Белжец (лагер на смъртта)

Лагерът на смъртта в Белжец (официално название SS-Sonderkommando Belzec или Dienststelle Belzec der Waffen SSBełżec, ukryta fabryka śmierci. rp.pl, 2004-06-03. [достъп 2019-07-25].) е немски нацистки лагер на смъртта, функциониращ по време на Втората световна война, от март 1942 г. до юни 1943 г., намиращ се близо до село Белжец и до железопътната гара със същото име.

Лагерът е създаден в рамките на Операция „Райнхард“; чиято цел е унищожаване на еврейското население. Хитлеристите транспортират там евреи от Гетата и лагерите в Генералната губерния, преди всичко от Галиция, от Краковска и Люблинска области. Заедно с полските евреи там бива унищожавано и еврейско население от Чехия, Германия, Унгария и Словакия. Жертвите са избивани в стационарни газови камери. Броят на убитите е около 450 000.

Затворниците, целенасочено обречени на смърт, са подлагани на глад, болести и чудовищна жестокост от страна на пазачите. След ликвидирането на лагера, последните затворници са закарани в лагера на смъртта в Собибор, където са жестоко убити. Едва 2 – 4 са тези, които успяват да избягат от лагера в Белжец и да преживеят войната.

Лагерът в Белжец е първият лагер на смъртта, действащ в Генералната губерния. За немските нацисти той се превръща в опитен полигон за геноцид и разработените там методи за унищожение по-късно се прилагат в останалите лагери от операция „Райнхард“.

Създаване През пролетта на 1940 г. окупационните власти организират в село Белжец лагер за принудителен труд. Там изпращат преди всичко евреи, а заедно с тях и роми, синти и поляци. Затворниците работят на строежа на противотанков ров на тогавашната немско-съветска граница. Лагерът функционира до ноември 1940 година, като през него преминават общо повече от петнадесет хиляди души. Голям брой затворници умират от глад, болести, изтощение или от бруталната жестокост на пазачитеRobert Kuwałek: Obóz zagłady w Bełżcu. Lublin: Państwowe Muzeum na Majdanku, 2010. ISBN 978-83-925187-8-5..

На 22 юни 1941 г. нацистка Германия извършва инвазия в Съветския съюз. На завладените територии отрядите на смъртта (Einsatzgruppen) започват масови екзекуции на евреи. По този начин антисемитската политика на Третия райх навлиза в нова фаза, прекрачвайки границата, деляща дискриминацията и преследването от системното избиване. Малко по-късно, най-вероятно през есента на 1941 г., сред ръководните нива на хитлеристкия режим започва да кристализира идеята „окончателното разрешаване на еврейския въпрос“ да стане чрез физическо унищожениеDieter Pohl: Znaczenie dystryktu lubelskiego w „ostatecznym rozwiązaniu kwestii żydowskiej“. W: Dariusz Libionka (red.): Akcja Reinhardt. Zagłada Żydów w Generalnym Gubernatorstwie. Warszawa: Instytut Pamięci Narodowej, 2004. ISBN 83-89078-68-6..Timothy Snyder: Skrwawione ziemie. Warszawa: Świat Książki, 2011. ISBN 978-83-7799-456-6.

