Региони на Турция (), утвърдени на първия географски събор през 1941 г. в Анкара. В този контекст, регионите имат чисто статистическа функция и затова не представляват административни единици. В списъка е представен всеки регион със съставляващите го вилаети. Границите на вилаетите не съвпадат с границите на географските региони, а самите вилаети приспадат към този географски регион, от който имат най-голяма територия. На брой са общо седем. Четири от тях (Мраморноморски, Егейски, Черноморски и Средиземноморски регион) имат излаз на море, а останалите три (Централен, Източен и Югоизточен Анадол) нямат излаз на море. Икономиките на крайморските географски региони зависят главно от морския туризъм, който е ключов за турската икономика. Турското правителство иска другите три региона от континентален Анадол да не изостават икономически и това е причината за създаването на проект Югоизточен Анадол, който е започнат през 70-те години на XX век и обхваща развитието на водноелектрически централи, горско и селско стопанство, училища и болници, пътна инфраструктура и други.

Региони и техните характеристики В Турция се намират общо 7 региона. + Регион Столица Площ (km²) Провинции Население ЛокацияЕгейски регионИзмир 85 000 8 10 477 153Черноморски регионСамсун 143 537 18 7 696 132Централен АнадолАнкара 163 057 13 12 896 255Източен АнадолВан 165 436 14 6 513 106МармараИстанбул 67 000 11 24 899 126 Средиземноморски регионАнталия 122 927 8 10 584 506Югоизточен АнадолШанлъурфа 59 176 9 8 576 391

Мраморноморски регион

В региона има 11 провинции. Чанаккале – пролив Дарданелите. Истанбул – пролив Босфора. Одрин – Европейска част, без излаз на море. Родосто – Европейска част, излаз на Мраморно море. Лозенград – Европейска част, излаз на Черно море. Коджаели – излаз и Мраморно море и на Черно море. Сакария – излаз на Черно море. Белджик – без излаз на море. Ялова – излаз на Мраморно море. Бурса – излаз на Мраморно море. Балъкесир – излаз на Мраморно море и Егейско (Бяло) море.

Черноморски регион

В региона има 18 провинции. Карабюк – Западна Турция, без излаз на море. Болу – Западна Турция, без излаз на Черно море. Дюздже – Западна Турция, излаз на Черно море. Зонгулдак – Западна Турция, излаз Черно море. Бартън – Западна Турция, излаз на Черно море. Чорум – Централна Турция, без излаз на море. Амасая – Централна Турция, без излаз на море. Токат – Централна Турция, без излаз на море. Кастамону – Централна Турция, излаз на Черно море. Синоп – Централна Турция, излаз на Черно море. Самсун – Централна Турция, излаз на Черно море. Орду – Централна Турция, излаз Черно море. Гюмюшхане – Източна Турция, без излаз на море. Байбурт – Източна Турция, без излаз на море. Гиресун – Източна Турция, излаз на Черно море. Трабзон – Източна Турция, излаз на Черно море. Ризе – Източна Турция, излаз на Черно море. Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.

Егейски регион

Егейският регион се разпростира от брега на Егейско море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции: Измир – излаз на море. Айдън – излаз на море. Мугла – излаз на Бяло и Средиземно морета. Маниса Денизли Ушак Кютахия Афинкарахисар

Средиземноморски регион

Средиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции: Анталия – излаз на Средиземно море. Мерсин – излаз на Средиземно море. Адана – излаз на Средиземно море. Хатай (адм. ц. – Искендерун) – излаз на Средиземно море, граничи със Сирия. Бурдур Ъспарта Османие Кахраманмараш

Регион Централен Анадол

Регионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Най-ниските места са около Сакария и долината на река Къзълърмак около 700 м. В южната част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулканичен произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции: Анкара Чанкъръ – североизточно от Анкара Ескишехир – западно от Анкара Кония – южно от Анкара Аксарай – юго-източно от Анкара, част от Кападокия Киршехир – юго-източно от Анкара Кириккале – юго-източно от Анкара Кайсери Караман Нигде Невшехир (Кападокия е в провинцията) Йозтаг Сивас

Регион Източен Анадол

Регионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс

В региона има 14 провинции. Агръ Ардахан Бирлис Бингьол Елязъг Ерзинджан Ерзурум Хаккяри Ъгдър Карс Малатия Муш Тунджели Ван

Регион Югоизточен Анадол

Районът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.

В региона има 9 провинции. Газиантеп Диарбекир Шанлъурфа Батман Адъяман Сиирт Мардин Килис Шърнак

Източници

Външни препратки www.referati.org www.trt.net.tr www.cor.europa.eu

Категория:Административно деление на Турция