Куин Елизабет () са серия британски линейни кораби – супердреднаути. Главният кораб на серията е кръстен в чест на английската кралица Елизабет I. Тази серия кораби превъзхожда своите предшественици – дреднаутите от типа „Айрън Дюк“ в Кралския ВМФ по огнева мощ и скорост. Също на линкорите от типа „Куин Елизабет“ за първи път е въведено нефтено отопление на котлите.

Всичко от проекта са построени 5 дреднаута: „Куин Елизабет“ (), „Уорспайт“ (), „Баръм“ (), „Валиант“ (), 5-ят дреднаут е финансиран от Малайската федерация, той получава името „Малая“ ().

История на проекта Первоначално, според програмата за 1912 – 1913 г.,Финансовата година във Великобритания започва на 6 април, т.е. става дума за програмата във рамките на финансовия период от 6 април 1912 до 5 април 1913 г. За удобство нататък този период ще се нарича „програмата за 12 година“ се планира поръчката на три линейни кораба и един линеен крайцер. Техните ескизни проекти са подготвени и предадени за утвърждаване в Комитета на Адмиралтейството в началото на 1912 г. Няма съхранени подробности по тези проекти, но е известно, че линкорите са усъвършенстван проект на предходния типа – „Айрън Дюк“, с десет 343-мм оръдия и скорост от 21 възела. Към това време става известно за строителството в САЩ и Япония на линкори с 356-мм оръдия. Също така постъпват грешни сведения за това, че новите германски линейни кораби от типа „Кьониг“ също така ще носят оръдия с подобен калибър. Разгръща се дискусия за необходимостта да се увеличи мощността на бордовия залп. Има го и печалният опит от създаването на 50-калибреното 305-мм оръдие, за това се отказват от увеличаване на дължината на ствола на наличното оръдие. Очевидна е необходимостта да се преминава към 45-калибрени 381-мм оръдия, с което са съгласни много от членовете на Комитета. Но няма не само готови оръдия, но даже и опитен образец. Обичайно е оръдията и кулите, поради голямото време за тяхното производство, да се поръчват преди поръчването на корабите. А преди това е необходимо да се създаде и изпробва опитен образец на оръдието, което отнема поне година. В такъв случай това ще доведе до забавяне на залагането на корабите по програмата за 1912 г.

В тази ситуация Първият лорд на Адмиралтейството, Уинстън Чърчил, предлага да се прескочи 356 мм калибър, и да се премине към създаването на 381 мм оръдие. Немаловажен фактор, повлияващ за такова решение служи това, че директорът на Оръжейния департамент (), контраадмирал Мур, е толкова уверен в успеха, че е готов да „постави на карта своята кариера“. От съображения за секретност разработката на новото оръдие се води под названието ‘14in Experimental’ („14 дюймово (356-мм) експериментално“).

За основа са взети линейните кораби от типа „Айрън Дюк“, получавайки линкор с 10 381-мм оръдия, със скорост от 21 възела и 330-мм брониран пояс. При неговото обсъждане забелязват, че даже осем от новите оръдия ще дадат залп по-голям, отколкото на 10-те на „Айрън Дюк“ (при намаляване на броя на 381 мм оръдия до 8 бордовия залп съставя 6804 кг, в сравнение с 6250 кг, изстрелвани от 10 343 мм оръдия на „Айрън Дюк“). При това може да се премахне петата, централна кула, което ще упрости компоновката на машинните и котелните отделения. Увеличивайки мощността на силовата установка може да се увеличи скоростта с 4 – 5 въз. И вместо обичайния микс от линкори и линейни крайцери да се построи „бързоходна дивизия“ от линкори. Такива кораби ще са способни да осигурят обхвата на главата на колоните на противника (да се постави чертичката на Т-то) или бързо да усилят всяка от частите на линията. Идеята за подобен линкор не е нова – още по време на строителството на „Дреднаут“ е разглеждан „проектът Х“ за бързоходен линкор с 25-възлова скорост, брониран и въоръжен като „Дреднаут“. Тогава се отказват от неговото разработване поради значителния ръст на стойността на кораба. Еволюцията на линейния крайцер води до това, че 343-мм британски линейни крайцери вече са по-големи и по-скъпи от съвременните им линкори. Някои британски адмирали доста скептично се отнасят към техните бойни качества в случай на използването им в линеен бой с основните сили, затова че слабото брониране няма да им позволи да издържат на боя с линкори. Ярък критик на „котките на Фишър“ е Първият морски лорд сър Френсис Бриджмен. Той смята, че ако ще се плащат повече пари, отколкото за стандартен линкор, то трябва да се строи пълноцен бързоходен линкор – с висока скорост, но с въоръжение и брониране като на пълноцен линкор.

