„Орион“ () са серия британски линейни кораба. Линкорите от типа „Орион“ са проектирани в рамките на корабостроителната програма от 1909 г., когато в Адмиралтейството стигат до извода за недостатъчната мощност на 305-мм оръдия на ранните дреднаути. Всичко в рамките на програмата в периода 1910 – 1912 г. са построени четири кораба от този тип. Всички те активно се използват в годините на Първата световна война, в т.ч. всичките четири вземат участие в Ютландското сражение. Службата им в следвоенните години е сравнително недълга: в съответствие с Вашингтонския морски договор от 1922 г. линкорите са снети от въоръжение в периода 1922 – 1926 г.

История на разработването През лятото на 1908 г. се появяват сведения за залагането в Германия на три нови линкора и един линеен крайцер и плановете за залагане през следващата година на същия брой кораби. Благодарение на политиката за икономии на правителството, оглавяемо от премиер-министъра Аскуит, корабостроителната програма на Великобритания за 1908 г. предвижда залагането само на два капитални кораба – линкора „Нептун“ и линейния крайцер „Индифатигъбъл“. Обнародването на тези сведения предизвиква грандиозен скандал в пресата и възмущение сред обществеността. Великобритания се смята за владетелка на моретата и се придържа към двудържавния стандарт – нейният флот трябва а е първи по сила и най-голям сред флотовете, заемащи второ и трето място взети заедно. В новите условия към 1912 г. Германия би имала 13 линкора и линейни крайцера. Великобритания – 16.

В пресата се разгръща кампания по агитация за строителството на по-голям брой кораби, изразяваща се в лозунга „Нужни са ни осем, и не искаме да чакаме“ . В резултат на това е приета извънредна корабостроителна програма за 1909 г., която предвижда залагането на шест линкора и два линейни крайцера. Два от тези линкори са леко подобрени „Нептуни“ – линкорите от типа „Колосус“ с 50-калибрени 305-мм оръдия.

Четирите останали линкора са заложени по нов проект с 343-мм оръдия, разположени в диаметралната плоскост. От една страна, британците обръщат внимание на удачния проект за американския „Делауеър“, при когото оръдията са разположени в диаметралната плоскост, което позволява да има мощен бордови залп. От друга страна, британското 50-калибрено оръдие има малка живучест, което в допълнение към конструкцията с използване на укрепване на ствола се намотка от тел, води до неудовлетворителни характеристики по групиране на попаденията.

При отсъствие на предишните финансови ограничения, под ръководството на главния строител Филип Уотс, са подготвени два проекта на линкори с 343-мм оръдия. Преходът към 343-мм 45 калибрени оръдия е логична стъпка – това позволява значително да се усили разрушителната мощ на снаряда, осигурява достатъчна точност на стрелбата, и самото оръдие е само с 0,2 м по-дълго. Разполагането на всичките 10 оръдия в диаметралната плоскост също позволява на всички тях да се използват в бордовия залп в достатъчно голям сектор от ъгли. Още една особеност става появата на горен брониран пояс над главната палуба.

Подготовени са два проекта – със скорост от 21 и 23 възела. При това първият се оценява на 2 милиона фунта стерлинги, а вторият на 2,5 милиона. Главният строител на флота Филип Уотс и ред от членовете на съвета на Адмиралтейството настояват за проекта с 23-възлова скорост, считайки, че новите германски линкори се планират именно с таката скорост, и британските линкори не трябва да им отстъпват по нищо. Но по-голямата част от членовете на съвета на Адмиралтейството счита такъв кораб за прекалено скъп и за последващо доработване е утвърден проектът „L“ със скорост от 21 възела.

Ако се съхранява съотношението дължина към ширина като на типа „Колосус“, ширината на корпуса на новия линкор би съставлявала 27,7 м, което ще повлече след себе си проблеми при експлоатацията – те не биха се вместили в съществуващите докове. За да се намали ширината на корпуса до 27 м, за новия линкор са разработени нови обводи на корпуса – мидълът е изместен към кърмата и има по-правоъгълна форма. Ръстът във водоизместимостта е безпрецедентен – с 2500 тона. Това е най-големият скок във водоизместимостта при проектиране на нови броненосци в британския флот.

