Шотландското просвещение е периодът в Шотландия през XVIII и началото на XIX век, характеризиращ се с изблик на интелектуални и научни постижения.
Към XVIII век Шотландия е обхваната от мрежа от енорийски училища в низините, има 4 университета. Културата на Просвещението се изгражда с внимателно четене на новите книги и почти ежедневни обсъждания и дискусии в читателски клубове и интелектуални центрове като обществото The Select Society и по-късно The Poker club в Единбург, както и в средите на старите университети (Сейнт Андрюс, Абърдийн, Глазгоу и Единбург). Mark R. M. Towsey (2010). Reading the Scottish Enlightenment: Books and Their Readers in Provincial Scotland, 1750 – 1820
Споделяйки хуманистичния и рационалистичен поглед на европейското Просвещение от същия период, мислителите на шотландското Просвещение твърдят, че е важно постиженията на човешкия разум да се съчетаят с отхвърлянето на всяка власт, която не е разумно оправдана. В Шотландия Просвещението се характеризира с дълбок емпиризъм и практичност, а главните ценности са стремежът към усъвършенстване, към добродетели и практическа полза за индивида и обществото като цяло.
Сред областите, които бързо се развиват, са философията, политическата икономия, инженерството, архитектурата, медицината, геологията, археологията, правото, селското стопанство, химията и социологията. Известни имена сред шотландските мислители и учени от този период са Франсис Хътчесън, Дейвид Хюм, Адам Смит, Дугалд Стюарт, Томас Рийд, Робърт Бърнс, Адам Фъргюсън, Джон Плейфеър, Джоузеф Блек и Джеймс Хътън.
Шотландското Просвещение оказва влияние далеч отвъд границите на Шотландия, не само поради уважението, с което се ползват постиженията на отделните учени, но и поради това, че неговите идеи и нагласи са пренесени из цяла Европа и Северна Америка от шотландската диаспора, както и от европейските и американски студенти, които са следвали в Шотландия.
Предпоставки Корените на шотландското Просвещение могат да бъдат проследени до седемнадесети век, когато на европейския континент е налице впечатляващо шотландско участие и ангажираност в областта на правото, науката, медицината и икономиката. Шотландското просвещение от осемнадесети и деветнадесети век е естествено развитие на този по-ранен ангажимент и напредък на знанието.
Съюзът с Англия през 1707 г. слага край на шотландския парламент. Парламентаристите, политиците, аристократите и стажантите се преместват в Лондон. Шотландското право обаче остава напълно отделено от английското право, така че съдилищата по гражданско право, адвокатите и юристите остават в Единбург. Седалището и ръководството на Шотландската църква също остават, както и университетите и лечебните заведения. Адвокатите и съдиите, заедно с професорите, интелектуалците, медицинските специалисти, учените и архитектите, създават нов елит от средната класа, който доминира в градска Шотландия и улеснява шотландското Просвещение.Alexander Broadie, The Scottish Enlightenment (1997) p. 10.Michael Lynch, ed., Oxford Companion to Scottish History (2001) pp. 133 – 37.
Икономически растеж При обединението от 1707 г. Англия има около пет пъти повече население от Шотландия и около 36 пъти повече богатство, но има само два университета срещу четири шотландски (Сейнт Андрюс, Глазгоу, Абърдийн и Единбург). Започва икономическа експанзия, която да затвори тази празнина.R. H. Campbell, „The Anglo-Scottish Union of 1707. II: The Economic Consequences“, Economic History Review, vol. 16, April 1964. Сред дворяните и благородниците контактите с Англия водят до съзнателен опит за подобряване на селското стопанство. Въпреки че някои притежатели на имоти подобряват качеството на живот на своите работници, въвеждането на загражденията води до безработица и принудителни миграции към градовете или в чужбина. Основната промяна в международната търговия е бързото разширяване на Америка като пазар. Търговците от Глазгоу се възползват най-добре от тази нова търговия. Първоначално снабдявайки колониите с промишлени стоки и внасяйки тютюн, те го изнасят във Франция. Търговците, занимаващи се с този доходоносен бизнес, стават много богати. Наричат ги тютюневите лордове, и те доминират в града през по-голямата част от осемнадесети век. Банковото дело също се развива в този период. Банката на Шотландия, основана през 1695 г., е заподозряна в якобитски симпатии и затова през 1727 г. е основана конкурентната Royal Bank of Scotland. Местни банки започват да се създават в градове като Глазгоу и Ейр. Това дава на разположение капитал за бизнес и за подобряването на пътищата и търговията.
