Иван Петров Пенев е български офицер, полковник от пехотата, офицер от Казанлъшка № 5 пеша дружина и адютант на щаба на Задбалканския корпус през Сръбско-българската война (1888), интендант на 1-ва армия през Балканската война (1912 – 1913), командир на Отделната бригада между двете войни.

Биография Иван Пенев е роден на 6 декември 1859 г. в Казанлък, Османска империя. На 12 декември 1878 г. постъпва във Софийското военно училище. На 10 май 1879 г. завършилия курса по 2-ри разряд Иван Пенев е произведен в чин прапоршчик. (Документ: Приказъ по Военному управлениію Болгарии № 40, Г. София, Мая 10 дня, 1878 года.) По-късно като роден в Южна България е назначен за на служба като ковчежник на Ескизагорска № 6 пеша дружина от Източнорумелийската милиция. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик. Във връзка с мобилизацията и защита на съединението на 7 септември 1885 г. е приведен в Казанлъшка № 5 пеша дружина.Христов, с. 27 На 9 септември 1885 г. е произведен чин капитан. На 4 ноември 1885 г. е назначен за адютант на щаба на Задбалканския корпус.Христов, с. 133 По-късно е адютант на Западния корпус, на която служба е до края на войната.Христов, с. 175

На 23 април 1887 г. е произведен в чин майор, а през 1892 в чин подполковник. На 22 февруари 1893 г. е назначен за командир на 13-и пехотен рилски полк, на която служба е до 12 януари 1903 г., което го прави най-дълго заемалият длъжността командир на полка. На 27 януари 1903 г. е уволнен от служба. През 1906 г. е произведен в чин полковник. По време на военната си кариера служи в 16-и пехотен ловчански полк и в Министерството на войната.

През Балканската война (1912 – 1913) е интендант на 1-ва армия. На 19 май 1913 г. при създаване на Отделната бригада е назначен за неин командир. На 30 май 1913 година в 65-и пехотен полк, който е част от бригадата избухва т.нар. Белоградчишки бунт, при който войници и подофицери умъртвяват командира на 2-ра дружина от полка капитан Симеон Вакъвчиев. Полковник Пенев разследва инцидента, но не открива виновниците. На следващия ден в 11 часа по обяд, поради „голямото огорчение“ от тези събития полковник Пенев се самоубива.

Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (9 юли 1881) Капитан (9 септември 1885) Майор (23 април 1887) Подполковник (1892) Полковник (1906)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (12 декември 1878 – 10 май 1879)

Бележки

Източници

Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български полковници Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Казанлък