Артур Сен-Леон (Шарл Виктор Артур Мишел Сен-Леон, 17 септември 1821 г., Париж – 2 септември 1870 г.) е балетмайстор на Санкт Петербургския императорски балет от 1859 до 1869 г. и е известен със създаването на хореографията на балета „Копелия“.
Биография Сен-Леон е роден в Париж, но израства в Щутгарт, където баща му – бивш балетист от Парижката опера, е учител по танци в дворцовия театър и балет.Walsh 1981, p. 34. Под влиянието на баща си, Артур учи танцово изкуство, както и цигулка при Йозеф Мейзедер и Николо Паганини.
На 17-годишна възраст дебютира в Театър де ла Моне в Брюксел, след което успешно гастролира в Германия, Италия, Англия. Лондонската публика го посреща възторжено, въпреки традиционното си резервирано отношение към мъжете танцьори. Запазената му марка са скоковете, с които печели аплодисменти на всички сцени.
Във Виена Сен Леон танцува за първи път с Фани Черито, с когото сключва брак през 1845 г. Специално за нея, Сен-Леон създава хореографията на балета La Vivandière (1843), който се радва на небивал успех в Лондон. Сен-Леон създава и хореографии за Театро Ла Фениче във Венеция и за Парижката опера.
В Париж Сен-Леон става балетмайстор и главен хореограф на дивертиментите в най-важните продукции на операта. След раздялата с Черито през 1851 г. и нейното присъединяване към трупата на операта, Сен Леон се оттегля.
След гастроли из цяла Европа, (включително три години в Театро Сан Карлос в Лисабон), през 1859 г. Сен-Леон е поканен да наследи Жул Перо като балетмайстор на Имперския руски балет в Санкт Петербург, Русия, на който пост остава до 1869 г. (наследен е от Мариус Петипа).
Негова любимка е балерината Адела Гранцова, която танцува в много от балетите му. Сен-Леон я въвежда в Парижката опера, а по-късно и в Италия. Балетът „Копелия“ (1870) е направен специално за нея и е единствената творба на Сен-Леон, която достига до нас почти непроменена.
Сен-Леон умира след края на първия сезон на „Копелия“, който настъпва преждевременно поради френско-пруската война. В края на ноември балерината, пресъздала образа на Сванилда, Джузепина Бозачи, умира на 17-ия си рожден ден.
Сен-Леон остава в историята и като автор на метод за балетна нотация, описан в книгата: La Sténochoréographie, ou Art d'écrire promptement la danse, публикувана през 1852 г. Това е първият метод за хореографска нотация, който документира не само краката, но и движенията на ръцете, торса и главата.
Основни творби 1843 г. La Vivandière (мез. Цезар Пуни) 1847 г. La Fille de marbre (муз. Цезар Пуни, по мотиви от Alma, ou la Fille de feu на Жул Перо) 1849 г. Le Violon du Diable (муз. Цезар Пуни). Сен-Леон участва и като танцьор и цигулар. 1850 г. Stella (муз. Цезар Пуни) 1860 г. Graziella ou La Querelle amoureuse (муз. Цезар Пуни) 1861 г. La Perle de Seville (муз. Цезар Пуни) 1864 г. Фиамета (муз. Лудвиг Минкус) 1864 г. Конче-гърбоконче (муз. Цезар Пуни) 1866 г. Златната рибка (муз. Лудвиг Минкус) 1866 г. La Source (муз. Лудвиг Минкус и Лео Делиб) 1869 г. Le Lys (муз. Лудвиг Минкус) Минкус използва голяма част от музиката, която е написал за La Source. 1870 г. Копелия (муз. Лео Делиб)
Източници
Категория:Починали през 1870 година Категория:Родени през 1821 година Категория:Балет в Русия Категория:Френски балетмайстори Категория:Родени в Париж