Кинг Джордж V () са серия британски линейни кораба. Последващо развитие на линкорите от типа „Орион“. Даденият тип линейни кораби са проектирани в рамките на корабостроителната програма от 1910 г. Средната стойност на един линкор от този тип съставлява 1 945 200 фунта стерлинги. Общо в рамките на програмата, в периода 1911 – 1913 г., са построени четири кораба от този тип. Всички те активно се използват в годините на Първата световна война, в т.ч. всичките четири вземат участие в Ютландското сражение. Един линкор – „Одейшъс“ – загива в началото на войната, на 27 октомври 1914 г., от мина в района на остров Тори. Службата им в следвоенните години е сравнително недълга: в съответствие с Вашингтонския морски договор от 1922 г. линкорите са снети от въоръжение в периода 1923 – 1926 г.

Конструкция

Корабите от този тип се явяват развитие на линкорите от типа „Орион“. В новия проект се опитват да отстранят недостатъците, които са присъщи на корабите от типа „Орион“: слабата противоминна защита и недостатъчната устойчивост; обаче подобренията се получават незначителни.

Основните отличия на корабите от типа „Кинг Джордж V“:

Нормалната водоизместимост е увеличена с 500 дълги тона. Дължината и ширината са увеличени с 4,1 м и 0,15 м съответно. Противоминната артилерия е разположена с оглед усилването на огъня по носа, 12 от 16 оръдия могат да водят огън по носови курсови ъгли, носовите оръдия се намират в бронирани със 76-мм плочи единични каземати. Малко е усилена защитата на жизненоважните части на кораба (постовете за управление, погребите за боезапаса и машинно-котелната установка). Максималната проектна скорост е увеличена с 0,7 възела (почти с цял възел). Изменена и подобрена е конструкцията на ходовия мостик. Измененията в рангоута са ограничени до замяна на тежката тринога мачта, зад носовия комин, с лека куха, поставена пред носовия комин. Разполагането на фокмачтата пред комина намалява задимяването върху поста за управление на стрелбата.

Квартируването на екипажа се връща към традиционното за британския флот – офицерските каюти се намират на кърмата, кубриците за матросите и старшините – на носа.

Корпус Нормалната водоизместимост съставя 25 420 д. т, пълната водоизместимост – 27 120 т. Дължината между перпендикулярите съставя 169,3 м, максималната – 182,2 м. Ширината на корпуса е 27,15 м, газенето при нормална водоизместимост по носа – 7,8 м.

Фактическата метацентрична височина при нормална водоизместимост съставя 1,39 м, при пълен товар 1,57 м.

„Кинг Джордж V“ има три безщокови адмиралтейски котви (две основни, една резервна) с маса 7,11 т, и една кърмова котва с маса 2,13 т. Работата с веригите на носовите котви се произвежда от два носови шпила, задвижвани от парна машина.

Спасителните средства се състоят от два парни полубаркаса с дължина 15 м, един парен катер с дължина 12,8 м, един вероходно-гребен 11-метров полубаркас, три верходно-гребни 9,8-метрови катера, три 8,2-метрови велбота, една 9-метрова гичка, един 5-метров скиф-динги (тузик) и един стандартен сгъваем балсов сал.

Мореходност Корабите обладават добри мореходни и ходови качества. В средната си част корпуса на кораба е прав – такива обводи смекчават бордовото люлеене. Надлъжно на бордовете вървят скулови килове, имащи сечение с формата на триъгълник. Скуловите килове не само намаляват амплитудата на бордовото люлеене, но и гасят колебанията, предизвикани от потоците на винтовете. Недостатък е ниският надводен борд в кърмовата част, поради което кърмата е заливана от вода при вълнение.

