„Шарнхорст“ () са тип германски линейни кораби ()Понякога се обозначават като линейни крайцери (), във връзка с калибъра на оръдията. от времето на Втората световна война. В някои източници се наричат тип „Гнейзенау“, тъй като „Гнейзенау“ е заложен и въведен в строй по-рано от „Шарнхорст“. Едни от най-известните кораби във Втората световна война, вземат участие в бойните действия в Атлантика на търговските комуникации на Великобритания, операция „Везерюбунг“ (нахлуването в Норвегия през 1940 г.), операция „Цербер“ (пробивът на германските кораби от френския Брест към Вилхелмсхафен). „Гнейзенау“ скоро след операцията получава попадение от авиобомба, като е тежко повреден и до края на войната не влиза отново в строй. „Шарнхорст“ потъва на 26 декември 1943 г. в боя при Нордкап.

История на създаването, строителството, модернизации След края на Първата световна война и подписването на Версайския договор, през 1919 г., Германия е силно ограничена в строителството на нови кораби за военноморския си флот. Даденият договор забранява на Германия да строи бойни кораби с водоизместимост над 10 000 английски („дълги“) тона. В средата на 1920-те години Германия успява да пристъпи към замяна на старите си броненосци „Braunschweig“, „Hannover“ и „Elsass“, възрастта на които надвишава 20 години. В резултат на конструкторските изисквания, насочени към постигането на компромис между различните бойни качества на корабите в рамките на дадените от Версайското съглашение 10 000 тона водоизместимост, се появява проектът за броненосци () тип „Дойчланд“. Трите кораба на този тип, снабдени с дизелова енергетична установка, осигуряваща на корабите значително по-голяма, отколкото на корабите с паротурбинна ЕУ, далечина на плаване, влизат в състава на Райхсмарине (ВМС на Германия в периода на Ваймарската република) и по-късно в Кригсмарине в периода от 1933 до 1936 г.

В началото на 1930-те, след залагането на третия кораб от серията „Дойчланд“, се появяват сведения за новите френски линкори от типа „Дюнкерк“ с по-висока скорост и мощно въоръжение от осем 330-мм оръдия. Главнокомандващият на германския флот адмирал Ерих Редер прави опит да увеличи водоизместимостта на 4-тия и 5-ия кораби до 15 000 – 18 000 т и да добави на тях трета кула на главния калибър с цел да парира новата заплаха. Съставени са няколко варианта за нов линеен кораб. Всичко са разгледани три базови проекта: 18 000-тонен, 22 000-тонен (двата с 283-мм оръдия) и 26 000-тонен с 330-мм оръдия, стойността на които съставлява 120, 150 и 180 милиона марки съответно. Изборът е направен в полза на 280-мм калибър, но оръдията са друг модел, спрямо тези на предшестващия тип „Дойчланд“. Енергетичната установка е паротурбинна, вместо дизеловата при „Дойчландите“. В края на краищата стандартната водоизместимост на корабите нараства до 31 500 тона.

Броненосните кораби „D – Ersatz Elsass“ (ерзац „Елзас“Германските кораби, при началото на тяхното строителство, получават временни имена. За новите кораби се избират поредни литери. За новите влизащи в строй кораби, които трябва вече да заменят стари, при залагането им се дава предварително наименование „ерзац“ (от немското „замяна“) + „Наименованието на заменяния от него кораб“. Тук например, броненосецът „Елзас“ трябва да бъде заменен в германския флот от новия кораб „Шарнхорст“.  – замяна на броненосеца „Елзас“) и „Е – Ersatz Hessen“ (замяна на броненосеца „Хесен“) са заложени на военната корабостроителница във Вилхелмсхафен и на корабостроителницата на фирмата „Дойче Верке“ в Кил на 14 февруари 1934 г. На 5 юли построяването е спряно във връзка с прието решение да се строят линейни крайцери със значително по-големи размери. Презалагането им се състои съответно на 15 юни и 6 май 1935 г. „Шарнхорст“ е спуснат на вода на 3 октомври, а „Гнейзенау“ на 8 декември 1936 г. Влизат в строй на 7 януари 1939 г. и 21 май 1938 г. съответно. Плаванията на „Гнейзенау“ в щормово време показват, че височината на борда в носовата част е недостатъчна. В резултат на това, при планов ремонт, носовата част е преправена, с увеличаване на развала на шпангоутите, наклон и подем нагоре на форщевена. Последващата практика от плаванията показва недостатъците на енергетичната установка, в частност тръбичките на котлите, ред проблеми в турбините. Последващите подобрения по време на службата предвиждат поставянето на авиационно оборудване, радари, добавянето на зенитно въоръжение.