Конструкция Корпус Разпределение на проектното теглово натоварване Дълги тонаМетрични тонаРазчетниВодоизместимост нормална пълна нормална пълнаКорпус 7950 7950 8077 8077Брониране 6460 6460 6563 6563Въоръжение 4000 4065 4064 4130Силова установка 2420 2680 2459 2723Въглища 900 3275 914 3327Нефт 0 860 0 874Оборудване 670 812 681 825Запас водоизместимост 100 100 102 102ОБЩО 22 500 26 202 22860 26 621

С разработката на проекта се занимават А. Уортингтън и Э. Мунки. Линейните кораби от типа „Орион“ имат корпус с извит форщевен, съхраняващ таранните обводи, закръглена кърма с пространство и полубак. Полубакът достига до средата на кораба и нататък се стеснява към кула „Q“, за увеличаване на ъглите ѝ на стрелба. Корпусът на кораба е разделен от водонепроницаеми прегради на XXI отсека. Двойно дъно има на 76% от дължината на кораба. Способът за набор в конструкцията на корпуса е смесен. Съединяването на детайлите помежду им е чрез нитоване.

Проектната нормална водоизместимост е 22 500 дълги тона, фактически се оказва с 2200 дълги тона повече, отколкото при „Колосус“, и съставя 22 860 т (22 500 д.т.), пълната водоизместимост е 26 284 т (25 870 д.т.). Дължината между перпендикулярите съставлява 166,1 м, максималната – 177,1 м. Ширината на корпуса е 27 м, газенето при нормална водоизместимост е 8,38 м, при пълна – 9,55 м.

В наследство от „Колосус“ остава неудачното взаимно разположение фокмачтата и комина. За да може да се поставят на фокмачтата шлюпбалки, тя е разположена зад носовия комин. Обаче това води до задимяването на намиращия се на фор-марса пост за управление на артилерийската стрелба. Не е спасение дори това обстоятелство, че на „Орион“ в този комин излизат само 6 котела, вместо 12 (както е на „Колосус“). Бойната рубка при това е преместена напред относително останалата носова надстройка. Конструкцията на надстройките не е съвсем удачна. Мостикът е тесен, щурманската рубка се намира срещу комина и е прекалено тясна. В крайна сметка цялата конструкция на мостиците е преправена, новата представлява двуетажна галерия, на долната част на която са разположени прожекторите.

Дължината в сравнение с „Колосус“ се увеличава с 10,67 м, а ширина – едва с 1,07 м, за сметка на което съотношението на дължината към ширината съставлява 6,56:1 и почти догстига „старчето“ „Минотавър“ (1863 г.) – 6,73:1. Метацентричната височина по проект съставлява 1,676 м. Нарасналото високоразположено тегло и по-голямото удължение на корпуса води до проблеми с устойчивостта – в първото си плаване „Орион“, в Бискайския залив, кренът достига 20°. Този проблем е решен чрез поставянето на скулови килове с голяма дължина и ширина, наистина не колкото е необходимо, а компромисно, за да не се увеличава прекомерно подводната ширина, и корабите да могат да влизат в съществуващите докове.

Корабите имат два паралелни балансирни руля и обладават добра маневреност и неголям радиус на тактическа циркулация.

„Орион“ са снабдени с две безщокови котви конструкция на Байерс с маса 7,11 т, една резервна безщокова котва с маса 7,11 т конструкция на Уестени-Смит и една кърмова котва с маса 2,13 т. Подемът на котвите се осъществява с помощта на два носови шпила, задвижвани от парна машина с мощност 500 к.с. Събраната котвена верига се съхранява във верижна кутия над отсека на шпиловата машина.

Спасителните средства се състоят от два парни полубаркаса с дължина 15 м, един парен катер с дължина 13 м, един ветрилно-гребен 11-метров полубаркас, три ветрилно-гребни 10-метрови катера, три 8-метрови велбота, една 9-метрова гичка, един 5-метров скифдинг и един 4-метров балсов сал.