Времето минава, а няма утвърден проект за линкора. Затова парламентът, през март 1912 г. е принуден да утвърди програмата за строителство на четири „бронирани кораба“ (armoured ships). Изследванията на Военноморската академия показват, че скорост от 25 възела ще е достатъчна, за да се „постави чертичката на Т-то“ в боя против германските линкори, които ще бъдат построени към 1914 – 1915 г. Тази скорост и е взета за разработването на проекта. Подготвени са и на 15 юни 1912 г. са подадени за разглеждане от Комитета три проекта – R3, R3* и R4. Характеристики на проектите от 15 юни 1912 г.Проект „Айрън Дюк“ R3 R3* R4водоизместимост, дълги тона 25000 27000 27000 27000дължина между перпендикулярите, м 176,9 183 182 187,58ширина, м 27,45 27,57 27,57 27,45газене, м 8,54 8,66 8,66 8,66главен калибър 10×343-мм 8×381-мм 8×381-мм 8×381-ммсреден калибър 12×152-мм 16×152-мм 16×152-мм 16×152-ммБрониране, ммглавен брониран пояс 305 330 305 и 330 330горен брониран пояс 203 и 152 203 и 152 152 203 и 152бойна рубка 280 305 280 305барбети на 254 280 254 280стена на кулите на ГК 280 305 280 305покрив на кулите на ГК 102 и 76,2 127 127 127противоторпедна преграда 38 и 25,4 38 и 25,4 50,8 и 38 38 и 25,4 Разполагането на въоръжението в проектите R3 и R3* като цяло повтаря това на „Айрън Дюк“, с изключение на това, че е премахната средната кула на главния калибър (ГК). В проекта R4 кулите на ГК са разположени както са на „Тайгър“ – между третата и четвъртата кула са разположени турбинните отделения. Поради това R4 е с 4,6 м по-дълъг и с 30 т по-тежък.

Схемата на брониране на R3 и R4 е аналогична на „Айрън Дюк“, но дебелината на главния бронепояс, бойната рубка, барбетите и кулите на ГК е увеличена с дюйм (25,4 мм). На тези проекти противоторпедната защита повтаря „Айрон Дюк“ – противоторпедна преграда (ПТП) с дебелина 25 мм срещу машинните отделения и 38 мм в района на погребите и въглищните бункери в района на котелните отделения. В проекта R3* ПТП е непрекъсната, с дебелина 51 мм района на погребите и машинните отделения и намалява до 38 мм в района на котелните отделения, където допълнителната защита се осигурява от въглищните бункери. За компенсация на теглото на тази ПТП се налага с дюйм (25,4 мм) да се намали дебелината на горния пояс, на главния пояс в района на погребите и котелните отделения (в района на машинните отделения тя си остава с 330-мм дебелина), а също така на кулите и барбетите на ГК.