След повреждането на „Гнейзенау“, от британска авиобомба в началото на 1942 г., са започнати работи по възможното превъоръжаване на кораба от девет 283-мм оръдия на шест 380-мм в три двуоръдейни кули (този вариант за въоръжение е разглеждан още през 1935 г.), обаче плановете не са приложени на практика.

Конструкция Корпус

Корпусът на линейните кораби от типа „Шарнхорст“ е гладкопалубен, с надлъжен набор. Леки сплави се използват ограничено: те са едва 103,5 т, или 0,66 % масата на корпуса, без вертикалната броня и кулите.

Въоръжение

Оръдията на главния калибър, модел С/34, имат калибър 283 мм (28 cm) и представляват подобрена версия на поставяните на типа „Deutschland“. Разликата е по-голямата маса на снарядите (бронебоен – 330 кг, фугасен – 315 кг), увеличената далечина на стрелбата (над 40 км), но конструкцията на самите кули си остава старата, усилено е само тяхното брониране. За изначално планираните за строителство 4-ти и 5-ти „джобни“ линкора има единични щитови установки за 150-мм оръдия. Те са поставени и на новите линкори. Те се оказват не много удачно допълнение към двуоръдейните кули (макар всички тези оръдия да се отнасят към модела С/28). Зенитното въоръжение е доста мощно: сдвоени установки 105-мм/65 и 37-мм/83 оръдия (стабилизирани по три плоскости). Управлението на огъня се осъществява от три поста за главния и средния калибри и от четири за зенитната артилерия.

Балистичените качества на 283-мм немски оръдия ги правят ефективни срещу новия френски линкор „Дюнкерк“ (брониран пояс 225 + 16-мм подложка, барбети 310 мм + 15 + 15, носова траверса 210 мм) при нормални дистанции на боя.

Броня и противоторпедна защита Германските адмирали планират да воюват в Северно море, където при условията за видимост са по-вероятни средните дистанции на бой. За това използванат от тях схема за брониране има явен приоритет на вертикалната защита над хоризонталната. При това защитата е разпределена на по-голяма площ, отколкото е прието в другите страни. При проектирането на схемата за брониране немските корабостроители използват концепцията „вероятност за поражение“. Сумарното тегло на бронирането съставлява 14 245 т (44 % от водоизместимостта).

Вертикална защита Главният брониран пояс е външен, в средната си част поясът е вертикален, а в района на кулите повтаря обводите на корпуса и има неголям наклон навън.

Поясът върви от носовата до кърмовата кули на главния калибър. Главният пояс е с височина 4,5 м, дебелината му съставлява 350 мм, към долния ръб изтънявайки до 170 мм. Над главния се намира горен пояс с дебелина 45 мм, достигащ до горната палуба. Също така корабите имат бронирани траверсни прегради в краищата на цитаделата, а още една защитава откъм кърмата отделението на рулевите машини.

Хоризонтално брониране Палубното брониране е представено от 50-мм горна и 80-мм (95-мм над погребите) главна бронирани палуби със 105-мм скосове от стомана Wh, които не достигат до долния ръб на пояса; в района на има 80-мм гласис. Горната бронепалуба отстои от долната на 5,1 м, а между тях преминава батарейната палуба от обикновена корабостроителна стомана.

Защита на артилерията Кулите на главния калибър са също така основателно бронирани: чело 360 мм, покрив до 180 мм, необичайно дебели – 350 мм – са задните стени на кулите (за по-добър баланс). Бронирането на барбетите е диференцирано – от 350 мм по бордовете до 200 мм при диаметралната плоскост. Артилерията на главния калибър се оказва най-защитената част при тези линкори, за нея са използвани 2710 т броня.

