Алеса̀ндрия (, на пиемонтски: Lissandria) е град и община в регион Пиемонт, Северна Италия, и столица на провинция Алесандрия. Към 1 януари 2025 г. има население от 92 522 души, от които 15 973 са чужди граждани.
Това е най-голямата община по площ в Пиемонт и третата по население. Разположена е в центъра на индустриалния триъгълник Торино – Милано – Генуа, което я превръща във важен транспортен и търговски възел. Седалище е на Университет „Амедео Авогадро“ на Източен Пиемонт – триполюсна структура, споделена с Верчели и Новара. Освен това е основен железопътен център.
Градът е известен и като родното място на прочутите филцови шапки „Борсалино“, превърнали се в емблема на италианския стил.
География, административно деление и население
Александрия се намира на 95 м надморска височина в алувиалната равнина, оформена от реките Танаро и Бормида, в непоредствена близост до тяхното сливане. Позицията ѝ в центъра на индустриалния триъгълник Торино - Генуа - Милано превръща града във важен магистрален и железопътен възел, с начална разпределителна гара, разположена в югозападната част на пътническата гара. Обслужва се от магистралите A21 и A26. Градската структура се отличава с дълги, широки булеварди и просторни площади.
Граничи с петднадесет общини: Пиетра Мараци, Монтекастело, Кастелацо Бормида, Кастелето Монферато, Солеро, Печето ди Валенца, Фругароло, Сан Салваторе Монферато, Боско Меренго, Куарниенто, Валенца, Овильо, Алувиони Пиовера, Сале и Тортона.
Административно градът е разделен на пет териториални подразделения (circoscrizioni), подразделени на девет квартала и четиринадесет подселища (на итал. frazioniМалко населено място, изолирано от общината, от която зависи, и притежаващо известна автономия.)ː
Алесандрия Север – квартали Борго Читадела, Орти, Галимберти (и Борсалино де факто) и подселища Сан Микеле (Астути и Джерлоти), Валмадона, Вале Сан Бартоломео Център – квартал „Чентро“ (Борго Роверето, Маренго, Бергольо, Гамондио) Еурописта – квартали Еуропа и Писта Алесандрия Юг – квартали Кристо, Норберто Роза, Кабанете и подселища Казалбаляно, Канталупо, Вила дел Форо Фраскета – подселища Спинета Маренго, Кастелчериоло, Лоби, Сан Джулиано Нуово, Сан Джулиано Векио, Мандронье, Лита Пароди, Кашинагроса
Градът се намира на 59 км от Генуа и на 77 км от Милано и Торино.
Към 1 януари 2025 г. населението на общината 92 522 души, от които 15 973 чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Албания (3410 души) и на Румъния (3128 души). В града живеят и 75 български граждани.
Топоним Първоначално градът носи името Civitas Nova („Нов град“), към което през 1170 г. е добавено определението Alexandria в чест на Александър III – твърд защитник на свободите на комуните и на Ломбардската лига срещу Свещената Римска империя.
По-късно, в периода на конфликти между гвелфи и гибелини, последните, заедно с император Фридрих I Барбароса, наричат града „Цезария“, подчертавайки статута му на „имперски град“.
Алесандрия е известна и с името на най-старото си селище Роверето, произлизащо от латинското Roberetum – „място, засадено с дъбове“.
Настоящото ѝ име се утвърждава още през XII век във формите Alexandria, както и във вариантите Alixandria и Allexandria.
История Древни времена Произходът на Алесандрия вероятно датира от Неолита.
Преди римското завоевание територията е обитавана от стателатите – народ, принадлежащ към лигурската група. Към края на III век пр. н. е. настъпват римското завладяване на Цизалпийска Галия и последвалата романизация на лигурското население. През 42 г. пр. н. е. провинция Цизалпийска Галия е премахната и интегрирана в Римска Италия.
От периода 31 – 284 г. пр. н. е. датират селищата Роверето (на десния бряг на река Танаро) и Бергольо (на левия бряг, срещу Роверето).
