Димитър Яранов

Димитър Атанасов Яранов е виден български географ, геоморфолог и тектоник, професор в Софийския университет.

Биография Димитър Яранов е роден на 21 (8 стар стил) октомври 1909 година в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на учения и революционер Атанас Яранов.

Учи в Първа софийска мъжка гимназия и в 1929 година завършва полукласическия ѝ отдел. Завършва география в 1933 година в Софийския университет. От 1933 до 1935 година специализира в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторат по геотектоника.

През 1936 година е избран за доцент, от 1938 година е извънреден, а от 1946 година – редовен професор в катедра Физическа география в Софийския университет. В 1937 година чете лекции в Сорбоната в Париж, в 1942 година – Хумболтовия университет в Берлин. Участва в експедиции в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и другаде.

Като младеж Димитър Яранов е член на управителното тяло на Македонския младежки съюз в България – на Седмия конгрес на организацията през октомври 1931 година е избран в Секретариата. Член е на Македонския научен институт, от началото на 1938 година е негов секретар, през 1942 година повторно е избран на този пост. Назначен е за ръководител на българското представителство в Солун, което има за задача да събира и обобщава етнодемографските статистически данни за региона.

През 1942 – 1944 година Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания.Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944 – 1950. София, 1995, с. 51, 56, 61 – 62, 84 – 91. През 1945 година професор Яранов, заедно с Иван Дуйчев и Веселин Бешевлиев са представени от гръцкото правителство пред Международния трибунал, за да бъдат съдени като военнопрестъпници. По настояване на тогавашното югославско правителство наказателното производство срещу тях е снето.

Междувременно Димитър Яранов е назначен през септември 1946 година за главен геолог в югославската Служба за хидротехническо проектиране в Скопие. Там той работи в продължение на една година, като по един месец всеки семестър пребивава и в София, изпълнявайки задълженията си като професор в Софийския университет. През есента на 1947 година е издаден указ, с който се уволняват окончателно от Университета професорите Иван Батаклиев и Димитър Яранов. През 1946 година Македонският научен институт публикува крупното изследване „Македония като природно и стопанско цяло“, в което обаче отсъстват понятия като „българско население“, „македонски българи“ и т.н. Според изследователите Георги Даскалов и Александър Гребенаров трудът е дело на Димитър Яранов, който предпочита да остане анонимен заради извършената подмяна в понятията по политически причини.Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 261, 281, 291 – 294, 368, 381

През март 1948 година той вече е назначен на работа като главен геолог във ВТО „Хидроенергопроект“ – държавна проектантска организация. От 1949 до 1954 г. работи като геолог в проектантска организация към Министерство на електрификацията. Проучва язовирите „Искър“, „Кърджали“, „Пасарел“ каскадата „Белмекен-Сестримо“ и други. От 1959 г. работи в системата на геоложките проучвания, ръководител на секция „Тектоника“ в Научноизследователския геологически институт при Главно управление за геоложки и минни проучвания. През 1954 година е повишен като главен консултант в Дирекцията за инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания. От 1948 до 1958 година той е автор или ръководител на колективи, съставили 51 инженерно-геоложки доклада. През 1958 година проф. Яранов е назначен за главен геолог и заместник-директор на новосъздадения Научен институт за геоложки изследвания (НИГИ), като същевременно е и ръководител на Секцията по геотектоника към института.

През 1961 година Яранов получава покана от Главната дирекция на ЮНЕСКО да оглави от есента на 1962 година Катедрата по геологични науки в новосъздадения университет в Ла Пас, Боливия, но той отказва.

Умира на 14 август 1962 година в морето край Каваците.

Димитър Яранов е баща на художника Атанас Яранов.Енциклопедия България. Том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.

Родословие

Библиография Страници из историята на сръбско-бѣлгарските взаимни отношения. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 2, 1932, с. 71 – 112; кн. 3, с. 75 – 128; кн. 4, с. 85 – 130. Разлогъ. Областно географско изучване I. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 2, 1932, с. 71 – 112 Разлогъ. Областно географско изучване II. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 3, 1932, с. 75 – 128 Антропологични изучвания на населението въ Разлогъ. – Макед. прегледъ, год. VII, кн. 4, 1932, с. 25 – 46 Преселническо движение на българи отъ Македония и Албания къмъ източнитъ български земи презъ XV до XIX вѣкъ – Мак. Пр., год. VII (1932), кн. 2 – 3, с. 63 – 118. Разлогъ. Областно географско изучване III. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 4, 1933, с. 85 – 130. Въпросътъ за етническото потекло (етногенезиса) на българитѣ от Западна България и Македония презъ послѣднитѣ 10 години. – Макед. прегледъ, год. ІХ, кн. 1, 1934, 31 – 52 Името на градъ Ямболъ. – Макед. прегледъ, год. ІХ, кн. 2, 1934, 17 – 24 "Aperçu de Geographie Physique; La Bulgarie", София, 1936 година Градъ Пиротъ – Макед. прегледъ, год. Х, кн. 1 и 2, 1936, 16 – 25 Физиогеографски изучвания въ Западното Срѣдиземноморие. Изв. Бълг. геогр. д-во, кн. III, 1936 Островъ Самотраки: Географска скица. – Изв. БГД, 6, 1939, с. 61 – 84. Инверсниятъ спрямо тектониката релефъ – сравнителни геоморфоложки проучвания, Печатница Художникъ, 1934 г. Физиогеографски изучвания въ Западна Африка, Изв. Бълг. геогр. д-во, кн. V, 1937 Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. IІ. Обща част. – Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХІIV, 1938, с. 1 – 139. Средиземноморските земи – първа частъ, Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХV.5, год. 1939, с. 1 – 138 Средиземноморските земи – втора частъ, Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХVІ.3, год. 1940, с. 1 – 164 Средиземноморските земи – трета частъ, Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХVІІ.2, год. 1941, с. 1 – 153 Македония или „Южна Сърбия“? – Макед. прегледъ, год. ХII, кн. 1, 1940, с. 43 – 62. Мѣстото на Македония. – Макед. прегледъ, год. ХII, кн. 4, 1941, с. 22 – 33. Минералнитѣ богатства на Македония. – Макед. прегледъ, год. ХIII, кн. 1, 1942, с. 21 – 41. Льосът и льосовидните седименти в България, 1956 г. Тектоника на България, 1960 г. „Карта на Македония в географските й граници; Развой на картографското представяне на Македония“, София, 1933 година „Беломорска Тракия и Приморска Македония (Географски очерк)“, публикувано в „Годишник на Софийскийския университет; Историко-Филологически Факултет“, Книга XXXIV, София, 1938 година

Външни препратки Професор Димитър Яранов – Антропогеографски етюди Професор Димитър Яранов – Реабилитацията

Бележки

Категория:Български географи Категория:Български геоморфолози Категория:Български геолози Категория:Членове на Българското географско дружество Категория:Български учени от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на СММО Категория:Възпитаници на Геолого-географския факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:По произход от Кукуш Димитър Категория:Родени в Солун Категория:Починали в София