Щу̀тхоф; () е немски нацистки концентрационен лагер, създаден на анексираните терени на свободния град Гданск (), в местността Щутово, на 36 км от Гданск. Функционира от 2 септември 1939 г. до 9 май 1945 г. Това е първият и най-продължително действал лагер от този тип на територия, принадлежаща понастоящем на Полша. Функционира общо 2077 дни. През това време през лагера преминават около 110 хил. затворници от 28 държави. Най-голяма народностна група са евреите, а най-големите групи от отделните държави са съответно: поляци, граждани на Съветския съюз, на Унгария и на Германия. Около 65 000 са загиналите в лагера, като причина за смъртта им са болести, тежък труд, физическо малтретиране и недохранване.Agnieszka Chyrek. Numeracja i sposób oznaczania więźniów w obozie Stutthof. „Pamięć i Sprawiedliwość“, s. 185, 2006 nr 2 (10). Instytut Pamięci Narodowej. ISSN 1427 – 7476
Лагерът Щутхоф е един от основните инструменти за масов геноцид, използвани на територията на Третия райх в окръг Гданск-Западна Прусия (). През юни 1944 г. лагерът е включен в изпълнението на т. нар. „Окончателно решение на еврейския въпрос“ и придобива характер на лагер на смъртта. „Директорът“ на лагера споменава по време не всекидневните си апели, че единственият път към свободата се намира в крематориума. Затворниците в лагера живеят в страшен глад, а в бараките върлуват епидемии, които често водят до смъртта на стотици.
Други названия използвани в кореспонденцията с лагера: Zivilgefangenenlager Щутхоф – Лагер за цивилни пленници Щутхоф Gefangenen-Sammellager Щутхоф – Сборен пленнически лагер Щутхоф Konzentrationslager Щутхоф – Концентрационен лагер Щутхоф Gefangenenlager Щутхоф – Пленнически лагер Щутхоф
Разположение на лагера За построяването на лагера е избран терен, отдалечен от големите селища, намиращ се между селата Стегна и Щутово. Разположен е в началото на Межея Вишляна, на запад от село Щутово (Щутхоф), край пътя Гданск – Щутово. Павиран път свързва Щутхоф с Нови Двор Гдански (Tiegenhof), а с Гданск го свързва ферибота в Швибно. До селото се стига и с теснолинейка (днес ŻKD), която в Нови Двор Гдански има връзка с нормалните железопътни линии. В Щутхоф има и пристанище, което го свързва с Гданск и Елблонг чрез Висленския залив и каналите.
Теренът е заобиколен с водни басейни от всички страни: на запад е Висла, на юг и изток – Висленски залив и мрежа от канали, на север – Балтийско море. Територията на лагера е обградена отвсякъде с блата и торфища, обрасла с гъста борова гора, която успешно скрива истинския характер на лагера.
Строеж и разширяване на лагера (2 септември 1939 – 31 декември 1944) Строежът на лагера започва на 2 септември 1939 г., когато пристига първият транспорт затворници. Преди това там вече са разположени военни палатки, заедно с малка полева кухня, умивалня и клозет. На затворниците е наредено да изсекат дърветата върху терена, да го нивелират и да издигнат два реда ограда от бодлива тел. Тухлите и керемидите, необходими за строежа са докарани от фабриката за тухли, намираща се на около километър от лагера. Транспортирани са с вагоните на теснолинейката.
Работата по разширяване на лагера е тежка и продължителна, като се предвижда лагерът да бъде по-голям от този в Освиенцим. Причината да се предприеме разширяване е липсата на място за драматично нарастващият брой затворници.
В периода от 2 септември 1939 г. до май 1940 г. на повърхност от около 4 хектара са построени 10 бараки, наречени по-късно Стар лагер. Строени са по наколна система. Основите често са замествани от колове с дебелина 1 метър, забивани дълбоко в земята. Тъй като почвата под Стария лагер е нестабилна (60 см под повърхността има подпочвени води), някои от бараките се поставят върху циментови колове. Стените на бараките се обковават с дърво. Линията за високо напрежение е изградена едва през 1942 г., когато в лагера идва многобройна група специалисти електротехници, а новопостроеният лагер трябва да бъде ограден с линия под високо напрежение.
