Джийн Харлоу (), родена Харлийн Харлоу Карпентър () е американска актриса, кинозвезда и секссимвол от 1930-те години.IMDb.com Известна е със своите роли на „лошо момиче“ и е един от основните секс символи от началото на 30-те години и от определящите фигури на докодексова ера на американското кино. Заради цвета на косата ѝ я наричат „платинова блондинка“ и „руса сексбомба“. Тя е първата холивудска звезда с този прякорПървата легендарна блондинка, momichetata.com.. На екрана играе чувствени жени с ярка сексуална привлекателност, фатална жена. Женена е 3 пъти, вторият ѝ съпруг се самоубива само два месеца след сватбата им. Кариерата на Харлоу продължава едва 9 години, но тя успява да се превърне в една от най-големите холивудски кино звезди, чийто образ остава във времето. През 1999 г. Американският филмов институт включва Харлоу под Номер 22 в класацията на най-значимите жени звезди на класическото холивудско кино. Тя става модел за подражание на модерната жена и понякога се води за една от първите феминистки. Вдъхновява Мерилин Монро, Джейн Мансфилд и др.
Тя първо е наета от известния бизнес магнат Хауърд Хюз най-напред за филма „Ангели на ада“ (1930), а след това за „Обществен враг“ (1931) и за „Платинената блондинка“ (1931). След серия от филми, оценени от критиката като слаби, Хюз губи интерес към нея и през 1932 г. тя сключва контракт с MGM. Те ѝ дават главните роли, които стават големи хитове заради комедийния и талант във филмите: „Червенокосата жена“ (1932), „Червен прах“ (1932), „Вечеря в осем“ (1933), „Безрасъдна“ (1935) и „Сузи“ (1936). Популярността на Харлоу достига и дори надминава тази на най-касовите жени на MGM Джоан Кроуфърд, Грета Гарбо и Норма Ширър. На върха на славата си Джийн Харлоу умира от бъбречна недостатъчност на двадесет и шест години по време на снимките на „Саратога“. MGM завършват филма, използвайки дубльори по-малко от 2 месеца след смъртта ѝ. Продукцията става най-успешният филм на MGM за 1937 г., както и най-успешният филм на платинената блондинка изобщо.
Произход и юношески години Харлоу, родена Харлийн Харлоу Карпентър в къща на адрес 3334 Olive Street в Канзас Сити, Мисури.
Баща ѝ Монт Клеър Карпентър (1877 – 1974), син на Ейбрахъм Л. Карпентър и Диана, е зъболекар, който завършва зъболекарското училище в Канзас Сити. Той е бил от семейство от средна класа. Майката на Харлоу, Джийн По Карпентър (1891 – 1958), е дъщеря на богатия брокер Скип Харлоу и неговата съпруга Ела Харлоу. През 1908 г. Скип Харлоу омъжва дъщеря си за Монт Клеър Карпентър. Тогава тя е малолетна и се чувства нещастна в брака си.
Харлийн е наричана Бебето (на англ the baby), прякор, който остава до края на живота ѝ. Тя разбира истинското си име едва, когато става на пет години, когато нейните съученици в девическото училище Мис Барстоу използват името ѝ. „Тя е само моя!“, казва Мама Джийн за дъщеря си в интервюта. Джийн Карпентър остава позната като Мама Джийн, когато Харлийн става звезда, като Джийн Харлоу.
Когато Харлийн още е в девическото училище в Канзас сити, майка ѝ подава молба за развод. На 29 септември 1922 г. разводът става официален, като се дават пълни права на Мама Джийн върху малката Харлийн. Въпреки че Харлийн обича баща си, тя не се вижда с него често след раздялата на родителите си.
През 1923 г. 34-годишната Джийн Карпентър взима дъщеря си и се премства в Холивуд с надеждата да стане актриса, но филмовите продуценти ѝ казват, че е твърде стара, за да започне филмова кариера. Харлийн е записана в Холивудското девическо училище, където се среща с Дъглас Феърбанкс младши и Айрийн Мейър Селзник, но напуска на 14-годишна възраст през пролетта на 1925 г.
Поради финансови затрудения Джийн и Харлийн се връщат в Канзас сити, след като Скип Харлоу поставя ултиматум, че няма да даде наследството на дъщеря си, ако не се върне обратно. Няколко седмици по-късно Скип праща внучката си на летен лагер в Кемп Ча-Тон-Ка в Мичигън, където се разболява тежко от скарлатина. Джийн Карпентър пътува до Мичигън, за да се погрижи за Харлйн, прекосявайки цяло езеро с лодка и гребло, но при все това не бива допусната до дъщеря си.