Изводите, до които се стига след действията на отрядите на смъртта, сочат, че екзекутирането чрез разстрел трудно може да бъде запазено в тайна, сблъсква се с логистични проблеми и има негативно въздействие върху психиката на тези, които го извършватYitzhak Arad: Belzec, Sobibor, Treblinka. The Operation Reinhard Death Camps. Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press, 1999. ISBN 978-0-253-21305-1. (ang.). По тази причина ръководството на SS започва да търси по-ефективни методи за масови убийства. След няколко неуспешни експеримента, стигат до извода, че най-успешната техника е усмъртяване чрез газови камери. В късната есен на 1941 г. мобилните отряди за екзекуция са оборудвани със специални коли, които изпълняват ролята на подвижни газови камери. Този метод се използва и в центъра за унищожение в Хелмно на Нер, който действа от началото не декември 1941 г.. Но дори и използвайки такива коли, немските хитлеристи не са в състояние да унищожат за кратко време милиони хора. Едва пускането в действие на лагерите на смъртта, в които функционират стационарни газови камери, се превръща, по мнението на Богдан Мушял, в своего рода технологичен прелом, който прави възможно „окончателното разрешаване на еврейския въпрос“Bogdan Musiał: „Przypadek modelowy dotyczący eksterminacji Żydów“. Początki „akcji Reinhardt“ – planowanie masowego mordu Żydów w Generalnym Gubernatorstwie. W: Dariusz Libionka (red.): Akcja Reinhardt. Zagłada Żydów w Generalnym Gubernatorstwie. Warszawa: Instytut Pamięci Narodowej, 2004. ISBN 83-89078-68-6.. Не е изключено решението за изграждане на първия лагер на смъртта да е било взето по време на съвещание, проведено в края на септември и началото на октомври 1941 г. в главната квартира на Адолф Хитлер.

Властите в Генералната губерния очакват с нетърпение бързото „решаване на еврейския въпрос“, смятайки, че то ще ги избави от многобройните проблеми от икономическо и санитарно естество. Според Мушял, ключова роля в процеса на вземане на решение за унищожаването на евреите изиграва водачът на SS – Одило Глобочник. Този фанатичен нацист, заемащ в хитлеристката йерархия по-висока позиция от тази, която предполага чинът му, счита, че „отстраняването“ на евреите ще направи възможна реализацията на неговите планове за цялостно германизиране на Люблински дистрикт. През септември 1941 г. той се споразумява с шефовете на канцеларията на фюрера, в този дистрикт да бъде изпратена група служители на канцеларията, които преди това са участвали в акция T4 – тайна програма за унищожаване на психически болни или умствено изостанали лица. На 13 октомври той се среща с Хайнрих Химлер и фелдмаршал Вилхелм Крюгер – най-вероятно за да обсъдят плановете на операцията за унищожаване на евреите. Няколко дни по-късно в Белжец започва строителството на лагер на смъртта. Не е изключено също така по време на същата среща да е било взето решение и за организирането на още един лагер на смъртта в Люблински дистрикт – лагерът в Собибор.

Историците не са единодушни по въпроса дали лагерите в Белжец и Собибор от самото си начало са били предназначени за унищожаване на всички евреи от Генералната губерния или е трябвало да бъдат използвани преди всичко за избиване на еврейското население в Люблински дистрикт.

Изграждане на лагера и първи „експерименти“ Най-вероятно мястото за построяване на лагера е било посочено от Одило Глобочник. Изборът му е продиктуван от няколко предпоставки. Селото се намира на границата между Краковски и Люблински дистрикт и е близо до Галиция, където има съсредоточаване на еврейско население. Освен това се намира край железопътната линия Лвов – Люблин – Варшава. Изборът на Белжец може би е повлиян и от факта, че преди това там е функционирал трудов лагер.

Първата група есесовци, в която влизат Готфрид Шварц, Йозеф Оберхаузер и Йохан Неман, пристига в Белжец в края на октомври 1941 г. Към тях най-вероятно се е присъединил и SS-хауптщурмфюрерът Рихард Томала, който разработва архитектурния план на лагера. Офицерите си избират за квартира стопанството на семейство Гохув.

Строителните работи започват на 1 ноември. През първия месец ги ръководи Томала, а по-късно е заместен от хитлерист, чието име не е известно, но се предполага, че става дума за химика от Канцеларията на фюрера Хелмут Калмейер. На 18 октомври (най-късно) в лагера в Белжец пристигат и първите пазачи (wachmany) от лагера за обучение на SS в Травники. На 22 декември в новосъздадения лагер пристига първият му комендант, Кристиан Вирт. В началото на януари 1942 г. той се връща за кратко в Германия, за да редуцира членовете на лагерния персонал. Първите десет от своите бивши подчинени от акцията T4, довежда от „центъра за евтаназия“ в БернбургMichael Tregenza. Bełżec – okres eksperymentalny. Listopad 1941 – kwiecień 1942. „Zeszyty Majdanka“. XXI, 2001. ISSN 0514 – 7409..