Образователна система Вдъхновеният от хуманизма акцент върху образованието в Шотландия получава завършек с приемането на Закона за образованието от 1496 г., който задължава всички синове на барони и по-значителни земевладелци да посещават училище (първият закон за задължително образование в света).P. J. Bawcutt and J. H. Williams, A Companion to Medieval Scottish Poetry (Woodbridge: Brewer, 2006), ISBN 1-84384-096-0, pp. 29 – 30. По-късно мрежата от енорийски училища се разширява като част от проект за протестантско образование през 16 век, а поредица от кралски и парламентарни актове подкрепят неговото развитие и финансиране. Към края на 17 век низините повсеместно са обхванати от енорийски училища, но планинските райони изостават.R. Anderson, „The history of Scottish Education pre-1980“, in T. G. K. Bryce and W. M. Humes, eds, Scottish Education: Post-Devolution (Edinburgh: Edinburgh University Press, 2nd edn., 2003), ISBN 0-7486-1625-X, pp. 219 – 28. Една от последиците от образователната система е широко разпространеното убеждение през 19 век, че много „момчета от село“ са успели да се издигнат и да заемат висок пост и че грамотността в Шотландия е много по-висока, отколкото в съседните страни, особено в Англия. Днес историците са разделени по този въпрос.T. M. Devine. The Scottish Nation, 1700 – 2000 (London: Penguin Books, 2001). ISBN 0-14-100234-4, pp. 91 – 100. Независимо от действителното нивото на грамотност, е ясно, че много шотландски студенти са придобили форма на визуална грамотност, която им е позволила да организират и запомнят информацията по ефикасен начин.
Към 17 век Шотландия има пет университета. След гражданските войни, Протектората и чистките по време на възстановяването, те се връщат към учебната си програма, която успява да обхване икономиката и науката, предлагайки висококачествено либерално образование на синовете на благородници и дворяни. Във всички се създават или възстановяват катедри по математика. Построени са астрономически обсерватории в Сейнт Андрюс и в колежите в Абърдийн. Робърт Сиббалд (1641 – 1722) е назначен за първи професор по медицина в Единбург и става съосновател на Кралския колеж на лекарите в Единбург през 1681 г.T. M. Devine. „The rise and fall of the Scottish Enlightenment“, in T. M. Devine and J. Wormald, The Oxford Handbook of Modern Scottish History (Oxford: Oxford University Press, 2012), ISBN 0-19-162433-0, p. 373. Тези събития помагат на университетите да се превърнат в главни центрове за медицинско образование и да поставят Шотландия начело на новото мислене. В края на века Медицинският университет на Единбургския университет е един от водещите научни центрове в Европа, известен с имената на анатома Александър Монро, химиците Уилям Кълън и Джоузеф Блек и естествоизпитателя Джон Уокър. През 18 век достъпът до шотландските университети вероятно е бил по-отворен, отколкото в съвременна Англия, Германия или Франция. Обучението е по-евтино и студентите имат по-голяма социална представителност.R. A. Houston, Scottish Literacy and the Scottish Identity: Illiteracy and Society in Scotland and Northern England, 1600 – 1800 (Cambridge: Cambridge University Press, 2002), ISBN 0-521-89088-8, p. 245.
