Станѝслав Ко̀стка (; герб Домброва) е полски духовник йезуит, светец на Католическа църква, един от католическите патрони на Полша, патрон на министрантите, на полските деца и младежи, както и на организацията „Католическо сдружение на младежта“.
Исторически източници Първата генеалогия на рода Костка е написана от брата на Станислав Костка – Павел, но тя не се е съхранила до наши дни.Bar, Bońkowski 1987, s. 143 Неговите следващи биографи обаче са използвали този източник. През 1702 г. в Краков йезуитът отец Анджей Дуриевски издава история на семейство Костка и на семейства, с които е в родствени отношения. Този труд носи заглавието „Pamiątka niezeszła Ivz zeszłego domv, Iasnie Wielmoznych Panow na Rostkowie i Sztembergv Kostkow. ábo o niéktorych, z-tej fámiliey, płci oboiey, Zacnych Lvdziach Memoryał Krotki“ (Неизтрит спомен за някогашния дом, Техни светлости почитаемите господа Костка в Ростково и Щемберг. или за някои от знатната фамилия и от двата пола, Кратък мемориал за достойни хора)Bar, Bońkowski 1987 ↓, s. 143 Много важен източник са преписките по процеса за канонизация от 1630 г.: на латински „Acta canonisationis Beati Stanislai Kostka in Polonia 1606 – 1645. Processus remissiorialis Cracoviensis an. 1630“.Bar, Bońkowski 1987 ↓, s. 145 Негова биография с латинското заглавие „Vita Stanislai Kostka nobillissimi iuvenis qui in Societate Jesu ingressus brevi in aedem sancte migravit ad Dominum“ пише и Станислав Варщевицки (Stanisław Warszewicki), свидетел на живота на Станислав Костка по време на послушничеството му в Рим.
Биография Детство Станислав Костка е роден през втората половина на 1550 г., най-вероятно на 28 октомври, в средно заможно, многодетно семейство (трима братя: Павел, Войчех и Миколай и две сестри, като знаем името само на едната: Анна Czytelnia. 18 września. Św. Stanisław Kostka, zakonnik, patron Polski. W: Internetowa Liturgia Godzin [on-line]. brewiarz.pl. [достъп 2019-07-29], благородническо семейство с герб Домброва, баща Ян – кастелан в Закрочим, син на Навой Костка, и Малгожата, дъщеря на Павел Криска с герб Правджиц, наследник в ДобинŚwięty Stanisław Kostka. geni.com. [достъп 2019-07-29]
Основоположник на рода му е земевладелецът Навой от Ростково, чието име се споменава в документи, датиращи още от XV век. Получава прозвището Костка заради оригиналния начин, по който изглежда лявата му буза и малката „костичка“, намираща се върху нея. По-късно той приема Костка като фамилия, което правят и синовете му – предците на Станислав Костка, Ян (прадядото на Станислав Костка) и Якуб.
Възпитан е в религиозен дух, което потвърждават свидетелите в по-късния процес по канонизация. Според тяхBar, Bońkowski 1987 ↓, s. 145:
„Станислав, роден от католици и благочестиви родители Ян Костка и Малгожата Криска, също беше възпитан в благочестие и религиозност“.
Подобно свидетелство за атмосферата в родния дом дава и брат му Павел Костка, който казва Bar, Bońkowski 1987 ↓, s. 145:
„Родителите ни ни възпитаха като католици, учейки ни на католическите догми. Не ни свикваха с удоволствията, постъпваха с нас сурово. Приучаваха ни да се молим, да бъдем честни. Всички ни поучаваха и участваха в нашето възпитание (...) Почитахме всички и бяхме обичани от всички“.
Веднага след раждането си, през последните дни на октомври 1550 г. е кръстен в катедралата Успение богородично в Пшасниш. Кръщава го викарий Хуберт Мачей Коморовски, а негов кръстник е Анджей РадзановскиBar, Bońkowski 1987 ↓, s. 145 – 146. Голямо влияние върху начина, по който се формират неговата морална и религиозна нагласа, има майка му – неговата първа учителка в основните истини на вярата. Вероятно от нея е научил първите молитви и първите религиозни принципи. Предполага се, че в детството си (до 12-годишна възраст) е вземал уроци и от капелана, определен да обучава децата. До първата половина на XVI век тези уроци най-вероятно са се провеждали в личния им параклис към катедралата в Пшасниш и РостковоBar, Bońkowski 1987 ↓, s. 147. За съжаление това не е добре документирано и остава неизвестно дори името на споменатия капелан. Затова е сигурно, че от 12-а до 14-а му година негов учител е Ян Билински, който значително разширява религиозните му познания и най-вероятно насочва вниманието му към значението на Дева Мария, с което определя важността ѝ в живота на Станислав Костка. Основание за подобни изводи дава следното свидетелствоBar, Bońkowski 1987 ↓, s. 146 – 147:
„Станислав още от дете почита Мария и след Бог всичките си мисли и чувства насочва към Божията Майка“.
