Ани Ерно () е френска писателка, носителка на Нобелова награда за литература за 2022 г.

Биография Родена е на 1 септември 1940 г. в Лилбон, Нормандия. с моминско име Ани Дюшен ()„Mon nom de jeune fille, Duchesne“ (L'Autre Fille, Paris, NiL, 2011, p. 12).. Прекарва детството и младостта си в Ивто в Нормандия. Произходът ѝ е скромен, родителите ѝ са работници, а след това дребни търговци, собственици на кафене-бакалия. Ани Ерно следва в университета в Руан, а след това в университета в Бордо. Тя става сертифициран учител, а след това завършва висше образование по съвременна литература през 1971 г. Работи известно време върху проект за дипломна работа върху Пиер Мариво, който остава недовършен..

В началото на 70-те години Ерно преподава в лицея Бонвил., в колежа Евир в Анеси ле Вьо, след това в Понтоаз, преди да започне работа в Националния център за дистанционно обучение ().Annie Ernaux, Cercle-enseignement.com, посетен на 12 октомври 2011 г.

Омъжена е за Филип Ерно, с когото има двама сина, Ерик и Давид.. Филип я напуска в началото на 80-те години след 17 години съвместен живот..

През 2022 г. получава Нобелова награда за литература за „смелостта и клиничната прецизност, с които разкрива корените и колективните ограничения на личната памет“.Nobel Prize in Literature 2022

Библиография Les Armoires vides, Paris, Gallimard, 1974 Ce qu'ils disent ou rien, Paris, Gallimard, 1977 La Femme gelée, Paris, Gallimard, 1981 La Place, Paris, Gallimard, 1983„Мястото“ (в общ том със „С най-хубавия спомен“ на Франсоаз Саган и „Добри момчета“ на Патрик Модиано). София: Народна култура, 1986, 270 с. Une Femme, Paris, Gallimard, 1989 Passion simple, Paris, Gallimard, 1991„Обикновена страст“. Превод от френски Нона Стефанова. София: Прозорец, 1994, 56 с. Journal du dehors, Paris, Gallimard, 1993 La Honte, Paris, Gallimard, 1997 Je ne suis pas sortie de ma nuit, Paris, Gallimard, 1997 La Vie extérieure: 1993-1999, Paris, Gallimard, 2000 L'Événement, Paris, Gallimard, 2000„Изпитанието“. Превод от френски Валентина Бояджиева. София: Лист, 2023, 120 с. Se perdre, Paris, Gallimard, 2001 L'Occupation, Paris, Gallimard, 2002 L'Usage de la photo, with Marc Marie, Paris, Gallimard, 2005 Les Années, Paris, Gallimard, 2008„Годините“. Превод от френски Валентина Бояджиева. София: Лист, 2022, 256 с. L'Autre fille, Paris, Nil, 2011 L'Atelier noir, Paris, éd. des Busclats, 2011 Écrire la vie, Paris, Gallimard, 2011.Сборник от 11 по-ранни работи, с откъси от личен дневник и фотографии. Retour à Yvetot, éditions du Mauconduit, 2013. Regarde les lumières mon amour, Raconter la vie, 2014. Mémoire de fille, Gallimard, 2016. Hôtel Casanova, Paris: Gallimard, 2020, 96 p. Le Jeune Homme, Paris: Gallimard, 2022, 48 p.

Награди и отличия

1977: Prix d'Honneur за романа Ce qu'ils disent ou rien 1984: Награда „Ренодо“ за La Place 2008: Награда „Маргьорит Дюрас“ за Les Années 2008: Награда „Франсоа Мориак“ за Les Années 2008: Prix de la langue française за цялостно творчество 2014: Doctor honoris causa на Университета на Сержи-Понтоаз 2016: Награда „Стрега“ за европейска литература за Les Années 2017: Награда „Маргьорит Юрсенар“ за цялостно творчествоAnnie Ernaux, lauréate du prix Marguerite Yourcenar 2017, livreshebdo.fr, 25 octobre 2017. 2018: Награда „Хемингуей“ за цялостно творчество 2019: Premio Formentor 2019: Награда „Грегор фон Рецори“ за Una Donna

За нея Denis Fernandez-Recatala, Annie Ernaux, éditions du Rocher, 1994 Claire-Lise Tondeur, Annie Ernaux ou l'exil intérieur, Rodopi, 1996 Siobhán McIlvanney, Annie Ernaux: The Return to Origins, Liverpool University Press, 2001 Heike Ina Kuhl, «Du mauvais goût»: Annie Emaux's Bildungsaufstieg als literatur-und gesellschaftskritische Selbstzerstörung, Max Niemeyer, 2001, 301 p. Fabrice Thumerel (ред.), Annie Ernaux: une œuvre de l’entre-deux, Paris, Artois Presses Université, 2004 Lyn Thomas, Annie Ernaux à la première personne, Stock, 2005 Amaury Nauroy (ред.), Annie Ernaux/ Albert Memmi, revue Tra-jectoires, 2006 Loraine Day, Writing shame and desire: the work of Annie Ernaux, Peter Lang, 2007 Francine Dugast-Porte, Annie Ernaux: étude de l'œuvre, Bordas, 2008 Adrien Scharff, Le Temps et le moi dans l'œuvre d'Annie Ernaux, Le Manuscrit, 2008 Élise Hugueny-Léger, Annie Ernaux, une poétique de la transgression, Peter Lang, 2009 Michèle Bacholle-Boskovic, Annie Ernaux. De la perte au corps glorieux, Presses universitaires de Rennes, 2011 Danielle Bajomée et Juliette Dor (ред.), Annie Ernaux. Se perdre dans l'écriture de soi, Klincksieck, 2011 Thomas Hunkeler et Marc-Henry Soulet (ред.), Annie Ernaux. Se mettre en gage pour dire le monde, MétisPresses, 2012 Pierre-Louis Fort et Violaine Houdart-Merot (ред.), Annie Ernaux.un engagement d'écriture, Presses de la Sorbonne Nouvelle, 2015.

Източници

Външни препратки Биография на Ани Ерно в официалния ѝ сайт Ани Ерно, „Писане и справедливост“, сп. „Култура“, кн. 9, ноември 2022 Ани Ерно, Нобелова реч, сп. „Култура“, кн. 1, януари 2023 Антоанета Робова, „Ани Ерно и паметта за (съ)преживяното“, сп. „Литературен вестник“, бр. 40, 2022 Меглена Боденска, „Ани Ерно, автофикцията и дългата сянка на #MeToo“, сп. „Тоест“, 9 ноември 2022 „Годините“ от Ани Ерно: Книга на месец октомври 2023 г.“, сайт на Читателския клуб на НБУ

Категория:Френски писателки Категория:Френски романисти Категория:Френски автобиографи Категория:Носители на награда „Ренодо“ Категория:Носители на награда „Стрега“ Категория:Носители на награда „Грегор фон Рецори“ Категория:Почетни доктори във Франция Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Френски нобелови лауреати Категория:Нобелови лауреатки Категория:Нормандци