Интелектуален климат Във Франция Просвещението започва в салоните и стига до кулминация с голямата Енциклопедия (1751 – 72), редактирана от Денис Дидро и (до 1759 г.) Жан льо Рон Даламбер (1713 – 84), с участието на стотици водещи интелектуалци като Волтер (1694 – 1778), Русо (1712 – 78)D. Vallier, Rousseau (New York: Crown, c1979). и Монтескьо (1689 – 1755). Продадени са около 25 000 броя от 35-томния комплект, половината от които извън Франция. В шотландския интелектуален живот културата е тясно обвързана с книгите.Mark R. M. Towsey, Reading the Scottish Enlightenment: Books and Their Readers in Provincial Scotland, 1750 – 1820 (2010). През 1763 г. в Единбург работят шест печатници и три хартиени фабрики; към 1783 г. има 16 печатници и 12 хартиени предприятия.R. B. Sher, „Scotland Transformed: The Eighteenth Century“, in J. Wormald, ed., Scotland: A History (Oxford: Oxford University Press, 2005), p. 169.
Интелектуалният живот се върти около поредица от клубове, основани в Единбург през 1710-те години. Един от първите е Easy Club, чийто съосновател е печатарят Томас Рудиман. Клубовете достигат Глазгоу към 1740-те години. Един от първите и най-важни в града е Клубът за политическа икономия, насочен към създаване на връзки между учените и търговцитеM. Lynch, Scotland: A New History (London: Pimlico, 1992), ISBN 0-7126-9893-0, p. 346. чийто виден член е Адам Смит. Други клубове в Единбург са The Select Society, сформиран от младия Алан Рамзи, виден художник, и философите Дейвид Хюм и Адам СмитM. MacDonald, Scottish Art (London: Thames and Hudson, 2000), ISBN 0-500-20333-4, p. 57. и по-късно, The Poker Club, създаден през 1762 г.M. Lynch, Scotland: A New History (London: Pimlico, 1992), ISBN 0-7126-9893-0, p. 348.
Към 1750 г. големите градове в Шотландия са създали интелектуална среда на взаимно подкрепящи се институции, като университети, читателски клубове, библиотеки, периодични издания, музеи и масонски ложи. Шотландският интелектуален климат е „преобладаващо либерален, калвинистки, нютонов и свързан с идеята за Бог, което изиграва важна роля за по-нататъшното развитие на просвещението“.A. Herman, How the Scots Invented the Modern World (London: Crown Publishing Group, 2001), ISBN 0-609-80999-7. Неговото „централно постижение е новата способност да разпознава и тълкува социалните модели“.R. A. Houston and W. W. J. Knox, The New Penguin History of Scotland (London: Penguin, 2001) p. 342.
Основни интелектуални области Емпиризъм и индуктивни разсъждения Първият голям философ на шотландското Просвещение е Франсис Хътчесън (1694 – 1746), който е професор по морална философия (етика) в Глазгоу от 1729 до 1746 година. Той е важна връзка между идеите на Шафтсбъри и по-късната Шотландска школа на здравия смисъл, развивайки утилитарно и консеквенистично мислене.R. Mitchison, Lordship to Patronage, Scotland 1603 – 1745 (Edinburgh: Edinburgh University Press, 1983), ISBN 0-7486-0233-X, p. 150. Под влиянието на Шафтсбъри се намира и Джордж Търнбул (1698 – 1748), който е регент в колежа Маришал, Абърдийн, и публикува новаторски трудове в областта на християнската етика, изкуството и образованието.A. Broadie, A History of Scottish Philosophy (Edinburgh: Edinburgh University Press, 2009), ISBN 0-7486-1627-6, p. 120.
Дейвид Хюм (1711 – 76) с труда си Трактат за човешката природа (1738) и Есета, морални и политически (1741) помага да се очертаят рамките на философския емпиризъм и скептицизъм. Той ще окаже голямо влияние върху по-късните фигури на Просвещението, включително Адам Смит, Имануел Кант и Джереми Бентъм.B. Freydberg, David Hume: Platonic Philosopher, Continental Ancestor (Suny Press, 2012), ISBN 1-4384-4215-7, p. 105. Аргументът на Хюм, че няма ефективни причини, скрити в природата, е подкрепен и разработен от Томас Браун (1778 – 1820), който е наследник на Дугалд Стюарт (1753 – 1828) в Единбург и който ще окаже голямо влияние върху по-късните философи, включително Джон Стюарт Мил.G. Graham, Scottish Philosophy: Selected Readings 1690 – 1960 (Imprint Academic, 2004), ISBN 0-907845-74-6, p. 165.