Стефан Попов е български театрален и киноактьор.

Биография Стефан Попов е роден през 1947 г. в София. Дядо му Йордан Попов е юрист, кмет на град Сливен от 1936 до 1941 г. Баща му, Любомир Попов, също е юрист, а майка му, Мария Дерменджиева-Попова, е завършила немска филология. След 9 септември 1944 година баща му е лагерист в Куциян и Богданов дол.

Завършва ВИТИЗ през 1975 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Театрите на Кърджали, Ямбол, Пазарджик. От 1982 г. е в трупата на Драматичен театър - Пловдив. Има над 130 театрални и над 20 филмови роли.

От 1984 г. е режисьор на театралния колектив „Театър без диплома“ към НЧ „Иван Вазов - 1904 г.“ - гр. Хисаря.

Театрални роли Стамболов – „Възход и падение на Стефан Стамболов“ – Стефан Цанев, реж. Асен Шопов Стамболов – „Олимпий или реквием за приятеля“ – Пелин Пелинов, реж. проф. Здравко Митков Хофстад – „Обществен враг“ – Хенрик Ибсен, реж. проф. Здравко Митков, номинация за „Аскер“ Хлестаков – „Ревизор“ – Гогол, реж. Хр. Церовски Фьодор Карамазов – „Братя Карамазови“ – Фьодор Достоевски, реж. Стоян Радев Актьорът – „Живите от мъртвата махала“ – Петър Анастасов, реж. Николай Ламбрев отец Лоренцо – „Ромео и Жулиета“ – Уилям Шекспир, реж. Галин Стоев сър Тоби – „12 нощ“ – Уилям Шекспир, реж. Петър Кауков Кочкарьов – „Женитба“ – Гогол, реж. Ив. Урумов пастор Виктор – „Есенна Соната“ – Ингмар Бергман, реж. Ив. Урумов Глостър – „Крал Лир“ – Уилям Шекспир, реж. Стайко Мурджев Бащата на Евридика – „Евридика“ – С. Рул, реж. Ст. Мурджев Банкерът – „Добрият доктор“ – А. П. Чехов, Нийл Саймън, реж. Недялко Делчев Философа в „Да се провреш под дъгата“ от Георги Марков, реж. Асен Шопов

Телевизионен театър „Часът на моето убийство“ (1992, сц. Христо Даскалов, реж. Николай Георгиев) – Стефан Стамболов „Житие и страдание грешнаго Софрония“ (2 части, реж. Н. Георгиев) „Аз видях Рая“ (реж. Николай Георгиев)

Филмография „XI а“ (2015) – Мишев „Седем часа разлика“ (тв сериал, 2011 – 2014, сц. Л. Дилов-син, М. Фучеджиева, реж. Вито Бонев, Горан Поповски) – адвокат на Милото „Шменти капели: Легендата“ (15-сер. тв, 2013 – 2014, сц. и реж. Владислав Карамфилов – Въргала) – Гошев „Недадените“ (12-сер. тв, 2013) – Даниел Цион (в серия: VIII) „Слънчево“ (2013) „Време за жени“ (2006, сц. и реж. Илия Костов) „Църква за вълци“ (12-сер. тв, 2004, сц. П. Анастасов, реж. Н. Ламбрев) – Стамат „Асистентът“ (2002) „Хайка за вълци“ (6-сер. тв, 2000) – режисьорът „Трака-трак“ (1995, сц. и реж. Илия Костов) - туриста „Мадам Бовари от Сливен“ (1991, сц. и реж. Илия Костов) – Иван Димитров, колега на Вера „Дефицит“ (1990) „Живей опасно“ (тв, 1989) „Женски сърца“ (тв, 1985) „Инспектор без оръжие“ (1985) „Романтична история“ (1984) – следователят „Стената“ (1984) – шофьор „Константин Философ“ (6-сер. тв, 1983) – (в 2 серии: II, VI) „Бал на самотните“ (1981, реж. Иван Ничев) „Близката далечина“ (1981) „Масово чудо“ (1981) – Ицо „Монолог за прасенцето“ (1981) „Руският консул“ (2-сер. тв, 1981) – Йоаким Груев „Ударът“ (1981) – капитан Томов „Адаптация“ (3-сер. тв, 1979) „По буква „Г““ (1979) - Борето, работник в леярния цех „Авантаж“ (1977, сценаристи Руси Чанев и Георги Дюлгеров, реж. Г. Дюлгеров) „Дневна светлина“ (1974)

Документални филми „Константин Величков“ – сценарист и реж. Ил. Костов „Добри Желязков – Фабрикаджията“ – сценарист и реж. Ил. Костов

Награди три национални награди за театър награда на Министерството на културата две награди „Пловдив“ номинации за „Икар“ и „Аскеер“

Източници

Външни препратки

Актьорска автентичност: Стефан Попов, сп. Театър, 15 май 2021

Категория:Български актьори и актриси Категория:Възпитаници на НАТФИЗ Категория:Родени в София