Сиѐна () е град и община в регион Тоскана, Италия, и столица на провинция Сиена. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 52 990 души, от които 5524 са чужди граждани.
Градът е широко известен със своето изключително историческо, художествено и ландшафтно наследство, както и със забележителния стилистичен баланс на средновековната си градска среда. Сиена е прочута и с традиционното конно състезание Палио ди Сиена. През 1995 г. историческият ѝ център е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а през 2015 г. градът е обявен за италианска столица на културата.
Сиена е седалище на банката „Монти дей Паски ди Сиена“ (Banca Monte dei Paschi di Siena), основана през 1472 г. и считана за най-старата действаща банка в света.
География Сиена е разположена в централната част на Тоскана, сред обширен хълмист пейзаж, между долините на реките Арбия на юг, Мерсе на югозапад и Елса на север. Градът се намира между хълмовете Кианти на североизток, масива Монтаньола на запад и района Крете Сенези на югоизток.
История
Ранни години На върха на хълма с изглед към селището Тори а Совичиле се намира праисторическото неолитно селище Сиенавекия. Името Сиенавекия вероятно произхожда от древното многоцентрово етруско селище Сене (Saenae).Diario sanese, in cui si veggono tutti gli avvenimenti della città, e stato di Siena, con la notizia di molte nobili famiglie di Essa. Girolamo Gigli 1723
Според легендата Ромул изпратил своите капитани Камелий и Монторий да победят близнаците Сений и Асканий (или Аский) – предполагаеми синове на Рем и основатели на селище на Сените (Saenae). Камелий основал ядрото на Камолия,, а Монторий – Кастелмонторио. Близкото село Брена (Совичиле), според преданието, дължи името си на Бренно, водач на сенонските гали, който достигнал района след прогонването му от Рим в началото на IV век пр.н.е. Историческите извори обаче представят Сиена като римска колония от времето на император Август, известна под името Сена Юлия (Saena Iulia).
В историческия център на Сиена са открити етруски находки, което насочва към етруски произход на селището. Според утвърдени изследвания името „Сиена“ вероятно произлиза от етруското фамилно име Saina/Seina, засвидетелствано в епиграфи от Монталчино, Киузи и Перуджа.
Първото засвидетелствано сведение за сиенската общност е от 70 г. пр. н.е., когато сенатор Манлий Патруит съобщава в Рим, че по време на официално посещение в Сена Юлия – малка военна колония в Тусция – е бил нападнат и подложен на подигравателно „погребение“. В отговор Сенатът наказва виновните и отправя строго порицание към местните жители за неуважение към римската власт.
Средновековие
В Ранното средновековие липсват източници за гражданския живот в Сиена, но са засвидетелствани данни за епископската институция и споровете между епископите на Сиена и Арецо относно юрисдикционните граници. В тях се намесва лангобардският крал Лиутпранд, който отсъжда в полза на Арецо. След преминаването на Италия под франкска власт през 773 г. сиенците успяват да отменят това решение. По лангобардско време градът вероятно е управляван от кралски гасталд, заменен след коронацията на Карл Велики от имперски граф. Първият сигурно засвидетелстван граф е Винигис, син на Раниери (867). След кратко управление на император Лудвиг III Слепи след 900 г., през 903 г. хрониките отбелязват възстановяването на графската власт при крал Беренгар I.
През X век Сиена се оказва на ключови търговски маршрути към Рим и постепенно се утвърждава като значим средновековен център.
През XII век градът възприема консулско управление, разширява територията си и сключва първите си политически съюзи, което го въвлича в съперничество с Флоренция за северните тоскански земи. От този период нататък Сиена процъфтява като търговски град и поддържа тесни отношения с Папската държава, а местните банкери се превръщат във важни кредитори на римските власти.
В края на XII век Сиена застава на страната на гибелините, макар че част от местните фамилии подкрепят гвелфите и поддържат връзки с Флоренция. Противостоянието между двата града достига връх в битката при Монтаперти (4 септември 1260), когато сиенците нанасят прочута победа над тосканските гвелфи – събитие, отбелязано и от Данте Аалигиери. След поражението при Коле ди Вал д’Елса на 17-17 юни 1269 г. обаче политическите сили се променят и през 1287 г. на власт идва гвелфското правителство на Деветимата. При неговото управление Сиена достига своя икономически и културен разцвет.
