Принс оф Уелс () е британски линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“. Става втори кораб в тази серия. Построен е в корабостроителницата на кампанията „Кемъл Лерд“ в Бъркенхед, Англия. „Уелският принц“ влиза в строй през януари 1941 г. и за непродължителната си служба успява да вземе участие в няколко от морските операции на Втората световна война: сражението с германския линкор „Бисмарк“, съпровождане на конвои към Малта, а също и в Куантанската битка, в хода на която, на 10 декември 1941 г., „Принс оф Уелс“ е потопен от японската авиация.
История на службата Заложен е на 1 януари 1937 г. от компанията „Кемъл Лерд“ () в Бъркенхед (). Спуснат е на вода на 3 май 1939 г., в строй влиза на 31 март 1941 г.
Битка в Датския пролив
Вече на 22 май 1941 г. „Принс оф Уелс“ излиза в морето за прихващането на германския линкор „Бисмарк“. В състава на съединението също влиза линейният крайцер „Худ“. Сутринта на 24 май, плавайки зад „Худ“, линкорът влиза в бой с немското съединение, състоящо се от линкора „Бисмарк“ и тежкия крайцер „Принц Ойген“. След бързата гибел на „Худ“ „Принс оф Уелс“ води боя сам. В линкора попадат 7 вражески снаряда – 3 от калибър 380 мм и 4 от калибър 203 мм. Британският линкор не получава сериозни повреди, макар един от снарядите на „Бисмарк“ да пробива проходно слабо бронираната бойна рубка на кораба и да излети от нея без да детонира, но успява да извади от строя всички намиращи се там хора. Поради технически неизправности излизат от строя отначало едно оръдие в носовата кула, а след това и цялата носова кула, силно заливана от водата, а след това и кърмовата кула на главния калибър. В резултат на това линкорът остава само с една действаща кула на ГК, и неговият командир предпочита да отстъпи. На свой ред, „Принс оф Уелс“ има три попадания с 356-мм снаряди в „Бисмарк“. Сериозни повреди следствие на това също няма, обаче един от снарядите пробива носовата цистерна за гориво, и това принуждава немците да прекратят рейдерската операция и да отстъпят към Брест.
След ремонта, в периода май – юли 1941 г., линкорът се връща в строй и през август 1941 г. доставя британския премиер-министър Уинстън Чърчил в Нюфаундленд за срещата му с президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт. През есента на 1941 г. „Принс оф Уелс“ за малко е включен в състава на Съединение H, след което се връща в състава на Флота на метрополията. Впоследствие „Принс оф Уелс“ е включен в състава на Изсточния флот и на 25 октомври се насочва към Далечния Изток. На 28 ноември линкорът се съединява в Коломбо с линейния крайцер „Рипалс“. На 2 декември 1941 г. двата кораба пристигат в Сингапур. Заедно с придадените им разрушители те започват да се наричат Съединение Z.
Последен бой
След засичане от авиоразузнаването на японски войскови конвой, адмирал Томас Филипс взема решение да прихване японците и на 8 декември 1941 г. извежда своите кораби в морето. Сутринта на 10 декември 1941 г. британските кораби са атакувани от японските бомбардировачи-торпедоносци G3M и G4M (всичко 73 машини), които провеждат 6 последователни атаки над „Принс оф Уелс“ и „Рипалс“. Вече в хода на втората атака „Принс оф Уелс“ получава, по мнение на британците, 2 торпедни попадения в левия борд, макар обследването на потъналия кораб през 2007 г. показва наличието само на една пробойна по левия борд. Последствията от това попадение са катастрофални. Взривът на торпедото разрушава кронщайна на левия гребен вал, в резултат на което въртящият се вал губи центровка и буквално изкормва шахтата на вала. Водата започва бързо да постъпва вътре. Почти всички помещения по продължение на борда се оказват наводнени, корабът се лишава от повечето си електроенергия. Поради това механизираните установки на универсалния и зенитния калибри се оказват без захранване и не могат да водят огън, стрелбата по противника се води само със 7 единични установки „Ерликон“ и 1 единична установка „Бофорс“, които са с ръчно насочване. Възможно, още по-сериозният проблем е, че корабът се лишава от управление. В резултат на четвъртата атака линкорът получава, според свидетелства на очевидци, четири попадения на торпеда в десния борд (обследването през 2007 г. показва наличие само на три пробойни). Скоростта му намалява до 5 – 7 възела. В хода на шестата атака японците имат 1 попадение с 250-кг бомба. Час и половина след началото на атаката „Принс оф Уелс“ се преобръща и потъва. Заедно с кораба загиват 513 британски моряка, включая адмирал Филипс.