Избор на монашески път (послушничество) По онова време (втората половина на XVI век) децата от шляхтички семейства често са били изпращани да продължат образованието си в чужбина в признати университети, ръководени най-често от богопосветени лица. Така се случва и със Станислав Костка, родителите му решават да продължи образованието си в ръководения от йезуити Collegium Nobilium (Колегиум на знатните) във Виена. Приемът в това учебно заведение не е лесен и той получава подкрепа от кардинал Станислав Хозиуш и родственика си Пьотр Костка от Штемберк (днешен Стонжкув). С брат си Павел, Станислав Костка потегля към университета някъде в средата юли 1564 г., като най-вероятно минава през Краков, Освиенцим, Опава и Оломоуц, стигайки до Виена.Bar, Bońkowski 1987 ↓, s. 148 На 26 юли 1564 г. двамата братя пристигат във Виена, където са настанени в училищния интернат (бурса), предназначен за момчета с шляхтички произход. Благодарение на това, че е изключително добре подготвен от Ян Билински (по латинска и гръцка граматика), Станислав Костка е приет направо в трети курс по граматика, където продължава да напредва в обучението си и се превръща в образец на трудолюбив и старателен ученик.Bar, Bońkowski 1987 ↓, s. 149 Същото училище завършват и Ян Твардовски и Бернард Мачейовски – бъдещи примаси на Полша, както и Миколай Ласоцки – бъдещ епископ. Правилникът на интерната изисква от кандидатите послушание, изграждане на добродетели и набожност. Той предвижда сутрешна и вечерна молитва, ежедневно участие в светата литургия, ежеседмично изслушване на поучението за аскетизъм и пристъпване към светите тайнства веднъж в месеца. Братята Костка пребивават в този интернат в продължение на осем месеца, до 1565 година, когато император Максимилиан II Хабсбург отменя правото на йезуитите да ползват този дом и кандидатите са разпръснати по различни места. Братята Костка заживяват в частна квартира в дома на лютерана Кимберкер на площад Кермарк (днес кръстовище на улиците Kurrentgasse i Steindlgasse).Andrzej Paweł Bieś: STANISŁAW KOSTKA H. DĄBROWA. 1550 – 1568-08-14. W: Internetowy Polski Słownik Biograficzny [on-line]. ipsb.nina.gov.pl. [достъп 2019-03-20] В началото среща затруднения в ученето, но благодарение на старанието и трудолюбието си става един от най-добрите ученици. Методът му на учене се основава на правене на старателни записки, които след това обмисля и проучва внимателно. Има изключителен талант за изучаване на чужди езици. Освен латински, гръцки и иврит, учи също немски и италиански. Открита е написана от него книга със заглавие Liber ellegantiarum scriptus per me Stanislaum Kostka sub M. Alberto Theobulico, в която е записал изрази и правила за правопис на латински. Съученикът му Вавжинец Пачифичи от Франкония, в по-късно свое свидетелство пред папския нунций казваBar, Bońkowski 1987 ↓, s. 163Badeni 1911 ↓, s. 39:
„Станислав все още нямаше никаква набола брада, имаше пълно и румено лице, приятен поглед и весели очи, но в тях винаги се виждаха следи от сълзи и всеки, който ги погледнеше се изпълваше със състрадание... В разговорите скромен, весел и учтив, с готовност общуваше с простичките хора“.
А историкът на Обществото на Исус, отец Франциск Сакини (Franciszek Sacchini) характеризира външния му вид по следния начинBar, Bońkowski 1987 ↓, s. 162 – 163:
„Станислав имаше среден ръст и правилни размери, фигурата му съчетаваше в себе си достойнството и външната красота (...) Кожата на лицето му беше снежнобяла с лека руменина на бузите, косата му беше леко изтъняла, формата на лицето по-скоро кръгла, а самото лице изпълнено с очарование, светли, сини, влажни блестящи очи, понякога изпълнени със сълзи, предизвикани от любов и святост на сърцето“.
