Луи дьо Рувроа, херцог дьо Сен-Симон (; * 1675, † 1755) е френски военен деец, дипломат и мемоарист. Роден в Париж, в семейството на Клод дьо Сен-Симон, на когото Луи ХІІІ дава херцогска титла през 1635 г. Неговите Спомени са класика на френската литература и дават най-пълния и жив разказ за живота на придворните от края на управлението на Луи ХІV и началото на Луи ХV.
Живот и кариера Бащата на Сен-Симон е един от фаворитите на Луи ХІІІ, негов пръв приятел по време на лов. Именно Клод дьо Рувроа дьо Сен-Симон става първият херцог с това име, а титлата е наследена от сина му. За разлика от баща си, Луи обича повече да си стои в къщи и да чете и пише. Когато той се ражда, баща му е на 68 години. Неговото намерение е да направи сина си военен и през Деветгодишната война (1688 – 1697) го изпраща на бойното поле под командването на херцог дьо Люксамбур.Duke of Saint-Simon, Memoirs of Louis XIV and the regency, Washington 1901, pp. 24 – 25 Младият Луи дьо Рувроа се отличава в битките при Фльорюс и Неервинден. По същото време баща му умира и той става херцог и пер на Франция. Неговата принадлежност към най-висшата френска аристокрация странно се отразява на вижданията му и го кара да вярва, че дори само този факт трябва да му осигури достъп до всички високи постове. Известно е, че Луи ХІV изисква също заслуги и стабилни лични качества от служителите си и отказва да повиши Сен-Симон повече от бригаден генерал. Това е първата причина за твърде критичното отношение на херцога към неговото управление. В същото време Сен-Симон е ужасен, когато Луи ХІV позволява на незаконните си синове от мадам дьо Монтеспан да получат права върху наследството. За него те не са истински аристократи и за тях няма място в династията на Бурбоните.
Сен-Симон изоставя военната кариера и се отдава на дворцови интриги. Изхождайки от аристократичните си възгледи, поддържа херцог дьо Бургон в неговия конфликт с мадам дьо Ментнон.Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 840 След смъртта на Луи ХІV публично заявява симпатиите си към регента Филип ІІ Орлеански и одобрява узурпацията на регентството от негова страна. После обаче се разочарова, тъй като е един от онези, които са се надявали, че Филип ще върне правата и силата на аристокрацията.Herbert de Ley, Saint-Simon memorialist, University of Illinois 1975, p. 19 Все пак той участва в регентския съвет и изпълнява дипломатическа мисия в Испания, като урежда годежа на малкия Луи ХV с инфантата Мариана-Виктория (бракът не се осъществява). Когато Филип умира, Сен-Симон се оттегля в имението си Ла Ферте-Видам, за да не вижда триумфа на враговете си. Там до края на живота си пише своите прочути Спомени.Saint-Simon, Memoirs..., p. xii Финансовото състояние на Сен-Симон не е наследено от дъщеря му а е конфискувано от държавата и предадено на един от внуците на Луи XIV Луи Жан-Мари дьо Бурбон херцог на Пентиевър, син на Луи-Александър дьо Бурбон граф на Тулуз.
Сен-Симон като мемоарист
Спомените на херцог дьо Сен-Симон са пример за това колко вредни за науката могат да бъдат спомените изобщо. Въпреки заявката, че ще казва само „чистата истина“,De Ley, Saint-Simon memorialist, p. 15 те са умишлено злобни и подвеждащи, повлияни от личните емоции. Първите записки Сен-Симон прави като войник през 90-те години на ХVІІ в., когато води дневник.Статия в Енциклопедия Британика От 1694 г. си поставя задачата да наблюдава и описва двора. Междувременно се появяват спомените на маркиз дьо Данжо, които показват последните години на Луи ХІV в положителна светлина. Провокиран от тях, Сен-Симон се впуска в „рязка критика на религиозната, финансовата и военната политика“Советская историческая энциклопедия, т. 12, Москва 1969, с. 767 на Краля-Слънце. Той описва един Луи, който е далеч от реалността – суров, горд и брутален, истинско егоистично чудовище. След смъртта на херцога всичките му книжа са иззети от държавата и прибрани. Публикуването им започва през 1784 г., а първото пълно издание вижда бял свят през 1818 г.
До този момент единственото авторитетно изследване за времето на Луи ХІV е работата на Волтер, който без да е живял в същата епоха, съумява да остане обективен. Затова неговото отношение също е подчертано положително. В либерална следреволюционна Франция обаче Волтер бива пренебрегнат за сметка на Сен-Симон. Излизането на неговите Спомени предизвиква огромен интерес, тъй като критичният им стил удовлетворява желанието да се оправдае екзекуцията на Бурбонската династия.Vincent Cronin, Louis XIV, Boston 1965, p. 372 Спомените обясняват колко лош е бил абсолютизмът и колко добро е било неговото премахване. В началото на Третата република излиза книгата на Ернест Лавис Histoire de France, написана в пълно следване на Сен-Симон. Там абсолютизмът е представен като пълен провал. Спомените на Сен-Симон са приети радушно и в Англия – страната, която воюва яростно против Луи ХІV и най-искрено го мрази. На база на тези спомени англичаните създават виждането, че още през ХVІІ в. техният парламентарен модел на управление е бил по-прогресивен и успешен.
Целенасоченото злепоставяне на обкръжението на Луи ХІV при Сен-Симон достига крайности, отчетени още през ХІХ в. Неговото описание на мадам дьо Ментнон като черен паяк, който оплита всички в мрежите си от интриги и тайно направлява цялата политика на страната не се потвърждава от ничии други спомени.Cronin, Louis XIV,1, p. 373 Тенденциозното отношение започва да се изяснява след като през 1928 г. в 41 тома са публикувани целите спомени. Днес те се използват само като допълнителен извор
Бележки
Категория:История на Франция Категория:Мемоаристи Категория:Луи XIV