След падането на Римската империя и периода на Остготското кралство, по време на лангобардската епоха територията е реорганизирана в различни синьории, включително тази на Маренго. На това място през VIII век е построена Кулата на Теодолинда.
Средновековие Основаване Контролът над Италия през 774 г. преминава от лангобардите към Франкската империя. От този период вероятно датира възникването на двора на Роверето, който играе централна роля в ранната история на Алесандрия.
През 962 г. германският крал Ото I Саксонски завладява Кралство Италия и създава Свещената Римска империя. Италианските градове обаче запазват значителна автономия и са задължени да плащат данъци на императора само при негово присъствие в Италия.
Фридрих I Барбароса решава да промени това положение и свиква диетата на РонкаляДиетата на Ронкаля се отнася до двете конференции, които Фридрих I Барбароса свиква през декември 1154 г. и ноември 1158 г. близо до град Пиаченца с цел да претендира за върховенството на императорската власт според corpus iuris civilis, в която по волята на императора поема функцията на законодателна власт по аналогия с максимата на Улпиан quod Principi placuit legis habet officium („Това, което е угодно на княза, има силата на закон“).. През 1162 г. той унищожава Милано – най-важната комуна по онова време. В отговор останалите комуни решават да се обединят, за да защитят своята автономия, и създават Ломбардската лига. За да провокират императора да се върне в Италия, те решават да основат нова civitas – акт, който по принцип е изключителна имперски прерогатив. Новият град, първоначално известен като Civitas Nova („Нов град“), е основан на територията на Роверето, както заради близостта му до земите на маркграфа на Монферат, верен съюзник на империята, така и заради стратегическото му разположение между реките Танаро и Бормида. Градът е заселен с помощта на околните селища и укрепен със средства на Комуна Генуа.
На 3 май 1168 г. (датата на официалното основаване на Алесандрия) тримата консули на Civitas Nova подписват присъединяването си към Ломбардската лига близо до Лоди.
Две години по-късно градът е предложен на папа Александър III, който приема да го направи свое феод, с което легитимира борбата на комуните срещу Империята. След това името на града е променено на „Алесандрия“, за да подчертае принадлежността му към Папската държава.Renzo Penna e Giancarlo Patrucco,
Провокацията на комуните има желания ефект: императорът пристига в Италия през 1174 г. и на 29 октомври, след като унищожава Суза и получава предаването на Асти, като обсажда и Алесандрия. Въпреки очакванията, александрийците устояват на атаките през цялата зима. На 12 април императорът се отказва от обсадата, тъй като армията на Лигата се придвижва да защитава Александрия.“Così gli alessandrini sconfissero Barbarossa” - La Stampa
Армиите се срещат близо до Монтебело, но вместо да се сражават, преустановяват военните действия, за да преговарят за мир. Провалът на преговорите води до добре известната битка при Леняно (29 май 1176 г.), която завършва с поражение за Фридрих Барбароса. Въпреки това, по време на мира в Констанц (25 юни 1183 г.) контролът върху Александрия преминава директно към императора и градът е преименуван на Цезарея (Град на Цезар).Giovanni Maconi,
Свободна комуна
Градът е предоставен като владение на Бонифаций Монфератски през 1193 г. Няколко години по-късно обаче гражданите му се разбунтуват срещу императорската власт, изоставяйки името Цезарея и сключвайки съюз с близките Асти и Верчели. Спорът е разрешен чрез арбитража на комуните Милано и Пиаченца.
След това настъпва период на примирие между Алесандрия и Маркграфство Монферат, белязан от многобройни дипломатически спорове и спорадични съюзи. Като съюзници на Верчели александрийците участват в битката при Казей Джерола на 2 октомври 1213 г. и в унищожаването на Казале през 1215 г. По този повод александрийските войници изваждат телата на светците Евазий, Натал и Проет, както и две месингови статуи от катедралата в Казале – петел и ангел, които поставят на върховете на собствената си катедрала.