Въоръжение Линейните кораби от типа „Кинг Джордж V“ имат десет 343-мм 45-калибрени оръдия Мк. V за главен калибър в пет двуоръдейни кули с хидравлично задвижване. Такива оръдия носят и линейните кораби от типа „Орион“. Разположението на кулите е същото, като на „Орион“, обаче носовата надстройка е срязана под по-остър ъгъл, за да се осигури по-голям сектор на обстрел за оръдията на кула „Q“. Оръдейните стволове са скрепени с помощта на високоякостна калибрирана стоманена тел, която се намотава на няколко слоя върху вътрешната тръба. Оръдията имат ъгъл на снижение 3° и ъгъл на възвишение, равен на 20°, обаче първоначалната конструкция на далекомерите, управляващи кулите, ограничава подема до 15,35°. Затворът е бутален, система Уелин, зареждането – картузно. Те стрелят с 1400-фунтови (635 кг) снаряди с начална скорост от 762,5 м/с, при ъгъл на подем 14,75° максималната далечина на стрелбата съставлява 20 000 ярда (18 288 м) при стрелба с бронебойни снаряди. При ъгъл на подем от 20° максималната далечина нараства до 23 820 ярда (21 781 м). На далечина 10 000 ярда (9144 м) бронепробиваемостта им съставлява 310 мм по вертикална плоча от цементирана Круповска стомана. Скорострелността на тези оръдия съставлява 1,5 – 2 изстрела в минута. Боекомплектът се състои от 1000 снаряда (бронебойни, полубронебойни, фугасни) за 343-мм оръдия (по 100 снаряда на ствол). Във военно време броят снаряди нараства: в погребите на „Одейшъс“ (на 27 октомври 1914 г.) се намират 1120 343-мм снаряда.

Теглото на въртящата се част на кулите (без теглото на оръдията) „А“: 565 дълги тона, „В“: 600 д. тона, „Q“: 592 д. тона, „X“: 596 д. тона, „У“: 592 д. тона. Общото тегло на кулите на главния калибър с 343-мм оръдия е 3770 д. тона.

Противоминната артилерия се състои от 16 102 мм оръдия Мк. VII с дължина на канала на ствола от 50 калибра (5100 мм). Те стрелят със снаряди с тегло от 14,1 кг с начална скорост 873 м/с на далечина до 58 кабелтови и със скорострелност до 8 изстрела в минута. Общия боекомплект за 102 мм оръдия съставлява 2400 изстрела или по 150 на ствол.

В сравнение с „Орион“, при „Кинг Джордж V“ разположението на 102-мм оръдия малко се различава – по-голямата част от оръдията, 12 от 16 (по всеки борд 6 от 8) са групирани на носа, което се обяснява със стремежа да се осигури максимално плътен заградителен огън именно по носовите курсови ъгли, откъдето са най-вероятни атаките на разрушители. За преместените от кърмата четири оръдия е направена къса бакова батарея (точно под оръдейните кули „А“ и „В“), за по две оръдия побордно. Оръдията са прикрити от осколки със 76-мм бронирани щитове.

Всички кораби имат по четири 47-мм салютни оръдия „Хочкис“ с боекомплект 64 изстрела.

В края на 1914 г. на „Кинг Джордж V“ (и на „Аякс“) в кърмовата част са поставени две 76-мм зенитни оръдия „Хочкис“ с боезапас от 350 изстрела на ствол. По време на войната корабите са превъоръжени, заменяйки оръдията „Хочкис“ със 76-мм зенитни оръдия Мк. 1 с боезапас по 150 изстрела на ствол.

На линейния кораб „Центурион“ в кърмовата част първоначално са поставени две 102-мм скорострелни оръдия Мк. VII с ъгъл на възвишение на ствола +60°, преправени в зенитни от противоминни с придаването на ствола на по-голям ъгъл на възвишение (боекомплектът им съставлява по 150 изстрела на ствол). Оръдие 13,5"/45 Mark V(H) 4"/50 BL Mark VII 3"/45 20cwt QF HA Mark I 47-мм ХочкисСалютно оръдиеГодина на разработване 1909 1904 1910 1885Калибър, мм 343 102 76 47Дължина на ствола, калибри 45 50 45 40Маса на оръдието, кг 76 102 2126 1020 240Скорострелност, изстрела/минута 1,5 – 2 6 – 8 12 – 14 20УстановкаB Mark II PIV HA Mark II ? ?Ъгли на наклон −3°/+20° −10°/+15° −10°/+60° −10°/+90° /+60°?Способ за зареждане на изстрела картузно унитарноТип на снаряда Light бронебоен Mark IIa Heavy бронебоен Mark IIIa (Greenboy) фугасен шрапнелен? шрапнелен фугасенТегло на снаряда, кг574,5 639,6 14,06 14,06 5,67 1,5Тегло и тип на метателния заряд133 кг MD45 4,3 кг MD16 2,7 кг MD8 0,96 кг MD 0,24 кг MDНачална скорост, м/с787 759 873 732 762 574Максимална далечина, м 21 780 21 710 10 610 Досегаемост по височина, максимална, м — — — ? 11 340 3000Ефективна, м — — — ? 7160 1100

Торпедното въоръжение се състои от три 533-мм торпедни апарата – два бордови, разположени пред барбета на кула „А“, и един кърмови (впоследствие е свален) с общ боезапас от 15 торпеда. Торпедата са модел Мк. І и Мк. ІІ.

