срещу Хю Хефнър са повдигнати обвинения за непристойност. Обещания! Обещания! е забранен в Кливланд, Охайо, но се радва на касов успех навсякъде другаде. В резултат на успеха на филма Мансфийлд попада в списъка на топ 10 звезди, привлекли най-големи приходи за филмите си през тази година.
Последни години (1964 – 1967)