Куйо Марков Куев е български литературен историк, медиевист, специалист по история на старобългарската и славянските литератури и полско-българските литературни отношения, професор в Софийския университет, където в годините 1972 – 1976 е декан на Факултета по славянски филологии, преподавател по български език в Ягелонския университет (1937 – 1939), директор на Центъра по българистика към БАН, културен аташе в Полша (1948 – 1951), главен редактор на научното списание „Palaeobulgarica“ (1982 – 1991).
Трудове Чувството за природата у Иван Вазов (1943) Konstantyn Kostenecki w literaturze bulgarskiej i serbskiej (1950) Полско-българки речник. Slownik polsko-bulgarski (1961) – съавтор „Черноризец Храбър“ (1967) – докторска дисертация Климент Охридски. Събрани съчинения. Т.1 – 3 (1970 – 1977) – съавтор Азбучната молитва в славянските литератури (1974) Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете (1979) Иван Александровият сборник от 1348 г. (1981) Събрани съчинения на Константин Костенечки (1984)
Бележки
Външни препратки От и за Куйо Куев в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България Статии на Куйо Куев в сп. „Литературна мисъл“ За Куйо Куев в Bibliotheca Slavica на Софийския университет
Категория:Български литературни историци Категория:Български слависти Категория:Българисти Категория:Български медиевисти Категория:Български дипломати Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Преподаватели в Ягелонския университет Категория:Академици на БАН Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Родени в Априлци