Основната част от лодките и катерите са разположени на лодъчната палуба. За да се съхрани по време на бой тя за първи път е закрита от всички страни с броневи екрани с дебелина 25,4 мм, образувайки своеобразен кладенец, който повече не е повторен на нито един тип кораби.

За спускане и подем на спасителните средства е предназначена товарна стрела, поставена на фокмачтата. Част от лодките стоят на горната палуба и за работа с тях пред кула „Q“ и на кърмовата надстройка са поставени две товарни полумачти. Насрещу фокмачтата има също, по всеки борд, по един велбот на шлюпбалки.

Към момента на построяването корабите са снабдени с осем установки сдвоени 610-мм прожектори – общо 16. От всяка страна на носовата и кърмовата надстройки са разположени по две двойки прожектори. През 1917 г. всичките 610-мм прожектори, с изключение една двойка, са заменени с 914-мм. Поставени са седем прожектора – по един по страните на ходовия мостик, три около кърмовия комин и два на кърмовата палубна надстройка.

Камбаната за тревога (battle signal station) е разположена в задната част на бойната рубка. На главната палуба в средната част на кораба са разположени две радиорубки. Основната е снабдена с приемо-предаваща станция Mk I-34, спомагателната – със станция Type 3 с близък радиус на действие.

На „Орион“, така както и на всички британски дреднаути, каюткомпанията, адмиралските каюти и каютите на офицерите се намират в носовата част, а кубриците за матросите и старшинския състав – в кърмата. Тази практика зпочва от „Дреднаут“ и е предизвикана от желанието да се разположат офицерите по-близо до техните бойни постове, а матросите по-близо до котелните и машинните отделения. Но такова разположение предизвиква недоволство сред офицерския състав.

Каютата на командира на кораба се намира на палубата на полубака между носовия и кърмовия комини, офицерската каюткомпания – на горната палуба пред носовата кула „А“. Под каюткомпанията са разположени офицерските каюти. Каютите са доста тесни, а болшинството предмети от мебелировката са метални. Санитарните помещения за офицерския състав се намират под офицерските каюти. Столовата и мичманските каюти са разположени на главната палуба в носовата част. Кубриците за редовия състав са в кърмата на средната палуба. Над тях на главната палуба е разположен лазаретът. На главната палуба, между оръдейните кули „Q“ и „X“, са разположени кубриците за морските пехотинци, а под тях – тяхната баня.

Като флагмански помещения на горната палуба в средната част на кораба са оборудвани адмиралски апартаменти – салон, баня. Там, на горната палуба, по левия борд между комините, са разположени и помещенията за щаба.

Според щатното разписание за мирно време екипажът съставлява през 1911 г. на „Орион“ 754 души, на „Монарх“ – 738 души, през 1912 г. на „Тъндърър“ – 738 и на „Конкуерър“ – 752 души. Във военно време екипажът се увеличава, и според състоянието към 1918 г. съставя от 1090 до 1107 души.

Въоръжение

Основното въоръжение на линкорите от типа „Орион“ са десет 343-мм 45-калибрени оръдия Мк. V, поставени в пет кули по диаметралната плоскост. Общата дължина на оръдията със затвора е 15 898 мм, а на нарезната част – 12 943 мм. Теглото на оръдието без затвора е 76 100 кг. Традиционно за британския флот скрепяването на ствола е осъществено с намотка от тел. Затворът е бутален, система Уелин, зареждането – картузно.

Метателният заряд се състои от 135 кг кордит MD45., позволяващ ускоряването на 574,5-кг бронебоен снаряд до начална скорост около 785 м/с. В боекомплекта влизат фугасни и бронебойни снаряди с калпаче. В британския флот 343-мм оръдия имат в боекомплекта си фугасни и бронебойни снаряди от два типа – „тежки“, с маса около 635 кг и „леки“, с маса от 567 до 574 кг. Въпреки това, системите за подаване в кулите на „Орионите“ не са приспособени за използването на по-тежките снаряди. На „Орионите“ са поставени кули модификация Mark II, на „Конкуерър“ – Mark III производство на Coventry Ordnance Works.