Импулсът на силата е векторна физична величина, равна на произведението на силата и нейното времетраене. Импулсът на силата характеризира действието на силата върху тялото от гледна точка на това какво изменението на импулса на тялото предизвиква. Тъй като силата е векторна величина, импулсът също е вектор със същата посока. SI единицата за импулс на сила е нютон-секунда (N⋅s = kg⋅m/s).
Резултатна сила води до ускорение и промяна в скоростта на тялото, докато се прилага. Резултатна сила, която се упражнява в хода на по-дълъг интервал от време, следователно, води до по-голяма промяна в линейния импулс, отколкото ако същата сила се упражни за кратко: промяната в импулса е равна на произведението от средната сила и времетраенето ѝ. Също така, малка сила, приложена за дълго време, предизвиква същата промяна в импулса като по-голямата сила, приложена за кратко.
Импулсът на силата може да се изрази като интеграл от резултантната сила по отношение на времетраенето ѝ:
Математическо извеждане Импулсът J, създаван за времетраене от t1 до t2, е:
където F е резултантната сила, прилага от t1 до t2.
От втория закон на Нютон следва, че силата е свързана с импулса на тялото p чрез:
Следователно
където Δp е промяната в линейния импулс от t1 до t2.
Импулсът на силата може да се изрази в по-прост вид, когато масата на тялото е постоянна:
където F е прилаганата резултантна сила, t1 и t2 са времената, когато импулсът съответно започва и спира, m е масата на обекта, v2 е крайната скорост на тялото в края на времевия интервал, v1 е първоначалната скорост на тялото в началото на времевия интервал.
Източници
Категория:Физични величини Категория:Класическа механика Категория:Основни физични концепции