След чумната епидемия от 1348 г. Сиенската република постепенно навлиза в упадък, но въпреки това успява да разшири владенията си и до падането си контролира около една трета от територията на Тоскана.
Краят на Сиенската република настъпва на 21 април 1555 г., когато градът, изтощен от повече от година обсада, капитулира пред силите на император Карл V, подкрепяни от Медичите. Императорът впоследствие предоставя територията на републиката като феодално владение на флорентинската династия, за да компенсира военните ѝ разходи. Въпреки поражението, Сиена се отличава със силната си съпротива срещу имперската мощ, която успява да сломи едва благодарение на значителните си ресурси.
Управление на Медичите
След падането на Сиенската република малка група сиенци, водени от флорентинския изгнаник Пиеро Строци, отказва да се предаде и се установява в Монталчино, където създава т.нар. Сиенска република в изгнание. Тя запазва съюза си с Франция, която контролира южните територии на бившата република и затруднява действията на имперските войски. Държавицата просъществува до 31 май 1559 г., когато френските съюзници – след подписването на мира от Като Камбрези (2-3 април 1559 г.) с император Шарл V – фактически я отстъпват на Медичите, въпреки дългогодишната подкрепа на Сиена към Франция.
Медичите, с изключение на краткото управление на Фердинандо I, който прави опит да създаде по-централизирана държавна структура, не успяват да укрепят стабилно Великото херцогство. Разделението между т.нар. Стара държава (Флоренция) и Нова държава (Сиена и южните територии до Питиляно) остава почти непроменено, включително различията в закони и данъци. Със смъртта на бездетния Джан Гастоне де Медичи през 1737 г. династията угасва и властта преминава към Хабсбург-Лотарингите, които управляват до 1799 г.
Съвременна епоха След Наполеоновия период и въстанията на Рисорджименто Сиена става първият тоскански град, който през 1859 г. гласува в подкрепа на присъединяването към Кралство Италия.
Забележителности
Градска архитектура Пиаца дел Кампо (Piazza del Campo) – главният площад на града; отличава се със своята необичайна, подобна на черупка форма. Той е световно известен както с архитектурната си цялост и красота, така и като мястото, където два пъти годишно се провежда Палио ди Сиена.Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр.244Розелла Вантаджи – Сиена – город искусства, 2012, стр. 10 – 14 Палацо Публико (Palazzo Pubblico), построен през 1297 – 1310 г.Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр.244 с фрески на Амброджо Лоренцети и „Маестà“ на Симоне Мартини. Към кметството като символ на могъществото и независимостта на средновековна Сиена е присъединена грациозна 102-метрова камбанария Торе дел Манджа,Larousse,фамилна енциклопедия, Изкуството, том 6, стр. 82 издигната 1338 – 1348 г.Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр.245.Тя е проектирана от водещият сиенски художник Липо Меми.Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 245Розелла Вантаджи – Сиена – город искусства, 2012, стр. 10 – 14 Фонтан на радостта (Fonte Gaia), проектиран през 1419 г. от Якопо дела Куерча, но сега е изложено копие от XIX векПътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр.245, абз.