Останки Потъналият линкор лежи с кила нагоре на дълбочина 68 м в точката с координати 3°33’36"N 104°28’42"E. Обломките на кораба, през 2007 г., са детайлно изучени от водолази в хода на експедицията „JOB 74“.
Макар още през 2002 г. останките на линкора „Принс оф Уелс“ (заедно с останките на линейния крайцер „Рипалс“), съгласно решението на британските власти, да получават статус на военно погребение, примерно от 2012 г. те са подложени на разорение от страна на незаконни събирачи на скрап. Последните, за разрушаване на лежащите на дъното корпуси на британските кораби, използват, в т.ч. и взривни вещества. Възползвайки се от относително неголямата дълбочина на мястото, удобното (с гл. т. на достъпност) местоположение, липсата на надзор и фактическата невъзможност действително да бъдат наказани за подобни действия по отношение на военните мемориали (съгласно малайзийските закони за такива действия се предвижда само парична глоба), нелегалните събирачи на скрап нанасят на лежащите на дъното останки на британските военни кораби значителен ущърб („Принс оф Уелс“, в частност, е напълно лишен от гребните си валове и винтове, направени от фосфорен бронз). Освен това, незаконно извадените от потъналите кораби артефакти се предлагат на аукциони. През 2023 г. лежащите на дъното останки на британските военни кораби са подложени на незаконно въздействие от страна на китайския съд Chuan Hong, което изважда на борда си част от обломките – в частност, снаряди и стволове на оръдия от главния калибър, зенитни оръдия и котва (предположително интересът към тях е предизвикан като потенциален източник на т.н. слабойонизирана стомана). Този съд, разполагащ със специално оборудване за подводни работи с рязане на метал и изваждане от дълбочините на тежки предмети, по-рано вече е подозирано и е задържано във връзка с незаконно разграбване и унищожаване на останките на потънали в Югоизточна Азия кораби (в т.ч. потънали и на Тихоокеанския театър на бойните действия в хода на Втората световна война).
През 2002 г. британски водолази, с разрешението на правителството на Великобритания, изваждат корабната камбана на потъналия линкор (камбаната, направена от алпака, понастоящем се експонира в Националният музей на Кралския флот () в Портсмът. Точно копие на тази камбана (включая и материала, от който е направена), създадено през 2019 г., се намира на борда на самолетоносача „HMS Prince of Wales (CVF)“.
Според наложена вече традиция корабите на Кралския военноморски флот, преминаващи през района на местонахождение на останките на линкора „Принс оф Уелс“ и линейния крайцер „Рипалс“ провеждат поменна служба.
Коментари
Източници
Литература Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
Козлов Д. Ю. Уинстон Черчилль: „За всю войну я не получал более тяжёлого удара“. Бой в Сиамском заливе 10 декабря 1941 года. //Военно-исторический журнал. – 2001. — № 3. – С.29 – 35.
Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. – London: Jane's Publishing Company, Ltd., 1980. – 391 p. – ISBN 0-7106-0078-X.
Външни препратки KING GEORGE V battleships (1940 – 1942) www.maritimequest.com www.maritimequest.com Battleships-Cruisers.co.uk List of Crew Newsreel footage of Operation Halberd, as filmed from Prince of Wales
www.wunderwaffe.narod.ru ship.bsu.by
П