Сблъсъците с Монферат се подновяват през 1228 г., когато Бонифаций II се съюзява с Асти и започва война срещу Алесандрия. Намесата на Втората ломбардска лига, която обсажда Момбаруцо, убеждава маркиза да се предаде.
През втората половина на XIII век политическият баланс в Пиемонт се променя поради експанзионистичните цели на Анжуйската династия. Поради това Алесандрия, заедно с много други комуни, решава да назначи Вилхелм VII Монфератски за капитан на града.
През 1291 г. обаче гражданите на Асти, също подчинени на него, обещават на александрийците 85 000 златни флорина в замяна на залавянето на маркиза. Примамен в града под претекст, Вилхелм VII е хвърлен в затвора и умира от глад няколко месеца по-късно.
Синът му Джовани I започва война срещу Асти и го покорява, но умира без наследници през 1303 г. Шарл II Анжуйски се възползва от това, за да окупира всички градове на юг от река Танаро, създавайки Графство Пиемонт.
През 1345 г., след битката при Гаменарио (22 април), армията на Монферат и тази на Комуна Милано разделят анжуйските земи помежду си. Така Алесандрия попада под закрилата на Лукино Висконти.
Победата в битката при Алесандрия на 25 юли 1391 г. позволява на Джан Галеацо Висконти да обедини териториите си в Миланското херцогство..
Централизирането на властта в ръцете на херцога обаче тласка гражданите на Алесандрия към въстание през 1403 г. Бунтът е потушен от кондотиера от Казале Фачино Кане, който се възползва от ситуацията, за да върне на Казале телата на светците, откраднати два века по-рано.
Кане, който мечтае да създаде собствена държава, е назначен за господар на Алесандрия, но след смъртта му през 1412 г. градът се връща под пълното владение на Висконти.
През 1417 г. Филипо Мария Висконти, за да сложи край на борбите между фракциите на гвелфите и гибелините, създава партията на Херцогския дом, като приема благороднически семейства от двете страни и им предоставя общ герб и площад за събирания.
През 1447 г. династията Висконти изчезва и на 14 август гражданите на Милано провъзгласяват Амвросианската република. Шарл дьо Валоа, херцог на Орлеан и господар на Асти, предявява права върху херцогството и започва нахлуване в миланските земи, разграбвайки и унищожавайки замъците в Аноне и Фелицано. Александрийците, водени от Бартоломео Колеони, прекъсват обсадата на Боско Маренго и побеждават войските на Асти, с което слагат край на претенциите на Орлеанците.
Модерна епоха
Контадо Алесандрия остава трайно в миланските земи и следва тяхната съдба: първо Сфорца възстановяват Миланското херцогство, което впоследствие е окупирано няколко пъти от французите, виновни за разграбването на града през септември 1527 г., а накрая то се превръща в испанска провинция.
С подчинението първо на Милано, а след това на Испания, Алесандрия губи автономията, която я характеризира от основаването ѝ, но придобитата стабилност ѝ позволява да се развие и да се превърне във важен търговски център между Генуа и Ломбардия.
Мостът над река Танаро, чиято конструкция започва през 1455 г. от Франческо I Сфорца, получава нова настилка и покрив през XVII век.
Градът също е засегнат от Френско-испанската война: френската армия, водена от Арман дьо Бурбон-Конти, и тази на Модена, водена от Франческо I д’Есте, обсаждат града през 1657 г., но не успяват да го подчинят и Алесандрия остава под испанска власт.
През 1707 г., по време на Войната за испанското наследство, Алесандрия е окупирана от императорската армия, командвана от принц Евгений Савойски-Каринян. В края на конфликта Утрехтския мирен договор (март – април 1713 г.) постановява анексията на града към Савойското херцогство.
Стратегическото разположение на града, граничещ с ломбардските провинции под властта на Австрия, подтиква херцог Виктор Амадей II да го укрепи военно чрез построяването на внушителната цитадела във формата на звезда, издигната на мястото на Бергольо.