В началото на декември 1565 г. здравето му се влошава и той се разболява сериозно. Повечето биографи смятат, че причина за влошеното му здраве са лошите битови условия (ниските температури) и суровия живот (молитви, нощни бдения, пост, самобичуване), които вероятно са предизвикали настинка или може би грип Bar, Bońkowski 1987 ↓, s. 149 – 150. Болният – както установяват лекарите – има температура и първоначално състоянието му бързо се влошава, дори има предположения, че болестта може да е смъртоносна. След около две седмици полека започва да възвръща здравето си Bar, Bońkowski 1987 ↓, s. 150.
По време на боледуването си има видение, при което му се явява Св. Варвара и съпроводена от двама ангели му донася светото причастие. Тогава той казва пред приятеля си Станислав Варшевицки, че дължи излекуването си на молитвата си към Божията Майка, която моли за застъпничество. Тя му се явява в следващо видение и полага младенеца върху протегнатите му ръце. Тогава получава от нея заръка да влезе в Йезуитския орден.
Повлиян от тази заръка, той взема решение да посвети живота си на Ордена на йезуитите Bar, Bońkowski 1987 ↓, s. 150. Споделя това свое решение пред изповедника си отец Миколай Донио, който го насочва към провинциала Вавжинец Магиуш, който от своя страна взема решение, че Станислав Костка ще бъде приет в Йезуитския орден само, ако родителите му изразят съгласие за това[. Отец Франчишек Антонио му дава препоръчително писмо и идеята да замине за Аугсбург, при провинциала на Горна Германия отец Пьотр Канизиуш (Piotr Kanizjusz), канонизиран по-късно за светец, с молба да го приеме при йезуитите, а ако той не се съгласи, да отиде направо в Рим при генерала на ордена отец Франчишек Боргиас, обявен по-късно за светец Bar, Bońkowski 1987 ↓, s. 150 – 151.
На 10 август 1567 г., след спречкване с брат си Павел, пише писмо, в което обяснява мотивите си да напусне Виена, след което се отправя пеша на път. Когато откриват бягството му, брат му Павел и Ян Билински тръгват след него, но не успяват да го намерят, понеже той потегля не към Рим (както предполагат), а на север към Аугсбург. Предполага се, че е изминавал средно около 45 км на ден, а като места за почивка е използвал йезуитските домове в: Алтьотинг-Еберсберг, Мюнхен и Ландсберг. След като изминава повече от 600 км, достига до Аугсбург, но не заварва там отец Пьотр Канизиуш, който е заминал на посещение в Дилинген. Отправя се към Дилинген (на около 30 км от Аугсбург) и в средата на септември 1567 година двамата се срещат, в резултат на което Станислав Костка е изпратен за три седмици в колегиум „Св. Йероним“, където е назначен да сервира храната. На 18 септември отец Канизиуш изпраща писмо до генерала на ордена отец Боргиус, като в писмото пишеBadeni 1911 ↓, s. 77 – 78:
„Получих от Вас Преподобни писмо от 23 август, в което заявяваш, че мога да изпратя в Рим брат Якуб Леванти, генуанеца. Той ще дойде скоро заедно с магистър Фабрици Рейнер, а към тях двамата ще присъединя може би и Станислав, добър и достоен полски младеж, който силно желае да се посвети на нашето призвание, дори и въпреки волята на родителите си“.
Тримата младежи напускат Дилинген в края на септември 1567 г. и на 25 октомври същата година стигат до Рим. Предполага се, че пътят им е минал през Бренер, Болцано, Тренто, Падуа, Ферара, Болоня, Флоренция, Сиена, Перуджа, Арецо и Терни.
След като пристига в Рим, на 28 октомври 1567 г. е приет за кандидат на Йезуитския орден и е настанен в Дома на професорите, където започва двегодишното си послушничествоBar, Bońkowski 1987 ↓, s. 154. Стефан Аугусти, който по-късно става негов приятел, описва по следния начин облика му след пристигането в РимBar, Bońkowski 1987 ↓, s. 155: