Смилевският таен език или Смилевският таен говор е таен говор на майсторите зидари от мияшкото битолско село Смилево. Същият говор с несъществени разлики се е употребявал и във велешките мияшки села Папрадище и Ореше.

История Трите села – Смилево в Бигла и Папрадище и Ореше в Бабуна са основани през втората половина на XVIII век от мияци напуснали Река под албанския натиск. Икономическият живот и в трите села постепенно започва да се върти около печалбарството – мъжкото население работи като зидари, резбари и зографи по чужди селища. Тайният печалбарски (бошкачки) език вероятно е донесен от Дебърско, но и в новите селище продължава да се развива. Причина за поява на говора е необходимостта от тайна комуникация пред мюсюлмани и пред работодатели на теми, които иначе биха довели до конфликт – например за обсъждане на жени, сключване на сделки и т. н. Употребата на тайния говор също води до конфликти с околните – били те бърсяци, турци, албанци, власи.

Говорът продължава да съществува и след като Вардарска Македония попада в Сърбия в 1913 година, а след това в Кралска Югославия след Първата световна война, като се появяват термини за полицай, агенти т. н. След Втората световна война в говора се появяват нови термини като радио и телевизор. С упадъка на печалбарството тайният говор постепенно се разконспирира от околното население – много думи влизат в обща употреба и той постепенно изчезва. Някои от думите от тайния говор остават в общия битолски говор.

Характеристики Говорът се създава постепенно и към края на XIX век покрива всички теми на печалбарската работа. Състои се предимно от глаголи, съществителни и прилагателни добавени към общонародния български. По произход думите в говора са няколко типа. Първият и най-разпространен са новоизковани термини на основа на българския език, често със сменено значение или показващи някаква характеристика на обекта: бела, „ракия“, белейко, „сняг“, пукален, „револвер“, мижам, „спя“ и т. н. Част са звукоподражателни: блекачка, „овца“, чкърта, „врата“. Други думи са получени чрез размяна на сричките на оригиналната: Мислево, „Смилево“, Тибола, „Битола“, върцен, „цървен“, сикелина, „киселина“. Други думи са получени чрез изхвърляне на първите звукове: рам, „срам“, рат, „брат“, лакяне, „плащане“. В други думи първият звук е сменен: лалто, „палто“. Следващата група са български думи с напълно сменено значение: гуска, „хилядарка“, евреи, „орехи“. Последната група са заемки от чужди езици – предимно от албански: бошкач, „майстор“, вайза, „момиче“, дивам, „знам“, „умея“, скивала, „очи“, скиван, „гледан“, кевам, „имам“, росоман, „камък“, тапосувам, „давам“, шоре, „вино“. От италиански е глаголът поркам, „напивам се“, „насвинвам се“, с производното поркач, „пияница“. От гръцки: калосник, „хляб“, отеос, „бог“. От латински: стома, „уста“. Говорът има и термини за националностите: жетвар, „сърбин“, мръсняк, „турчин“, „албанец“, кожувар, „руснак“, върцен, „руснак“ (тоест „цървен“), зунзевец, „влах“, латор, „българин“, посняк, „местен“, лисяк, „грък“. Граматиката на говора не се отличава от тази на мияшкия говор – единствено в трето лице сегашно време глаголите запазват т, като в охридския говор и в някои лица на миналите времена се запазва х.

Примери Апцика манука кеват лейко. Апцика е, ама по-апцика е вайзана. Хубава жена има стопанинът. Хубава е, ама по-хубава е дъщерята. Да му обелиме пилави. Да му дадем пари. Намажувайте я. Гурат листар. Бягайте. Идва горски. Дърка, стопори мърко за рафлета. Стара, свари кафе за попа. Тапосай ми чадлива. Чадливи не кевам, ако дикляш чадлив. Дай ми цигара. Цигари нямам, ако искаш тютюн. Колко е чукаленот? Колко е часът? Що кева во чкъртаното? Какво има във вестника? Уще колко пилави ке ни тапоса манче? Още колко пари ще ни даде стопанинът? Кожуварите догураа до Латория. Руснаците стигнаха до България. Ми се малосува. Домиксай я бърбата, во неа кевам кърваво, палежливи и лечиво со чавка. Яде ми се. Донеси я торбата, в нея имам месо, чушки и печиво с извара. Развехчи коде е лесан. Разбери къде е стопанинът. Скивай, левай скендере. Виж, вземи сирене. Бърчаленка кеват апцики коталиня. Учителката има хубави гърди. Обели ми чкъртало да начкъртам шарено до льогемите. Дай ми молив да напиша молба до големите. Овой е льогем кусар. Тоя е голям крадец. Ланте да те лантоса. Огън да те изгори. Да ти латит отеос. Господ да ти плати. Ако я диклате жилкава да клинчиме, ако не – да си гураме. Ако я искате работата да останем, ако не – да си ходим. Жилката не е апцика, догураа льокови да зачкъртаат некого во кралница. Работата не е добра, дойдоха полицай да затворят някого в затвора. Обели му ързачовина на ързачот. Дай ечемик на коня. Манче кеват благ от бубачки. Стопанинът има мед от пчели. Стрелни го шареното до Тибола. Прати я молбата до Битоля. Се смъркосува, да гураме. Мръква се, да си ходим. Наперкай го и лини я. Набий го и бягай. Къде е киталото? Къде е тоалетната? Чкъртачон клопа само фършла. Чиновникът яде само грах. Левай му пукаленот. Открадни му револвера. Не се напевай. Не говори. Колко пилави му обели за рикачката? Колко пари му даде за кравата? Ке оклинчиме тука. Ще останем тука. Клинкава кя лукоса. Къщата ще падне. Кой не жилавит, не кеват. Кой не работи, няма. Лянтосай я светаленката. Запали я лампата. Разбошкай ги драските. Разпръсни ги дъските. Да му одгураме коде рафалета. Ако кева шоре и бела. Да идем при попа. Ако има вино и ракия. Лати му го на манукот. Плати му на човека.

Вижте също Брациговски мещровски говор

Бележки

Категория:Западни български говори Категория:Дебърска художествена школа Категория:Тайни говори