Новосибирска област е субект на Руската федерация, в Сибирския федерален окръг. Площ – 177 750 km2 (18-о място по големина в Руската федерация, 1,04% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. – 2 789 095 души (16-о място в Руската федерация, 1,9% от нейното население). Административен център е град Новосибирск. Разстоянието от Москва до Новосибирск е 3191 km.
Историческа справка Най-старото руско селище в региона е основано през 1772 г. под името слобода Каинск, която през 1782 г. е утвърдена за град Каинск (от 1935 град Куйбишев. Всички останали градове са утвърдени за такива през ХХ век. През 1894 г. е основано селището Гусевка, което през 1903 г. е признато за град Новониколаевск, преименуван през 1926 г. в Новосибирск, който се развива много бързо и е най-големият град в азиатската част на Русия. През 1917 г. за град е признато селището Барабинск, през 1921 г. – Черепаново, а през 1925 г. – Татарск. Новосибирска област е образувана на 28 септември 1937 г. след разделянето на Западно-Сибирския край на Новосибирска област и Алтайски край. Впоследствие на 26 януари 1943 г. от Новосибирска област е отделена Кемеровска област, а на 13 август 1944 г. – Томска област.
Географска характеристика Географско положение, граници, големина Новосибирска област се намира в азиатската част на Русия, Южен Сибир, Сибирския федерален окръг. На запад граничи с Омска област, на север – с Томска област, на изток – с Кемеровска област, на юг – с Алтайски край и на югозапад – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 177 750 km2 (18-о място по големина в Руската федерация, 1,04% от нейната територия). «Большая Советская Энциклопедия» – Новосибирска област
Релеф Областта е разположена в югоизточната част на Западносибирската равнина и западните склонове на възвишението Салаирски кряж (максимална височина 493 m). От долината на река Об Новосибирска област се дели на две неравни, нееднородни части. Западно от долината на Об (около 80% от територията на областта) се намира обширната равнина на Об-Иртишкото междуречие, включваща южната част на Васюганската равнина, Барабинската и Кулундинската низина и Приобското плато. Тук полегатите и плоски възвишения се редуват с обширни низини (височина до 150 – 200 m), слабо разчленени от рядка мрежа от плоскодънни и плитки долини с бавно течащи реки. В централните и южни части в релефа присъстват дълги и тесни ниски (до 6 – 10 m) ридове (гриви), простиращи се от североизток на югозапад на десетки километри и междуридови понижения, в които са разположени стотици блата и езера.
Климат Климатът на областта е рязко континентален. Средната януарска температура е от -16 °C на юг до -20 °C на север. Лятото е кратко и горещо със средна юлска температура от 18 °C до 20 °C. Годишната сума на валежите е от 350 до 400 mm с максимум през лятото. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) от 144 до 148 дни на север до 158 – 163 дни на юг. В южните, степни райони на областта често явление през лятото са суховеите, довеждащи до продължително засушаване и бурни студени северни ветрове през зимата.
Води На територията на Новосибирска област има 7427 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 29 107 km и те принадлежат към два водосборни басейна. Източната и крайната северозападна части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Об, а останалите части са безотточни области в междуречието на Об и Иртиш (ляв приток на Об). През източните райони протича река Об с част от горното и средното си течение и в нея се вливат реките Берд, Иня, Шегарка и др. На северозапад с горните и средните си течения протичат реките Ом и Тара десни притоци на Иртиш. В обширните безотточни райони протичат реките Чулим (с притока си Каргат), Карасук и Баган. Речната мрежа в областта е развита неравномерно, като най-голяма е гъстотата ѝ в дясната част на Обския басейн и по-малка в басейна на Иртиш. В засушливите южни райони речната мрежа е слабо развита, а в крайните западни части постоянно течащи реки практически отсъстват. Поради равнинния характер на релефа в по-голямата част от областта реките имат равнинен характер на течението си и само в Салаирския кряж придобиват полупланински характер. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното, като за реките в безотточните райони то достига до 90%. Като цяло процентът на снежното подхранване на реките се увеличава от север на юг, а процентът на дъждовното и подземното подхранване обратно – от юг на север. Речният режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове през летния сезон и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април. «Вода России» – Новосибирска област
В Новосибирска област има около 6 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 5,68 хил. km2, като над 3,5 хил. езера са с площ над 10 дка. Разпределението им по територията на областта е неравномерно, като по-голямата част от тях се намират в западните и централните части. Голяма част от езерата през годината значително изменят своята площ, като много от тях през летния сезон пресъхват. По произход езерата се делят на: остатъчни по долините на древни реки, реликтови – остатъци от голям езерен басейн в древността, крайречни (старици) и вторични блатни. Най-голямото езеро в Новосибирска област и едно от най-големите в Русия е реликтовото езеро Чани (Големи Чани, до 2 хил.km2). Други големи езера са Убинско езеро, Сартлан, Малки Чани, Урюм. На река Об е изградено голямото Новосибирско водохранилище (1070 km2).
