Колосус () са серия от два британски линейни кораба: „Колосус“ (HMS Colossus) и „Херкулес“ (HMS Hercules), построени през 1910 г. Първоначално корабите трябва да са еднотипни на линкора Neptune, обаче получават по-мощна броня и се определят като отделен тип. Последните дреднаути в Кралския флот, въоръжени с 12-дюймови (305-мм) оръдия. След тях флотът построява първите си „супердреднаути“ – линкорите от типа „Орион“ с 13,5-дюймови (343-мм) оръдия. Като кораби от Първата световна война, съгласно Вашингтонската конференция, са предадени за скрап.

Конструкция

При разработката на този тип лордовете на Адмиралтейството отчитат уязвимостта на капиталните британски кораби срещу снарядите на най-новите немски 305-мм оръдия. Така, дебелината на главния брониран пояс се връща към 11-дюймовата (280 мм) дебелина на „Дреднаут“, като следствие е съкратена вътрешната им защита. Върху конструкцията също повлиява способността на американските линкори от типа „Делауеър“ да дават бордов залп от десет оръдия. От конструкцията е изключена гротмачтата, което позволява да се икономисат 50 тона високо разположено тегло. Съхранено е неудачното разположение на фокмачтата зад предния комин, предизвикващо нарекания още от времената на „Дреднаут“. Задимяването на мачтата, пречещо на работата на артилеристите, само се усилва поради нарастващата мощност на механизмите на новите линкори. През същата година Парламентът одобрява проекта за линкорите от типа „Орион“ с увеличен главен калибър.

Въоръжение Основното въоръжение остава същото, като на „Нептун“, с изключение на намаляването на ъгъла на въртене на кулите за съхраняване на палубното пространство, позволяващо да се удължи предната надстройка и по-удачно да се разположи спомагателното въоръжение.

Главен калибър 12-дюймовите (305-мм) оръдия са поставени, също както е на „Нептун“, в пет кули с по две оръдия. Две кули в средната част на кораба са разнесени към бордовете, а двете задни – линейно-терасовидно. Това разширява сектора за стрелба на отделните кули и, по такъв начин, увеличава общата мощ на залпа в сравнение с предходните типове линкори.

Спомагателно въоръжение С тази серия линкори калибърът на торпедните апарати е увеличен от 457-мм до 533-мм. 16 4-дюймови (102-мм) противоминни оръдия са разположени в отделни кулички, встроени в надстройката. През 1917 г. са свалени три оръдия за въоръжение на съпровождащи кораби. В замяна са поставени две зенитни оръдия.

Брониране Бронята е изменена в сравнение с „Нептун“. Дебелината на бордовата броня е увеличена, но краищата на кораба вече нямат брониране. Построени са четири (вместо две) бронирани напречни прегради. В подводната защита, за разлика от „Нептун“, минават без пълна противоторпедна преграда, с малки локални противоторпедни прегради са защитени само артилерийските погреби.

На британските дреднаути главният броневи пояс се състои от две линии с променлива дебелина: долен, разположен по цялата КВЛ, и горен, разположен над долния и обхващащ крайните барбети на оръдейните кули. На „Колосус“ и „Херкулес“ главният броневи пояс има дебелина 203-279-203 мм, предната част на пояса 178 – 63 мм, задната 63 мм. Главната бронирана палуба има дебелина 32 мм, средната: плоската част и скосовете 44 мм, долната 75 – 38 мм.

Силова установка Машинното отделение за първи път е разделено на три отсека вместо на два. Счита се, че това ще помогне да се съхрани устойчивостта при попадане на вода през повредените прегради. установка основно повтаря поставените на предходните типове дреднаути, новост е само разполагането на оборудване в централното машинно помещение, осигуряващо независимата работа на турбините на крайцерския ход.

Представители на проекта „Колосус“ е спуснат на вода на 9 април 1910 г. от стапелите на корабостроителницата „Скот“ в Грийнок (Шотландия). Влиза в строй на 8 август 1911 г. По време на Първата световна война е в състава на Гранд Флийт, оглавявайки през 1916 г. 2-ри дивизион на 1-ва линейна ескадра. По време Ютландското сражение получава 2 повреди със средна тежест. От 1919 г. става учебен кораб на кадетското училище и известно време е боядисан в черно-белите цветове на викторианската епоха. През 1923 г. е изведен от експлоатация и поставен на стоянка. През 1928 г. е продаден за утилизация. „Херкулес“ е спуснат на вода на 10 май 1910 г. от стапелите на корабостроителницата „Палмер“ в Яроу в Нюкасъл. По време на Първата световна война е в състава на Гранд Флийт, участва в Ютландското сражение. През 1918 г. доставя комисията на съюзниците за сключване на примирието в Кил. От 1919 г. влиза в състава на резерва на флота. През 1922 г. е продаден за утилизация.

Оценка на проекта „Нептун“ „Колосус“ „Флорида“ САЩ „Остфрисланд“ „Кавачи“Година на залагане 1909 1909 1909 1908 1909Година на влизане в строй 1910 1911 1911 1911 1912Водоизместимост, нормална, т 19 900 19 995 22 174 22 806 21 156 Пълна, т 22 000 23 063 23 400 24 700 23 266Тип ПТ ПТ ПТМощност, к.с. 25 000 25 000 28 000 28 000 25 000Максимална скорост, въз. 21 21 20,75 20,5 20Далечина, мили (на скорост, въз.) 6330 (10) 6680 (10) 6680 (10) 5500 (10) 2700 (18)Брониране, мм Пояс 254 279 279 300 305 Палуба 45 – 100 45 – 100 35 – 63 55 – 80 30 Кули 279 279 305 300 280Барбети 254 279 254 300 280 Рубка 279 279 292 300 254Схема на разполагане на въоръжението Въоръжение 5×2×305/5016×1×102 3 ТА 5×2×305/5016×1×102 3 ТА 5×2×305/45 16×1×1272 ТА 6×2×305/5014×1×150 14×1×88 6 ТА 2×2×305/50 4×2×305/4510×1×1528×1×12012×1×76 5 ТА

Вижте също Списък на дредноутите и супердредноутите Списък на линкорите по страна

Източници

Литература на руски език Паркс, О. Линкоры Британской империи. Том 6. Огневая мощь и скорость. – СПб.: Галея Принт, 2007. – 110 с. – ISBN 978-5-8172-0112-3.

на английски език Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4. Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

на немски език Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки COLOSSUS battleships (1911) www.maritimequest.com Dreadnought Project Technical material on the weaponry and fire control for the ships www.wunderwaffe.narod.ru ship.bsu.by