Към 1917 г. възниква необходимостта да има на всеки линеен кораб самолет за коректировка на стрелбата. За това на покривите на кулите поставят полетни платформи. В качеството на авиационно въоръжение са приети колесните биплани Сопуич „Кемъл“.

Брониране Главният брониран пояс се състои от две части – 305 мм на долната, защитаваща водолинията до нивото на средната палуба, и 229 мм горна, разполагаща се по височина от средната палуба до нивото на главната палуба. Горният 203-мм броневи пояс има такъв размер, както и главния броневи пояс, и се разполага от главната до горната палуби. Общата височина на вертикалното брониране на борда съставлява 6,26 м.

Главният броневи пояс продължава в носовата част на същата височина (на нивото на главната палуба), както и в средата на кораба – отначало от траверса в центъра на носовия барбет на кула „А“ с дебелина 152 мм и дължина 15,2 м, а след това продължава с дебелина 102 мм и дължина 14,8 м, без да достига до форщевена с 13,7 м. Към кърмата главният броневи пояс продължава също на нивото на главната палуба от траверса в центъра на кърмовия барбет с дебелина 64 мм и дължина 17,8 м, без да достига до ахтерхщевена с 15,2 м. Общата дължина на главния броневи пояс от носовия до кърмовия край съставлява 153,1 м (84,1% от дължината на кораба по водолинията).

Главните носови и кърмови броневи траверси са разположени по следния начин: в носовата част 254-мм напречна преграда закрива края на горния (203-мм) броневи пояс от главната до горната палуби и края на горната (229-мм) част на главния броневи пояс от средната до главната палуби и е разположен под наклон навътре от краищата на 203-мм и 229-мм броневи пояси към барбета на кула „А“; 152-мм носова траверса закрива краищата на главния 305-мм броневи пояс от долната до средната палуба и се разполага наклонено навътре от края на главния пояс към външната повърхност на барбета на кула „А“.

Челните и страничните стени на всички кули на главния калибър имат дебелина 279 мм. Задната плоча има дебелина 203-мм. Предната част на покрива е с дебелина 102 мм, а задната част – 76 мм. Броневият настил на пода има дебелина 76 мм.

Палубата на полубака е с дебелина 25,4 мм, горната палуба: 45 – 38 мм, средната палуба: 25,4, долната палуба в носовата част: 64 – 25,4 мм, в кърмовата част е 102 – 76 мм, кожусите на комите са с дебелина 38 – 25,4 мм, екраните на барутните погреби имат дебелина 45-38-25,4 мм, а екраните на машинното отделение 25,4 мм.

Страните на носовата бойна рубка имат дебелина 279 мм, а покривът – 76 мм. Калпакът на бойната рубка е с дебелина 102 мм. Стените на комуникационната тръба са с дебелина от 102 мм. (127-мм). Разположеният на кърмата пост за управление на торпедната стрелба има стени с дебелина 152 мм и 76-мм покрив.

Основният сериозен недостатък в подводната защита на кораба се явява отсъствието на вътрешна надлъжна бронирана преграда, такава като на Нептун“, където надлъжните противоторпедни прегради са непрекъснати между крайните барбети. Вместо нея снарядните и барутните погреби на кулите на главния калибър и машинното отделение са прикрити от бронирани защитни екрани с дебелина 25,4 – 45 мм.

Общото тегло на бронирането е 6960 англ. тона.Бронята на кулите е включена в частта въоръжение.

Силова установка Главна енергетична установка Главната енергетична установка включва в себе си два комплекта турбини „Парсънс“ с пряко задвижване на четирите гребни вала, въртящи четири трилопастни гребни винта. Всеки комплект турбини се състои от турбина високо налягане за преден и заден ход и турбина ниско налягане за преден и заден ход. Турбините за „Аякс“ и „Одейшъс“ са построени от фирмите-производители на тези кораби, турбините за „Центурион“ са поръчани на фирмата „Hawthorn Leslie & Company“, турбините за „Кинг Джордж V“ – на фирмата „Парсънс“. Турбините са разположени в трите отсека на машинното отделение, разделени са помежду си от две надлъжни прегради. Турбините високо налягане въртят външните гребни валове, турбините ниско налягане – вътрешните. Дължината на машинното отделение съставлява 20,74 м.