Коста Митев Саракостов, наречен Адмирала, е български учител и революционер, деец на революционното освободително движение в Тракия и Македония.
Биография Роден е на 14 август 1882 година в тракийското село Доганхисар. Племенник е на капитан Петко войвода. Баща му е участник в четата на Петко войвода и е убит от турците.
Коста Митев завършва прогимназия в родното си село. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и в 1905 година става четник при войводата Константин Антонов - Сеченката, действаща в Ксантийско и Ахъчелебийско. По-късно в 1908 година е четник при Христо Чернопеев.
По време на Балканската война, от 22 септември до 9 ноември 1912 година е четник в четата на Пейо Яворов, която действа в Разложко. След разпускането на четата на Яворов, Митев остава да работи в окупирания от българската армия Кавала като учител и главен учител в българското основно училище „Княз Борис“ до 28 януари 1913 година.ЦДА, ф. 1738К, оп. 1, а.е. 13. На 13 март 1913 г. постъпва в Македоно-одринското опълчение и служи в Тринадесета Кукушка дружина, а от юни – в Петнадесета Щипска дружина. По време на Първата световна война служи в Четвърти пехотен македонски полк от Единадесета пехотна македонска дивизия и се сражава при Куманово, Скопие, Велес, Прилеп, Удово, Беласица.
След демобилизирането си се установява в Дедеагач. От 17 октомври 1919 година до май 1920 година Западна Тракия е окупирана от Съглашението и е установена администрация, начело с генерал Шарл Шарпи. Коста Митев е кмет на Дедеагач. След решението на конференцията в Сан Ремо от април 1920 година, Западна Тракия да бъде отстъпена на Гърция, Коста Митев Саракостов представлява българските власти при предаването на Дедеагач на гръцките власти. В дневника си и описва насилия на гръцките военни власти срещу българите в този район.Дончева, Нели. Дневник на Коста Митев (28 май-10 юли 1920 г.) - Известия на държавните архиви, бр. 77, с. 142.Из дневника на бившия кмет на Деде-Агач Коста Митев през нашия и междусъюзнишкия режим, Беломорец, Дедеагач, бр. 108, 15.І.1942 г., бр. 109, бр. 112-6. На 4 септември 1920 година Коста Митев е екстрадиран в България.
Саракостов участва дейно в националноосвободителното движение на българите в Тракия в периода 1920 - 1923 г. В образуваната българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация е войвода на чета и началник на пета революционна група състояща се от 74 души, в която освен неговата чета влизат и четите на Тачо Хаджистоенчев и Стоян Терзиев. От февруари 1923 година става секретар на организацията на мястото на Пейо Поптрендафилов. Саракостов има основен принос при изработването на Устава и Правилника на Организацията от март 1923 година. Дневниците и бележките му са ценен извор за историята на организацията.Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив. Част ІІ (К-Р) София, 2017, с. 224.
След Деветоюнския преврат от 1923 година правителството на Александър Цанков слага край на четническата дейност на Вътрешната тракийска революционна организация. Коста Митев подкрепя крилото на Таню Николов, което е за прекратяване дейността на организацията. На първия редовен конгрес на ВТРО, проведен в Пловдив от 2 до 4 март 1924 година, Митев участва като секретар на Централния комитет на организацията. На конгреса изнася отчет за дейността на Централния комитет и се изказва по въпросите за разкола в Организацията, отношенията с ВМРО, бъдещата дейност и избора на членове на управителното тяло. Избран е за действителен член на новото управително тяло. След конгреса се опитва заедно с другите членове на Управителното тяло да преодолее различията с крилото на Димитър Маджаров, Коста Георгиев и Пейо Поптрендафилов, но безуспешно.
Оттегля се от революционното движение и работи в различни клонове на Българска земеделска банка, както и в кредитна кооперация „Пробуда“ в село Цар Калоян, Пловдивско, където е оземлен.ЦДА, ф. 1739К, оп. 1, а.е. 19484а Защитава интересите на бежанците, заселени в село Цар Калоян и председателства дружеството на Българския червен кръст в селото. Коста Митев Саракостов става кооперативен деятел, привърженик е на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и на Александър Стамболийски. След 1944 г. взема дейно участие в организацията на Отечествения фронт в село Цар Калоян.
Умира на 21 април 1953 г. в село Цар Калоян.
Личният му архив се съхранява във фонд 1738К в Централния държавен архив. Той се състои от 145 архивни единици от периода 1899 – 1953 г.
Бележки
Категория:Български революционери от Тракия Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Доганхисар Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български кметове на селища, били под българска власт Категория:Дейци на БЗНС Категория:Дедеагачлии Категория:Български просветни дейци от Тракия Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив