Ривендж () са серия британски линейни кораби. В редица източници даденият тип се нарича тип „Роял Соверен“ (). Първоначално е планирано построяването на осем кораба. Но в периода 1914 – 1916 г. са заложени само пет. Още два от поръчаните кораби – HMS Renown и HMS Repulse се строят вече като линейни крайцери. А построяването на осмият – HMS Resistance – е отменено въобще.

Проектиране

През 1913 г. във Великобритания е приета програма за строителството на пет нови линкора, много близки по тип към типа „Куин Елизабет“, които вече са спуснати на вода.

Линкорите от типа „Ривендж“ се явяват развитие на проекта линкори от типа „Куин Елизабет“. Въоръжението на новите кораби е същото, но те са разчетени за по-малка скорост (21 възела вместо 24) и въглищно отопление на котлите. От икономия новите кораби имат по-малка водоизместимост, и за тях се предполага монтирането на котли за комбинирано гориво: въглища и нефт. Стойността на построяването на всеки кораб се оценива на 2 милиона и 150 хил. фунта стерлинги, като в същото време линкорите от типа „Куин Елизабет“ струват от 2 милиона и 408 хил. до 3 милиона и 14 хил. фунта стерлинги всеки. При първото разглеждане на проекта водоизместимостта е увеличена от 25 500 т до 25 750 т, а скоростта на хода е намалена от 21,5 до 21¼ възела (както е при линкорите от типа „Айрън Дюк“). След това все пак се отказват от въглищата. При това изчисляват, че с малки промени турбините ще развиват мощност от 40 000 к.с., вместо планираните според проекта 31 хил. к.с., а скоростта ще се увеличи от 21 до 22 – 23 възела. Изменен е запасът гориво: вместо 3000 т въглища и 1500 т нефт пълният запас вече съставлява 3400 т не­фт. Далечината на плаване при това не се изменя.

Икономисаното тегло е използвано за увеличаване на артилерийските погреби на оръдията на главния калибър, вместимостта на които нараства от 640 до 800 изстрела.

Конструкция Основавайки се на опита, получен при експлоатацията на „Айрън Дюк“, на който даже при средно вълнение бата­реите за 152-мм оръдия са заливани от вода, те са пренесени по-близо към кърмата с намаляване на разстоянията между казематите. Така те са заливани по-малко, отколкото на корабите, построени по-рано. Четири оръдия са поставени открито на главната палуба отстрани на комина.

Противо­торпедната преграда прикрива погребите, машинните, котелните и торпедните отделения. Разположена така, както е на линкорите от типа „Куин Елиза­бет“, тя има по-малка дебелина: едва 38 мм, а в междудънното пространство – 25,4 мм. Причината за това е, че в първоначалния проект на корабите от типа „Роял Соверен“ са предвидени въглищни ями, които служат като допълнителна защита.

При проектирането е заложена не много голяма метацентрична височина, при това бордовото люлеене става по-плавно, и корабът се превръща в по-устойчива платформа за артилерията.

Поставянето на булите на линкора „Рамилиес“, изпълнено още преди края на неговото строителство, променя параметрите за устойчивост, тъй като се увеличава ширината и нараства метацентричната височина. За това решават, снабдявайки останалите четири линкора с були, да отделят особено внимание на борбата с люлеенето. След като ставя ясно, че това не помога и корабите с були са доста подложени на бордово люлеене, се провеждат множество опити, за да се разработи оптималната конструкция на булите за линкора „Роял Оук“ и се поставят, заедно с булите, нови подобрени скулови килове. Независимо от това, че в хода на изпитанията всички линкори от типа „Роял Соверен“ превишават конструктивната мощност на турбинит (40 000 к.с.) скоростта с булите съставя 21,5 възела. Линкорите от типа „Роял Соверен“ имат единичен рул, но с неголям спомагателен рул пред основния (и двата са разположени в диаметралната плоскост на кораба).

Модернизации Модернизация в периода 1922 – 1930-те години На всички кораби са поставени две 102-мм зенитни оръдия и са свалени двете 76,2-мм, поставени са още две 102-мм зенитни оръдия и са свалени две 152-мм оръдия на полубака. На отделни кораби са премахвани и поставяни флагщокове, пренасяни са прожектори и са правени други дребни промени.

Модернизация в периода 1930 – 1939-те години Макар постоянно да се изказват съображения за необходимостта от основна модернизация на линкорите от типа „Роял Соверен“, но, за разлика от другите кораби, тя така и не е проведена. Отказът от модернизация се мотивира с бавността на тези линкори, макар основната модернизация да предвижда и замяната на силовата установка и малката скорост да се отстранява в хода на модернизацията. Т.е. не това са причините.

Но всички тези стари линейни кораби, към 1930 г., съставляват една трета част от целия линеен флот на Великобритания, за това и се провежда имитация на бурна деятелност.

Така например на „Ри­золюшън“ е поставен катапулт за самолет, след това катапултът е свален, а при среза на кърмата е поставен подемен кран за хидросамолет, обаче след неуспешни изпитания той също е свален и се съхранява на брега, като проба поставят сдвоена 102-мм зенитна установка на палубата по десния борд при комина, а едностволните 102-мм оръдия по десния борд са свалени, на фор-марса е поставен прибор MK-I за управление на зенитния огън, свален е кърмовия торпеден апарат, премахнат е пълнежа в горната част на булите от цимент и дървесина и в известна степен е променена формата на булите, съоръжени са водонепроницаеми отсеци по бордовете отстрани на артилерийските погреби.

В периода между 1932 и 1933 година са демонтирани стартовите платформи за самолетите на втората („В“) и третата („Х“) кули. Адмиралският мостик е разширен към носа, а предният срез е закръглен. През септември 1933 г. на площадката на бойната рубка са поставени две 12,7-мм четирицевни картечници.

През септември 1936 г. е направено следното: на третата кула е поставен по-големият катапулт от типа „E-III-T“. На палубата, на височината на гротмачтата близо към десния борд, е върнат кранът за вдигане на самолета, демонтиран е кърмовият пост за управление на торпедната стрелба и на неговото място е съоръжен авиационен склад, наското поставеният прибор за управление на зенитната стрелба MK-I, на фор-марса, е заменен от два прибора МК-II: един на фор-марса и друг на гротмачтата. Натежалата гротмачта пполучава допълнителни опори, демонтирани са първоначалните прожекторни площадки отстрани на комина, а след това е построена нова площадка с четири 91,4-см прожектори, на новите площадки, при комина, са поставени два „Пом-пома“. Постът за управление на техния огън е поместен в задната част на щурманския мостик, а намиращите се там два 61-см прожектора са свалени, долната прожекторна площадку на мостика е увеличена към кърмата и е обединена с площадките при комина, вече така тя става сигнална палуба, на нея се появява пост за сигналчиците, два 61-см и два 25,4-см сигнални прожектора, постът за управление на торпедната стрелба, над щурманската рубка, е заменен с пост за ПВО. Там е монтиран 3,65-м далекомер за въздушни цели, компасната площадка е прикрита с противокуршумна броня за защита от атаките на нисколетящи самолети, демонтиран е носовият подводен апарат.

През 1938 г. е проведена единствената модернизация, увеличаваща бойната им ценност: едностволните и двустволните 102-мм зенитни оръдия са заменени с четири 102-мм двуоръдейни универсални установки МК-XIX. Модернизиран е такелажът на гротмачтата и е поставен радиопеленгатор.

До започването на Втората световна война няма повече модификаций.

История на службата „Ривендж“ и „Роял Оук“ участват в Ютландското сражение, но без да се проявят. След модернизация всички кораби от този тип активно участват във Втората световна война, в хода на която един кораб от този тип е загубен. „Роял Оук“ става първият линкор, загинал във войната. На 14 октомври 1939 г. той е потопен в главната база на великобританския флот – Скапа Флоу с три торпеда от немската подводна лодка U-47. От 1944 г. до 1949 г. линкорът HMS Royal Sovereign под названието „Архангелск“ временно се намира под наем в съветския ВМФ за сметка на получаването на бъдещи репарации от Италия.

Представители на проекта Название Корабостроителница Залагане Спускане на вода Влизанев строй Съдба „Роял Соверен“HMS Royal Sovereign Портсмът предаден за скрап през 1949 г. „Ривендж“HMS Revenge Викерс учебен кораб от 1944 г., предаден за скрап през 1948 г. „Роял Оук“HMS Royal Oak Девънпорт потопен на 14 октомври 1939 г. в Скапа Флоу от подводнаталодка U-47; обявен за братска могила „Резолюшън“HMS Resolution Палмерс предаден за скрап през 1948 г. „Рамилиес“HMS Ramillies Бердмор предаден за скрап през 1948 г.

Вижте също Списък на дредноутите и супердредноутите Списък на линейните кораби по страна

Източници

Литература

Външни препратки REVENGE battleships (1916 – 1917) www.maritimequest.com www.maritimequest.com Dreadnought Project Technical material on the weaponry and fire control for the ships www.wunderwaffe.narod.ru ship.bsu.by