последен„Материали по история“ – исторически обекти в Сиена Роден дом на Джовани Дупре (Casa natale di Giovanni Dupré) Бивша психиатрична болница „Свети Никола“ (Ex Ospedale Psichiatrico di San Niccolò), днешен университет, дн. сграда от 1858 – 1873 г. Архиепископски дворец (Palazzo Arcivescovile), 1718–1723 Палат „Барди ала Постиерла“ (Palazzo Bardi alla Postierla), бивш „Кастеларе дей Фортегуери“ (Castellare dei Forteguerri), XVI век Палат „Баргали“ (Palazzo Bargagli), XVI и XVIII век Палат „Бамбаджини Галети“ (Palazzo Bambagini Galletti), 1840 Палат „Бианки Бандинели“ (Palazzo Bianchi Bandinelli), XVIII век Палат „Биздомини“ (Palazzo Bisdomini), XIII век Палат „Ники Русполи“ (Palazzo Bichi Ruspoli), бивш „Кастеларе дей Роси“ (Castellare dei Rossi), XVIII век Палат „Боргези ала Постиерла“ (Palazzo Borghesi alla Postierla), ок. 1450–1513/1514 Палат „Бриджиди“ (Palazzo Brigidi), XIV век, построен повторно през XIX век
Кметство с кула „Манджа“ (Palazzo Pubblico con la Torre del Mangia)
Палат „Бонсиньоре“ (Palazzo Bonsignore), XV век Палат „Челси Полини“ или Епископски дворец (Palazzo Celsi Pollini o Palazzo del Vescovo), 1525 Палат на Капитана (Palazzo del Capitano), XIII век и 1854 Палат „Киджи Сарачии“ (Palazzo Chigi Saracini), бивш „Кастеларе дей Марескоти“ (Castellare dei Marescotti), XII и XVI secolo Палат „Киджи ала Постиерла“ (Palazzo Chigi alla Postierla), ядро от XII–XIII век Палат „Чинуги де Паци“ (Palazzo Cinughi de' Pazzi), XIV век Палат „Веки“ (Palazzo de' Vecchi), dal VI век Палат „Диаволи“ (Palazzo dei Diavoli), XIV–XVI век Палат „Финески Сергарди“ (Palazzo Fineschi Sergardi), XVI век Палат „Лути“ (Palazzo Luti), XIII век Палат „Панилини Дзикатии“ (Palazzo Pannilini Zuccantini), 1550 Палат „Пиколомини“ (Palazzo Piccolomini), 1496 Кралски дворец (Palazzo Reale), 1480–1594 Палат „Салимбени“ (Palazzo Salimbeni), бивш „Кастеларе дей Салимбени“ (Castellare dei Salimbeni), XIV век Палат „Сан Галгано“ (Palazzo San Galgano), XV век Палат „Санседони“ (Palazzo Sansedoni), 1330 Палат „Сонцини Малаволти“ (Palazzo Sozzini Malavolti), XV и XVIII век Палат „Спаноки“ (Palazzo Spannocchi), 1471 и 1880 Палат „Тантучи“ (Palazzo Tantucci), 1548 Палат „Толомей“ (Palazzo Tolomei), XIII век Палат на Великолпния (Palazzo del Magnifico), 1508 Палат „Макари“ (Palazzo Maccari), 1914–1919 Палата на Италианската банка (Palazzo della Banca d'Italia), 1984–1985 Палат „Патрици“ (Palazzo Patrizi) Палат „Ветури Галерани“ (Palazzo Venturi Gallerani), XVII и XVIII век Палат на папесите (Palazzo delle Papesse) Общинска палата (Palazzo Comunale) Кула „Маджа“ (Torre del Mangia) Параклис „Пиаца“ (Cappella di Piazza) Папски ложии (Logge del Papa) Лоджи „Мерканция“ (Logge della Mercanzia) Нов фонтан (Fonte Nuova) Фибтебранда (Fontebranda) Фонтан на Овиле (Fonte d'Ovile) Сиенски подземни галерии (Bottini di Siena) Интернат „Толомей“ (Convitto Tolomei) Гараж „Фиат“ (Garage Fiat) Изследователски център „Склаво“ (Centro ricerche Sclavo) Седалището на банка „Монте дей Паски ди Сиена“ (Centro direzionale della Banca Monte dei Paschi di Siena)
Религиозна архитектура
Сиенска катедрала (Duomo di Siena) – създадена от Джовани Пизано, тя е архитектурен шедьовър от XII – XIV век, образец на Италианската готика. По средата на средния страничен кораб се намира Олтарът на Пиколомини, където статуите на св. Петър и св. Павел са сътворени от младия Микеланджело.Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 246 В криптата-баптистерий са скулптурните творби на Якопо дела Куерча, Донатело и Лоренцо Гиберти.Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 246Към катедралата е присъединена основаната през в 1495 г. от бъдещия папа Пий III Библиотека „Пиколомини“ с фрески на ПинтурикиоПътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 246. „Маестà“ на Дучо ди Буонинсеня е пренесена в действащия към катедралата музей в Залата на Дучо.Пътеводител National Geographic: Италия, Тим Джепсън, изд. Егмонт България, стр. 248