След това Харлийн посещава училище Фери Хол (днес Лейк Форест Академи) в Лейк Форест, Илинойс. Причината да запише това училище е, че то е близо до дома на гаджето на Мама Джийн, Марино Бело.
Брак с Чък Макгрю По време на първата година на Харлийн в училището в Чикаго, я запознават с 19-годишния Чарълз Фремонт МакГрю III, наследник на голямо богатство. До есента на 1926 г. Харлийн и Чък се срещат много често и накрая се женят през 1927 г. Мама Джийн също се жени същата година за Марино Бело на 18 януари. Обаче Харлийн не посещава нейната сватба.
През 1928 г. два месеца след сватбата Чък Макгрю става на 21 и получава част от наследсвото си. Двойката напускат Чикаго и се местят в Лос Анжелис, отсядайки в дом в Бевърли Хилс, където Харлийн става част от хайлайфа. МакГрю се надява да отдаличи жена си от майка си с тази си стъпка. Нито Харлийн, нито Чък работят по това време, и двамата са смятани за тежки алкохолици. Въпреки това става ясно, че Харлийн само прави компания на съпруга си, докато той пие толкова сериозно, че на една Коледа на него му трябва 2 дена да изтрезнее напълно.
Кариера 1928 – 1929: Работа като статист Докато живее в Лос Анджелис, Харлийн се сприятелява с млада амбициозна актриса на име Розали Рой. Понеже няма кола, Розали моли Харлийн да я заведе до Фокс Студиос поради ангажимент. Докато чака Розали, Харлийн е забелязана от изпълнителния директор на Фокс, който се обръща към нея с покана да се запише на кастинг, но тя му казва, че няма интерес. Въпреки това Харлийн получава приветстващо писмо от Сентръл Кастинг. Няколко дни по-късно Розали се обзалага с Харлийн, че тя няма смелостта да отиде на кастинг. Нежелеаеща да загуби облога и натискана от ентусиазираната си майка, която впоследствие последва дъщеря си в Лос Анджелис, Харлийн отива в Сентръл Кастинг и се регистрира с името на майка си, Джийн Харлоу.
След няколко обаждания от кастинга и няколко отхвърлени работни оферти от Харлийн, Мама Джийн най-накрая я притиска да приеме работата в студиото. Първата роля на Харлийн е във филма Honor Bound (1928) като неупомената статистка със заплата от 7$ на ден и кутия със закуска. След това надницата и се увеличава на 10$ и тя започва да получава малки часдти във филми като Moran of the Marines (1928) и филма на Чарли Чейс Chasing Husbands (1928). През декември 1928 г. Харлийн, вече позната като Джийн Харлоу, подписва 5-годишен договор с Хал Роуч студиос за 100$ на седмица. Тя получава малки роли през 1929 г. в късометражните филми на Лаурел и Харди Double Whoopee, Liberty и Bacon Grabbers.
През март 1929 г. тя се отделя от Хал Роуч, който прекъсва договора и след като Харлоу му казва: „Тази работа ми разваля брака, какво мога да направя?“Stenn 1993, pp. 30 – 33. През юни 1929 г. Харлоу се разделя със съпруга си и се премества да живее с майка си Джийн и Марино Бело. След раздялата си с Чък Харлоу продължава работа като статист във филми като This Thing Called Love, Close Harmony и The Love Parade (всички през 1929) докато не и се предлага първата роля във филм с говроене във филма на Клара Боу The Saturday Night Kid.Stenn 1993, p. 34. Харлоу се развежда със съпруга си през 1929 г. и прави аборт на детето си от него. Смята се, че майка ѝ я притиска отново, казвайки ѝ: „Детето може да почака, бейби, но не и кариерата“.
1929 – 1932: Платинена блондинка и звезда Към края на 1929 г. Харлоу е забелязяна от Бен Лион, актьор, който снима филма на Хауър Хюз „Ангелите на ада“. Друг, който я забелязва, е операторът Артър Ландау, който я препоръчва на Хюз. Хюз тогава е презаснимал всички филми без звук със звук и се е нуждаел от актриса, която да замести Грета Нисен, чийто норвежки акцент е бил неподходящ за героя ѝ. Харлоу минава скрийнтест за Хюз, който ѝ дава частта. Тя подписва с него 5-годишен договор за 100$ на седмица на 24 октомври 1929 г. По време на снимки Харлоу се запознава с изпълнителния директор на MGM на име Пол Бърн.