До ноември 1941 г. в Щутхоф се номерират не бараките, а стаите на затворниците, които са с номера от 5 до 37. През ноември е въведена номерация за отделните блокове, която се прави с римски числа; бараките в Стария лагер са обозначени с числата от I до VIII. Лагерът се канализира, строят се тоалетни, умивални и бараки.
В периода 1940 – 1941 г. е построено седалището на SS властите. Пред входа на лагера са издигнати две бараки, които играят ролята на лагерни офиси. На мястото на Старческия дом е издигната сградата на комендатурата. Там се намират лагерните офиси, казино, кухнята за персонала и квартирите на щаба на SS. Затворниците изграждат и зидана постройка за охраната, гараж и къща за коменданта на лагера. Къщата е построена на мястото на лесничейството, съборено през 1942 г., а недалеч от нея се намира лагерният кучкарник за кучетата на SS. Последна е построена сградата на Политотдел (Politische Abteilung), чийто строеж е завършен през 1942 г.
Старият лагер е обграден с висока ограда от бодлива тел. За да бъдат предотвратени бягства от страна на затворниците, покрай оградата са поставени 4 охранителни кули с постове на SS, оборудвани с автоматично оръжие. През нощта те осветяват целия терен с помощта на силни прожектори. В лагера се влиза през главната порта, наречена „Портата на смъртта“, край която също има охранителна кула. Затворническата част на стария лагер е разделена на две части с помощта на телена ограда и врата.
Извън терена на лагера затворниците изграждат свинарник, обор, конюшня и клетка за около 300 ангорски заека. Лагерът притежава и собствена кланица, от която кухнята на SS се снабдява с месо. На терена на лагера се намират: бояджийска работилница, мебелна работилница, дърводелска работилница, ковачница и електротехническа работилница. Дейността им е свързана със създаването на нови обекти както на територията а лагера, така и извън нея.
Първата част от Новия лагер е построена през 1942 – 1943 г. Предвидена е да събере 10 хил. затворници. Най-напред започва строежът на 30 бараки на север от Стария лагер. Построени са в три реда, по десет бараки във всеки ред. Пет бараки от първия ред и пет от втория са предвидени за работилници и са отделени от останалите с ограда под високо електрическо напрежение. В тях се намират следните работилници: кожарска, шивашка, тъкачна, обущарска, сарашка и за ремонт на велосипеди. Те не са номерирани. Останалите бараки, предназначени за затворници, получават номера от I до XX. Барака XI е предвидена за затворническа столова, барака XIV е изолатор, барака XVI за временна кухня и склад за храни. Теренът на новопостроения лагер е ограден с двойна ограда от бодлива тел, като външната ограда е под напрежение 360 V. На територията на женския лагер е изградена пералня.
След изграждането на бараките започва строеж на пътища, канализация и тръбопровод. Построени са две помпени станции: една на север и една на запад от лагера. На изток от лагера е изградено стрелбище, където се проверяват поправените от затворниците карабини. Паралелно със строежа на Новия лагер на запад от Стария лагер се строят и казарми за стражарите. През лятото на 1942 г. в лагера е изпратена пещ за кремиране. Поставена е на източната стена на бараката, служеща за болница.
В периода от 2 септември 1939 г. до края на 1944 г. лагерът непрекъснато се разраства, на 2 септември 1939 г. заема площ от 0,5 хектара, след изграждане на Стария лагер вече е около 12 хектара, а през декември 1944 г. достига 120 хектара.
Организация и структура на лагера Комендант на лагера Комендантът на лагера използва титлата Lagerkommandant. Той е командващ на целия лагер, като го ръководи с помощта на адютанта си и неговите преки подчинени. На коменданта е подчинен целият персонал на лагера и всички затворници, той представлява командването и извън рамките на лагера. Подчинен е на инспектора на концентрационните лагери. Подписва излизащата от лагера кореспонденция, в това число тайна и поверителна. В случай на служебно пътуване или отпуск по-дълъг от 24 часа, комендантът, след предварително съгласие на инспектора по лагерите, упълномощава друг офицер да го замества. Комендантът няма постоянен заместник.
