Сейнт Винсент () са серия от три британски линейни кораба построени в периода 1908 – 1910 г. Еволюционно развитие на проекта „Дредноут“ (HMS Dreadnought), с новите 50-калибрени оръдия Mk. XI. Участват в Ютландското сражение.

Конструкция От двадесетте 102 мм оръдия осем са поставени на покривите на кулите и дванадесет в надстройките. Дебелината на пояса в района на мидъла е 254 мм. Корабите имат противоторпедна преграда простираща се по цялата дължина на корпуса и достигаща до двойното дъно, както е при линейните кораби от типа „Белерофонт“.

Въоръжение Основното въоръжение са десет 305-мм 50-калибрени оръдия Mk. XI в пет куполни установки Mk. XI. Носовата кула „А“ е разположена на полубака. Увеличаването на дължината на ствола на оръдията от 45 до 50 калибра е предизвикано от увеличаването на очакваните дистанции на боя. По-дългите оръдия се отличават с увеличена скорост на снаряда от 869 до 917 м/с при същото тегло на снаряда. От разстояние 3000 ярда бронепробиваемостта по вертикална броня нараства с дюйм. Недостатък е намаляване на точността на попаденията.

Оръдието Mk. XI, с дължина 50 калибра, има ствол, скрепен с тел, и картузно зареждане с бутален затвор система Уелин. Максималният ъгъл на възвишение на оръдията е 15°. Стрелбата с бронебойния 386-кг снаряд при максималния ъгъл на възвишение на ствола на оръдията осигурява далечина на стрелбата равна на 19 380 м. Зареждането се провежда при постоянен ъгъл на възвишение от 5°, а скорострелността им съставлява около 1,5 изстрела в минута. При влизането в строй въоръжението от двадесет 4-дюймови оръдия се разполага по надстройките. Двете оръдия от покрива на предната кула на ГК („А“) скоро са свалени, зависимо от защитаващия ги от дулните газове екран.

По време на преоборудването от 1916 г. противоминните оръдия от другите кули също са свалени и пренесени на палубите на мостиците и надстройките, а също са им поставени щитове. През 1917 г. част от оръдията са свалени, за да се осигурят с въоръжение по-малки кораби, на борда остават тринадесет оръдия. Основни балистични данни за британските оръдия на главния калибърКалибър (мм) 305 305 343 343 381Марка X XI V V IДължина на ствола (калибри) 45 50 45 45 42Тегло на оръдието без затвора (кг) 57 708 66 700,4 76 198,4 76 198,4 98 704,4Тегло на снаряда (кг) 385,55 385,55 566,98 635,02 870,89Тегло на заряда (кг) 117 139,25 132,9 134,78 194,1Начална скорост на снаряда (м/с) 869,25 918,051 787 762,5 747,25Бронепробиваемост на снаряда (мм) при дулния срез 406 426 439 439 457Скорост на снаряда (м/с) на дистанция 9140 м 579,5 610 579,5 554,25 554,25Енергия на снаряда (мкг) на дистанция 9140 м 6 587 723 7 299 976 9 688 010 10 287 316 14 107 700Бронепробиваемост на снаряда (мм)на дистанция 9140 м 259 284 320 318 356

Брониране Дебелината на главния брониран пояс е 254 мм, по-малка, отколкото на „Дреднаут“. Според оценките, тази броня се поразява от 280-мм снаряд на немския „Насау“ на дистанции до 6,25 мили (≈10 км).

Силова установка Силовата установка на корабите от типа „Сейнт Винсент“ се състои от два комплекта парни турбини на Парсънс с пряко задвижване на валовете.

Номиналната мощност на силовата установка съставлява 24 500 к.с., което трябва да осигурява скорост от 21 възела.

Всичките три кораба при заводските си изпитания развиват скорост по-голяма от проектната, показвайки, при пълна мощност по време на 30-часов пробег, следните резултати: мощност на механизмите на „Колингуд“ – 26 319 к.с., скорост 21,5 възела, „Сейнт Винсент“ – 25 900 к.с., 21,7 възела, „Вангард“ – 25 800 к.с., 22,1 възела.

Представители на проекта Название Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Влизав строй Съдба „Сейнт Винсент“(HMS St Vincent)Девънпорт, Англия30 декември 1907 г.10 септември 1908 г.3 май 1909 г.предаден за скрап, 1921 г.„Колингуд“(HMS Collingwood)Девънпорт, Англия3 февруари 1907 г.7 ноември 1908 г.19 април 1910 г.предаден за скрап, 1922 г.„Вангард“(HMS Vanguard)Vickers, Sons & Maxim Ltd. Бароу ин Фърнис, Англия2 април 1908 г.22 февруари 1909 г.1 март 1910 г.загива от взрив на боезапаса на 9 юли 1917 г. стоейки на котва в Скапа Флоу

Оценка на проекта „Белерофонт“ „Норт Дакота“ „Сейнт Винсент“ „Насау“Година на залагане 1906 1907 1907 1907Година на въвеждане в строй 1909 1910 1909 1909Водоизместимост нормална, т 18 800 20 320 19 560 18 873 Пълна, т 22 102 22 229 23 030 20 535Тип ПТ ПТ Мощност, к.с. 23 000 25 000 24 500 22 000Максимална скорост, въз. 20,75 21 21 19,5Далечина на плаване, мили (на ход, въз.) 5720 (10) 6560 (10) 6900 (10) 8000 (10)Брониране, мм Пояс 254 279 254 300 Палуба 76 35 – 63 76 55 – 80 Кули 279 305 279 280Барбети 254 254 229 280 Рубка 279 292 279 400Схема на разполагане на въоръжението Въоръжение 5×2×305/45 20×1×102 3 ТА 5×2×305/45 14×1×127 2 ТА 5×2×305/5020×1×102 3 ТА 6×2×280/4512×1×150 16×1×88 6 ТА

Вижте също Списък на дредноутите и супердредноутите

Източници

Литература Паркс, О. Линкоры Британской империи. Том 6. Огневая мощь и скорость. – СПб.: Галея Принт, 2007. – 110 с. – ISBN 978-5-8172-0112-3.

Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.

Външни препратки ST. VINCENT battleships (1909 – 1910) www.maritimequest.com Dreadnought Project – Technical material on the weaponry and fire control for the ships World War 1 Naval Combat www.wunderwaffe.narod.ru ship.bsu.by