Изграждането на лагера е забавено поради трудните атмосферни условия през зимата на 1941 и началото на 1942 г. Заради недостиг на строителни материали германците са принудени да докарват в Белжец конфискувани материали от околните селища. Първоначално всички строителни дейности са извършвани от около 20 – 30 полски работници от Белжец. Първата им задача е да изкоренят всички дървета и горската растителност, останала на терена на бъдещия лагер, след което да направят годна за експлоатация, намиращата се наблизо железопътна линия. До средата на декември са издигнати и три бараки, в които се предвижда да бъдат разположени: съблекалня, газови камери и склад за ограбените предмети. Междувременно украинските пазачи се заемат с изкопаването на масови гробове и с построяването на охранителна кула и ограда. Скоро след това са изградени още пет бараки, от които две са предназначени за жилищни сгради на пазачите, една за жилищно помещение на еврейските затворници, а останалите за гараж и склад. В края на декември, когато сградата с газовите камери е вече готова, полските работници са уволнени. Оттогава нататък почти всички строителни работи се извършват от група от около 120 – 150 евреи, докарани от Любича Крулевска. Към тях се отнасят брутално, а храната която има дават е оскъдна и с много лошо качество. След приключване на строежа, те биват убити.

Под надзора на Вирт е проведена и серия „експерименти“ за обгазяване на хора. Първа жертва в газовите камери стават споменатите вече работници от Любича Крулевска.

Михаел Трегенца твърди, че до средата на март в Белжец са избити още 2 – 3 „експериментални“ транспорта; предполага, че в тях са били психически болни и недъгави немски евреи, докарани от „транзитните гета“ в Пяски и Избица. Тази информация не е потвърдена от Роберт Кувалек; по негово мнение техниката на обгазяване е била усъвършенствана по време на първите масови транспорти.

Първоначално – по образец на практиките, използвани в акция T4 – жертвите са били убивани в стационарни камери чрез използване на газ, съхраняван в метални бутилки. Трегенца предполага, че използваният газ е циклон B, а Кувалек смята, че по-вероятно е бил използван въглероден оксид или въглероден диоксид. Налага се бутилките да бъдат докарвани от Германия, затова този метод е определен като неикономичен. В „експерименталния период“ в Белжец е пусната в действие и подвижна газова камера, инсталирана в модифицирана за целта пощенска кола. Тя се използва за убиване на инвалиди и психически болни хора, издирвани в близките села. Вероятно е прилагана и при екзекутиране на полски политически затворници от затвора в Замошч. В крайна сметка Вирт съчетава двата метода, стигайки до извода, че най-успешния начин за усмъртяване на жертвите ще бъде затварянето им в стационарни камери, където да бъдат убити чрез използване на изгорели газове от запален двигателMichał Maranda: Nazistowskie obozy zagłady. Opis i próba analizy zjawiska. Warszawa: Uniwersytet Warszawski. Instytut Stosowanych Nauk Społecznych, 2002. ISBN 83-915036-6-6.. Според Трегенца двигателят е бил докаран от Лвов през втората седмица на мат 1942 г.

Приема се, че лагерът започва да функционира на 17 март 1942 г. В ранните часове на този ден пристига първият транспорт от гетото в Люблин, а следобед на същия ден – първият транспорт от гетото в Лвов. Денят, в който Белжец е пуснат в действие се счита за начало на системния геноцид над полските евреи, наречен по-късно от хитлеристите операция „Райнхард“.

Локализация и топография Обща информация Лагерът е построен на горист хълм, разположен на югоизток от Белжец, наричат от местното население Хълмът Кожелск. От железопътната спирка го делят около 400 – 500 метра, а от селото 100 – 150 метра. Южната му граница опира до коловозите на железопътната линия Лвов – Люблин – Варшава. Лагерът е издигнат от основи, тъй като на хълма не е имало каквито и да било постройки, които да бъдат адаптирани за съответните нужди. Използвана е единствено намиращата се в подножието на хълма глуха железопътна линия, останала от дърводобивното предприятие, работело на този терен преди Първата световна война.