Коменданти на лагера са: SS-хаупщурмфюреф Макс Паули (2 септември 1939 – 31 август 1942). След като Щутхоф е приет от Инспектората, длъжността комендант е поверена на дотогавашния шеф на лагера, SS-щурмбанфюрер Макс Паул. Той остава на тази длъжност до 31 август 1942 г., когато е преместен на длъжност комендант на концентрационния лагер Нойенгаме край Хамбург, който ръководи до 1945 г. SS-щурмбанфюрер Пол Вернер Хоппе (септември 1942 – май 1945). Смятан е за опитен офицер, тъй като от 1937 до 1941 г,. е член на екипа на концентрационния лагер Дахау.
Длъжността комендант на Щутхоф изпълнява до май 1945 г., макар че на 4 април същата година той и по-голямата част на лагерния персонал заминават по море за концлагера в Равенсбрюк. В Щутхоф остава командирът на 3 охранителен отряд SS-хаупщурмфюрер Паул Иле, заедно с част от персонала. Задачата му е да евакуира затворниците, които все още се намират в лагера.
Подразделение I – Комендатура Подразделение I се състои от няколко организационни единици и играе ролята на щаб на коменданта на лагера. Подразделението ръководи адютантът. Той ръководи и канцеларията на коменданта на лагера в Щутхоф. През ръцете му минава цялата входяща и изходяща кореспонденция на лагера, упълномощен е да подписва много от писмата от името на коменданта. Ежедневно приема доклади за събитията в лагера, грижи се за изпълнението на заповедите и командите. На адютанта е подчинен целия персонал на I и VI подразделение.
Адютанти в Щутхоф са: SS-оберщурмфюрер Ерих Мюлер (от януари 1942 до 14 декември1943) SS-унтерщурмфюрер Валтер Унгер (от 15 декември 1943 до 15 юни 1944) SS-оберщурмфюрер Йозеф Щал (от 15 юни 1944 до 4 април 1945)
В подразделението влизат следните организационни единици:
Служба за сигурност Отговаря за сигурността на лагера, за реда, за охраната на складовете и работилниците. Контролира също военните от SS по време на изпълнение на служебните им задължения в лагера, конвоира затворниците, докато работят. На 27 октомври 1944 г. е създадено ново подразделение с наименование: Подразделение IA на Офицерския щаб (Abteilung I A Führer Bem Stabe), ръководено от изпратения от Берлин SS-хаупщурмфюрер Кинне – пълномощник на Абвер за Концентрационен лагер Щутхоф (Abwehrbeaufragte für KL Щутхоф).
Осигуряване на връзки Тази единица осигурява връзката между властите на лагера с външните власти, като използва за тази цел радиопредаватели, телеграф, телефон и писма. Обслужва също и връзките извън лагера. В това подразделение – с изключение на лагерната поща – не се назначават затворници. Лагерната поща, ръководена от SS-оберщурмфюрер Артур Плато, се занимава с приемането, разпределянето и разпращането на цялата входяща и изходяща кореспонденция, както на властите на лагера, така и на затворниците. Плато е и главният цензор на писмата, изпращани от затворниците.
Транспортна служба Осигурява нуждите на лагера от транспорт. Лагерът притежава пътнически и товарни автомобили, както и мотоциклети. Шофьорите са от SS, а в гаражите работят затворници.
Персонален отдел на SS Занимава се с всички персонални въпроси на екипа на SS в лагера.
Склад за оръжие В него се съхранява оръжието и мунициите за нуждите на персонала на лагера. Прави се списък на оръжието, следи се за поддръжката му и се извършват някои дребни ремонти.
SS съд Това е почетен съд, който разглежда дребни нарушения на реда от страна на членовете на SS персонала на лагера. По-сериозните нарушения се изпращат на SS съда в Гданск. Съдии в Щутхоф са офицери от персонала на лагера. Документацията се води от SS-оберщурмфюрер Алфонс Гласс.
Лавки