Уорспайт () е британски линеен кораб – супердредноут. Кораб от типа „Куин Елизабет“. Става един от най-известните и заслужили британски линкори, които преминават през двете световни войни. Този кораб държи рекорда на Кралския флот за най-много получени бойни награди. На корабите от тази серия ВМС на Великобритания за първи път използват парни котли с нефтено отопление и 15-дюймови (381-мм) оръдия.
Строителство HMS Warspite е заложен на 31 октомври 1912 г. в кралската корабостроителница в Девънпорт и е спуснат на вода след 13 месеца – на 26 ноември 1913 г., в присъствието на Уинстън Чърчил и тридесет хиляди зрителя. Кръстница на кораба става съпругата на един от министрите в кабинета – мисис Остин Чемберлен. Достроявабето на HMS Warspite отнема още година и половина, и на 8 март 1915 г. новият линкор е приет в състава на британския флот. Сумарната стохност на строежа му (без оглед на въоръжението) съставя около 2,5 милиона фунта.Roskill, 1957, с. 87.
Етимология на името Това е шестият кораб, който носи това името Warspite в Кралския флот. Произходът на името всъщност е неясен, но вероятно идва от думата spight – правописна вариация на думите spite и speight от Елизабетинската епоха – показващи „презрението“, „злобата“ и/или „яростта“ към врага, но и същевременно е общоприето име използвано за зеления кълвач, с предположението, че „Кълвачът“ ще пробива дупки в корпусите (бордовете) на вражеските (дървени) кораби. До 1919 г. кълвачът е изобразен на корабния герб, но официалната емблема на кораба е оръдие, всъщност и след това кълвач има в герба и на лицето на тапите на оръдейните дула. Warspite, като име на кораб, е носител на най-много бойни награди в Кралския флот, като шестият Warspite само има петнадесет (най-много) от тях. По време на Втората световна война е флагмански кораб на британския Средиземноморски флот. Адмирал Андрю Кънингам, който държи флага си на него, веднъж нарича кораба Grand Old Lady („Величествената стара дама“), което става общопризнат прякор на кораба.
Изпитания Поради започчването на Първата световна война, се отказват от пълноценни корабни изпитания. През април 1915 г. линкорът преминава кратки изпитания при крайбрежието на Ирландия, в които показва, в режим на работа на турбините при пълно натоварване, в течение на час и половина мощност от 56 580 к.с. и скорост 24,1 възела, а в режим на форсаж, в течение на два часа – мощност от 75 510 к.с. и скорост 24,7 възела.
Изтория на службата Първа световна война
Влиза в строй през 1916 г. Участва в Ютландското морско сражение, в което е тежко повреден, след 13 попадения на 280-мм снаряда. Между 1934 и 1937 г. преминава пълна модернизация. В резултат на нея корабът получава съвременна силова установка (с трибарабанни парни водотръбни котли), нова рубка, допълнителни 1100 тона корабна броня, подобрени оръдия, към средствата за ПВО са добавени 8 оръдия QF 4 inch Mk XVI (4×2 102-мм), 32 оръдия Vickers QF 2 pounder Mark II (4×8 40-мм) и 16 картечници „Викерс“ (4×4 12,7-мм).
Втора световна война
По време на Втората световна война корабът се използва почти по целия свят, особено значителни са неговите действия около бреговете на Норвегия и в Средиземноморието. Участва във втория морски бой при Нарвик, в боя при нос Матапан. През май 1941 г., при остров Крит, линкорът получава сериозни повреди от немските авиабомби, а по-късно, когато той прикрива десанта на съюзните войски при Салерно (Италия), е уцелен от немска радиоуправляема бомба.
В резултат на спешен ремонт корабът е частично възстановен, така че да може да оказва поддръжка с огъня си, и е изпратен за прикриване на десанта и придвижването на войските в Нормандия. На 13 юни 1944 г. в пролива Ла Манш при Харидж линкорът се натъква на мина. Корабът е условно ремонтиран и са му добаввни още оръдия за поддръжка на настъплението по сушата. Последният си изстрел кораба прави на 1 ноември 1944 г. при остров Валхерен (Битката на Шелде), след което е отписан от флота.
След войната През пролетта на 1947 г., по време на своя последен преход към мястото за утилизация, по време на буря се къса буксирното въже и кораба засяда на плитчина около крайбрежието на Корнуол. След нясколко опита да бъде преместен, през 1950 г., корпусът е свален от плитчината и потъва, като впоследствие е частично разкомплектован на мястото на инцидента.
На кораба е поставен паметник около град Марацион близо до стената водеща към остров Планината на Свети Михаил. Табличка с названието на кораба украсява интериора на пъба „Уинк“ в селото Ламорна.
Вижте също Списък на дредноутите и супердредноутите Списък на линейните кораби по страна
Източници
Литература
Външни препратки QUEEN ELIZABETH battleships (1915 – 1916) www.maritimequest.com www.maritimequest.com Troels W. Hansen, design details and model reconstructions of HMS Warspite Battle of Jutland Crew Lists Project – HMS Warspite Crew List The Subject, by R. A. B. Mitchell www.wunderwaffe.narod.ru ship.bsu.by
У