„Ангелите на ада“ прави своята премиера в Холивуд в Китайския театър на Грауман на 27 май 1930 г. и става най-касовият филм на годината, надминавайки дори и дебюта на Грета Гарбо в така наречените токита в Ана Кристи. „Ангелите на ада“ превръща Харлоу в световно-известна звезда. Въпреки че е популярна сред публиката, критиците са по-малко от ентусиазирани. The New Yorker я нарича „просто ужасна“, въпреки това списание Variety казва, че няма значение колко талант тя притежава, защото никой досега не е притежавал това, което тя имаStenn 1993, pp. 42, 46 – 47.
Въпреки големия успех на „Ангелите на ада“, Харлоу отново става статист във филма на Чарли Чаплин „Светлините на града“ (1931), но нейната сцена не бива включена във филма. Без никакви други проекти планирани за Харлоу по това време, Хюз решава да я изпрати в Ню Йорк, Сиатъл и Канзас сити за премиерите на Ангелите на ада там. През 1931 г. неговата компания я дава на заем на други студия, където тя привлича допълнително внимание във филмите The Secret Six с Уолъс Биъри и Кларк Гейбъл; и The Public Enemy с Джеймс Кегни. Въпреки че филмите са били сравнително успешни дори и някои хитови, актьорските умения на Харлоу стават обект на подигравки от критиците за пореден път. Хюз я праща на кратък рекламен тур за да издигне кариерата ѝ, но това не придобива успех, защото Харлоу е ненавиждала да прави такъв тип изяви.
Харлоу за кратко излиза с мафиотския бос Абнър Цвилмън, който и купува скъпа гривна с бижута и червен Кадилак, и дава голяма сума на Хари Коун, за да се даде на Харлоу роли в два филма в Колумбия Пикчърс. Връзката им приключва вероятно след като тайни записи се появяват, където Цвилмън говори на други мафиоти за нея с груби и обидни думи.
Колумбия първо я вкарва във филма на Франк Капра с Лорета Йанг, оригинално кръстен „Галагър“. но след това прекръстен на „Платинената блондинка“, за да акцентира на рекламата на Хюз на платинения цвят на Харлоу. Въпреки че Джийн е отричала косата да ѝ е била избелвана, цветът на косата ѝ се постигал чрез ежеседмично ипзолзване на амоняк, белина „Клорокс“ и сапун „Лукс“. Много фенки започват да си боядисват косата, за да постигнат нейния цвят на косата. Впоследствие Хюз организира клуб на Платинените блондинки в САЩ и е предлагал на всеки фризьор 10 000$, който успее да постигне нюанса на Джийн Харлоу. Никой не успява да спечели конкурса, но стратегията на бизнес магнатът успява и така се създава прякорът на Харлоу Платинената блондинка. Вторият ѝ филм за Колумбия е Three Wise Girls (1932), с Мей Кларк и Уолтър Байрън.
Пол Бърн след това успява да вземе на заем Харлоу за филма на MGM „Звярът на града“ (1932) с Уолтър Хюстън. След снимките на филма Бърн резервира 10-седмичен рекламен тур на източното крайбрежие. За изненада на мнозина и най-вече за самата Харлоу, тя е пълнела залите на всеки театър, в който се е появявала. Често тя се е появявала в един и същи театър няколко вечери подред. Въпреки ниските оценки от критиката и слабите ѝ роли, популярността на Харлоу и последователи нараствали значително и през февруари 1932 г. турнето е удължено с 6 седмици.
Според Фей Рей, която играе Ан Дароу в „Кинг Конг“ (1933), Харлоу е била оригиналният избор за ролята на крещящата блондинка, но е била под ексклузивния договор на MGM по време на предварителната продукция на филма и частта отива при Рей, а брюнетката трябва да носи руса перука.
Когато мафиотът Бенджамин Бъгси Зийгел идва в Холивуд да разшири веригата си казина, Харлоу става неофициалната кръстница на най-голямата му дъщеря Милисент, когато семейството се мести в Бевърли Хилс.
1932 – 1937: Успешна актриса в MGM