Гръбначномозъчните нерви () водят началото си от струпвания на неврони (ядра) в гръбначния мозък. Те излизат от междупрешленните отвори на гръбначния стълб и имат метамерен строеж. При човека те са 31 билатерално симетрични двойки (чифта): 8 шийни (; съкратено изписване: C1 – C8); 12 гръдни (; съкратено изписване: T1 – T12); 5 поясни (; съкратено изписване: L1 – L5); 5 кръстцови (; съкратено изписване: S1 – S5); 1 опашен (; съкратено изписване: Co1).
Всеки чифт гръбначномозъчни нерви се състои от два билатерално симетрични нерва – ляв () и десен (). Всеки периферен нерв е свързан с гръбначния мозък чрез две коренчета – задно (дорзално, постериорно) чувствително (аферентено) и предно (вентрално, антериорно) двигателно (еферентено). В гръбначномозъчния канал, встрани от гръбначния мозък, двете коренчета се съединяват в общ ствол – .
Стволовете на гръбначномозъчните нерви излизат последователно от двете страни (лява и дясна) през междупрешленните отвори между съчлененията на прешлените, по дължината на гръбначния стълб. След излизането си от гръбначномозъчния канал, задното коренче на нервния ствол образува гръбначномозъчен ганглий (). Нервните влакна на предното коренче преминават непрекъснато покрай ганглия на задното и образуват ганглии в тъканите и органите, които инервират.
След излизането си от междупрешленния отвор, стволът на всеки гръбначномозъчен нерв се разделя на четири клона: заден клон () – към гръбната мускулатура и покриващата я кожа; преден клон () – към предната част на туловището и крайниците; бели съединителни клонове () – към симпатиковия дял за инервация на вътрешните органи и кръвоносните съдове; менингеален клон – за инервация на обвивките на гръбначния мозък, обратно през междупрешленния отвор.
Източници
Външни препратки