Рубки и постове за управление Носовата бойна рубка е двуетажна и в разрез има формата на овал със срязана предна стена. Стените на рубката са направени от пет плочи КС с дебелина 350 мм. Покривът има сложна форма за разполагането върху него на перископите и визьорите за управление на огъня. Дебелината на покрива е 200 мм. Подът има дебелина 70 мм. Комуникационната тръба, с диаметър 1 м, има стени с дебелина 220 мм. Кърмовата бойна рубка е по-слабо защитена.

Конструктивна подводна защита Противоторпедната защита има дълбочина при средно газене в мидела 4,5 м, при кули „А“, „В“ и „С“ – съответно 2,58, 3,35 и 3,74 м. Тя се отделяла от жизненно важните части на кораба с 45-мм преграда. В средната част на корпуса ПТЗ издържа взрив на 250-кг заряд, но към краищата на цитаделата, където корпусът се стеснява, нейната ефективност пада до 200 кг тротилов еквивалент.

Устойчивост Противоторпедната защита се допълва от добро разделение на водонепроницаеми отсеци.

Енергетична установка За разлика от предшествениците – броненосните кораби от типа „Дойчланд“, снабдени с дизелова ЕУ, новите линкори получават по-традиционната паротурбинна, но работеща на пара с високи параметри. Съставът на силовата установка включва в себе си дванадесет триколекторни водотръбни котли с паропрегревател и икономайзер от типа „Бауер-Вагнер“ (налягане 58 атмосфери, температура 450 °С) и три турбозъбчати агрегата на фирмата „Brown-Boveri“ на „Шарнхорст“ и на фирмата „Deschimag“ на „Гнейзенау“. Далечината на плаване се оказва под проектните 8200 (на 19 възела) мили.

Шест турбогенератора имат електрическа мощност по 460 кВт, два – по 430, два дизелни – по 300 кВт, а още два, включени към отделна аварийна електрическа мрежа, – по 150 кВт, общата им мощност е 4520 кВт, включая 900 кВт резервни задвижвани от дизел.

История на службата и гибел

Линейните кораби от типа „Шарнхорст“ имат активно участие в бойните действия на Втората световна война. В началния период на войната корабите извършват излизания в морето за отвличане на част от силите на британския Флот на метрополията от издирването на рейдерите – „джобни линкори“ (броненосните кораби от типа „Дойчланд“), за нанасянето на удари по британските патрулни съдове между Исландия и Фарьорските острови (една от тези операции завършва с потопяването на спомагателния крайцер „Равалпинди“), през април 1940 прикриват десанта на германските войски в Норвегия, в хода на изпълнението на заданията, на 9 април, имат престрелка с британския линеен крайцер „Ринаун“. В хода на последващите операции в норвежки води „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“, на 8 юни 1940 г., с артилерийския си огън потопяват самолетоносача „Глориъс“, обаче разрушителят от ескорта му – „Акаста“ – постига попадение на торпедо в кърмовата част на „Шарнхорст“, в резултат на което корабът е принуден да влезе в ремонт. В периода декември 1940 – март 1941 двата линкора участват в операцията „Берлин“ – атака по британското търговско корабоплаване в Атлантика. За времето на операцията те потопяват и пленяват 22 съда с общ тонаж 115 335 брт. След края на операцията линкорите пристигат в Брест, където са базирани до февруари 1942 г., когато зачестилите нападения на британската авиация принуждават да се проведе операция „Церберус“ по промъкването им в пристанището на Вилхелмсхафен. Успехът на тази операция е помрачен от загубата на „Гнейзенау“ на 27 февруари в Кил след ремонт. Британска авиобомба попада в носовата част на линкора, предизвиквайки пожар и взрив. Повредите се оказват толкова сериозни, че ремонтът на кораба, според направените оценки, би се проточил две години. В крайна сметка корабът остава невъзстановен, изваден е от състава на флота и е потопен в Хотенхафен (Гдиня) на 28 март 1945 г. като брандер, за да прегради фарватера на порта при настъплението към града на частите на Съветската армия.