Устойчивостта на ландшафта представлява способността на ландшафта да запазва в процеса на функционирането си непроменени своите състояния и режими на протичане на процесите, характер на връзките във вертикалната и хоризонталната си структура и със средата при природни и антропогенни въздействия. Това му позволява да изпълнява определени социално-икономически функции. Често като синоним се използва понятието саморегулиране на ландшафта.
Устойчивостта се проявява в три форми: инертност – запазва състоянието си неизменно при външно въздействие; възстановимост – след прекратяване на въздействието се връща в изходно състояние; пластичност – преминаване в различни състояния в зависимост от характера и силата на въздействието, като съхранява чертите на структурата си.
Източници
Категория:Ландшафт