Данаил Константинов Кусев е български лесовъд и общественик.
Биография Роден е през 1889 година в Прилеп. Племенник е на митрополит Методий Кусев. След погрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903) семейството се заселва в София. Данаил завършва горско стопанство в Земеделското училище в Садово. След това започва работа в службата по залесяване в село Поибрене, Панагюрско. Със заповед на министъра на земеделието и търговията е преместен в град Казанлък като ръководител на местния разсадник през 1912 г. По-късно е завеждаш службата по залесяване в гр. Горна Джумая, а след това е командирован в Дупница. ISSN 0323-9748
Данаил Кусев е мобилизиран през 1915 г. и заминава на фронта за учатие в Първата световна война. Воюва в защита на българските национални идеали и родната Македония до края на войната през 1918 г. Награден е с орден „За храброст“. След подписването на Солунското примирие, през септември 1918 г. той е демобилизиран и се връща на работа на предишната си служба в Дупница. Между 1919 и 1920 г. той е преместен да работи в Батак и Костенец.
През 1920 година се установява в Копривщица и постъпва на работа като лесовъд. С тази дейност се занимава до 1945 г. Запознава се с Иван Джартазанов, Рашко Маджаров и Нейко Азманов. Определя място за създаване на разсадник за иглолистни фиданки, с които да се залесят голите околности на Копривщица. По това време единствено хълм Свети Никола е залесен. Следи и отчита залесените площи с борова гора, местностите, видовете, почвите, изложението, годишния прираст, дела на прихваналите се фиданки, надморската височина и др. Извършените залесявания около Копривщица създават закръглен комплекс с различни видове иглолистни фиданки. През 1930 г. става председател на местното туристическо дружество. Участва при откриването на хижа „Богдан“ през 1933 година.
За принос в залесяването на околностите на Копривщица е удостоен със Златен орден на труда, заедно с колегата си Генчо Стойчев Янков. Умира през 1978 година в Копривщица. Личният архив на Данаил Кусев е съхраняван от дъщеря му Милка Кусева-Дублекова. Той е считан за един от най-значителните източници на сведения за залесяването в България в периода от 1904 до 1944 г.
Приноси „Подробно описание на културите в Копривщица“ (1962).
Семейство Лалка Кесякова – негова вярна спътница в живота. От брака си те имат две дъщери – Милка и Румяна.
Родословие
Вижте също Дружество за залесяване „Средна гора“ Туристическо дружество „Детелин войвода“
Източници
Категория:Български общественици Категория:Туристически дейци в Копривщица Категория:Починали в Копривщица Категория:Носители на военен орден „За храброст“ Категория:Лесовъди от Копривщиица Категория:Родени в Прилеп Категория:Военни дейци от Копривщица Категория:Български военни дейци от Първата световна война