Блатата и заблатените земи заемат 17,21% от територията на Новосибирска област – 30 596 km2. Тук е разположена част от най-голямата в Русия и една от най-големите в света блатни системи – Голямото Васюганско блато. Новосибирска област заема второ място по заблатеност след Томска област в Сибирския федерален окръг и трето място по площ на блатата и заблатени земи след Красноярски край и Томска област.
Почви, растителност, животински свят Почвите в областта се отличават с голямо разнообразие, като главни от тях са: подзолистите, сивите горски и черноземните, като последните са широко разпространени в лесостепните и степните райони.
Около 20% от територията на областта е покрита с гори (около 4 млн.ха). Най-висок процент на залесеност има в подзоната на южната тайга (35%) където господстват иглолистните гори (ела, смърч, бор, кедър) с примеси от бреза, осика и лиственица. С повишена залесеност се отличават и западните склонове на Салаирския кряж (34%) и района на приобските борови гори (24%). В Барабинската низина (11% залесеност) преобладават брезово-осиковите горички. Ливадите и пасищата са разположени основно в Барабинската низина и по долините на големите реки.
Животинският свят е разнообразен. На север, в гористите райони обитават мечка, северен елен, лос, рис, сърна, росомаха, видра, речен бобър, множество животни с ценни кожи (бялка, хермелин и др.) и има разнообразен птичи свят. В лесостепите обитават вълк, лисица, заек, ондатра, воден плъх.
Население На 1 януари 2018 г. населението на Новосибирска област наброява 2 789 095 души (16-о място в Руската федерация, 1,9% от нейното население). Гъстота – 15,69 души/km2. Градско население – 78,66%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следният: руснаци 2 365 845 души (93,1%), немци 30 924 (1,2%), татари 24 158 (0,9%), украинци 22 098 (0,9%).
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Новосибирска област се дели на 5 областни градски окръга, 30 муниципални района, 14 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение (Барабинск, Бердск, Искитим, Куйбишев, Новосибирск, Об и Татарск) и 7 града с районно подчинение, и 17 селища от градски тип.
+ Административно-териториално деление на Новосибирска област към 1 януари 2018 г. Административна единица Площ(km2) Население(2018 г.) Административен център Население(2018 г.) Разстояние до Новосибирск(в km) Други градове и сгт с районно подчинение Областни градски окръзи 1. Бердск 67 103 209 гр. Бердск 103 290 37 2. Искитим 30 57 032 гр. Искитим 57 032 65 3. Колцово 19 15 938 сгт Колцово 15 938 30 4. Новосибирск 502 1 602 915 гр. Новосибирск 1 602 915 5. Об 22 29 257 гр. Об 29 257 17 Муниципални райони 1. Багански 3368 15 381 с. Баган 5510 628 2. Барабински 4415 41 531 гр. Барабинск 29 122 302 3. Болотнински 3374 27 359 гр. Болотное 15 629 126 4. Венгеровски 6313 18 976 с. Венгерово 6928 458 5. Доволенски 4422 16 241 с. Доволное 6774 284 6. Здвински 4443 14 654 с. Здвинск 5402 407 7. Искитимски 4384 61 040 гр. Искитим 57 032 65 Линьово 8. Карасукски 4321 43 642 гр. Карасук 27 259 678 9. Каргатски 5396 16 522 гр. Каргат 9532 177 10. Коливански 10 573 24 308 сгт Коливан 13 566 45 11. Коченевски 5072 45 856 сгт Коченево 16 956 50 Чик 12. Кочковски 2518 14 230 с. Кочки 3988 244 13. Красноезерски 5330 30 266 сгт Красноозерское 9216 780 14. Куйбишевски 8823 57 826 гр. Куйбишев 44 246 315 15. Купински 4633 28 316 гр. Купино 13 781 581 16. Киштовски 11 101 10 488 с. Киштовка 5282 575 17. Маслянински 3453 23 551 сгт Маслянино 12 807 176 18. Мошковски 2591 41 668 сгт Мошково 9856 57 Станционно-Ояшински 19. Новосибирски 2223 128 716 гр. Новосибирск Краснообск 20. Ордински 4389 35 752 сгт Ординское 9727 97 21. Северни 15 548 9617 с. Северное 5178 434 22. Сузунски 4746 32 212 сгт Сузун 15 491 217 23. Татарски 4870 38 639 гр. Татарск 23 956 457 24. Тогучински 6058 57 051 гр. Тогучин 21 159 125 Горни 25. Убински 13 760 14 696 с. Убинское 5908 218 26. Уст Тарски 4061 11 520 с. Уст Тарка 3819 509 27. Чановски 5515 23 713 сгт Чани 8229 402 28. Черепановски 2908 47 574 гр. Черепаново 19 612 109 Дорогино, Посевная 29. Чистоозерни 5688 17 577 сгт Чистоозерное 5628 528 27. Чулимски 8559 22 201 гр. Чулим 11 270 131
Селско стопанство Отглежда се едър рогат добитък, птици, свине, кози; зърнени, технически (лен) и фуражни култури; картофи, зеленчуци. Площ обработваема земя:година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015хиляди хектара 4123 3442,9 3049,2 2718,8 2536,6 2326,2 2339,9
Външни препратки Администрацията на Новосибирска област
Източници