Във всички проекти основното гориво за котлите е нефт, тъй като по друг начин достигането на 25 възлова скорост е невъзможно. Стойността на строителството на проекта R3 в държавна корабостроителница трябва да състави 2,1 милиона фунта стерлинги. Проектът R3* трябва да бъде с 30 хил. фунта по-евтин, а R4 с 30 хил. по-скъп. На 15 юни за последващо разработване е одобрен проектът R3*, с решението напълно да се откажат от въглищата и да се премине на нефт. Има и опасения относно възможността от възпламеняване на нефта. Отказът от въглищните бункери също намалява и възможностите на противоторпедната защита. Но за сметка на икономията в теглото може да се направи ПТП с дебелина от 51 мм по цялата дължина и дебелината на пояса по водолинията да се увеличи до 330-мм. В такъв вид проектът е одобрен от третия морски лорд (Контрольор на флота () и на 20 юни е предаден за направата на детайлните чертежи.

Строителството на новите бързоходни линкори се счита за толкова важно, че се отказват от строителството на линейния крайцер според програмата за 1912 г. В средата на 1912 г. е поръчано построяването на четири линейни кораба според проекта R3*. Строителството на петия кораб, в качеството на подарък към Метрополията, е заплатено от Малайската федерация, в чест на което той и получата името си – „Малая“. В рамките на програмата от 1914 г. е предвидено построяването на шести кораб от този тип с названието „Еджинкорт“ (Agincourt). Поръчката за неговото построяване е дадена, но след началото на войната е анулирана.

Конструкция

Разположението на батареята противоминни оръдия е безусловно слабото място в проекта. Както и на „Айрън Дюк“, те страдат от същото – в лошо време те са заливани с вода.Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов Галея-Принт с. 54 Няколко кърмови оръдия се налага да бъдат демонтирани.

Въоръжение Главен калибър Главното въоръжение на линкорите са осем 381-мм оръдия, разположени в четири двуоръдейни кули, поставени по линейно-терасовидната схема. Отчитайки неуспеха с 50-калибреното 305-мм оръдие Mk. XI, 381-мм оръдие Mk. I получава ствол с дължина 45 калибра и тежък снаряд със сравнително ниска начална скорост. Оръдието се оказва много надеждно и успешно. След приемане на въоръжение на по-съвършенните 879-кг снаряди, разработени с оглед опита от Ютландското сражение, се счита за едно от най-пълноценните големокалибрени оръдия на Кралския флот.

За основа на конструкцията на куполната установка е взета 343-мм кула. При разработката на новата кула са отчетени по-силния откат при изстрел. Нарасналото до 770 тПри Робъртс теглото е 750 т тегло на въртящата се част се компенсира с използването за хоризонталното насочване на аксиален хидромотор с управляваща шайба (). Това позволява да се получи по-спокойно и по-плавно движение, отколкото на трансмисиите на по-ранните линкори. Установката позволява зареждане при произволен ъгъл на вертикално насочване до максималния от 20°. При максималния ъгъл на възвишение от 20° се осигурява максималната далечина на стрелбата от 22,4 км. Скорострелността на ствол съставя 2 изстрела в минута. Боезапасът съставя по 100 снаряда на ствол. Основни балистични данни за британските оръдия на главния калибърКалибър, мм 305 305 343 343 381Модел X XI V(L) V(H) 1Дължина на ствола, калибри 45 50 45 45 42Маса на оръдието, кг 57 708 66 700,4 76 198,4 76 198,4 98 704,4Тегло на снаряда, кг 385,55 385,55 566,98 635,02 870,89Тегло на метателния заряд, кг 117 139,25 132,9 134,78 194,1Начална скорост, м/с 869,25 918,051 787 762,5 747,25Бронепробиваемост на снаряда (мм)при дулния срез 406 426 439 439 457Скорост на снаряда (м/с) на дистанция 9140 м 579,5 610 579,5 554,25 554,25Енергия на снаряда (мкгМетър-килограм-сила) на дистанция 9140 м 6 587 723 7 299 976 9 688 010 10 287 316 14 107 700Бронепробиваемост на снаряда (мм)на дистанция 9140 мУказаните данни за бронепробиваемостта са за снаряда без наконечник, ударящ плоча под нормален ъгъл (90° спрямо повърхността). 259 284 320 318 356 Противоминен калибър