Круйската грамота е привилегия, издадена през 1343 г. на албанския град Круя от българския цар Иван Стефан в качеството му на драчки войвода и наместник на Анжуйцуте в Албания, който обаче е подписал грамотата като Стефан, верен во Христа крал на българите. Оригиналът на грамотата е бил съставен на гръцки език, но е запазен единствено неин препис в превод на средновековен латински език, направен в Неапол на 19 април 1457 г. и съхраняващ се в архива на арагонския крал Алфонсо V (Алфонсо I Неаполитански) в Испания.

История на грамотата Круйската грамота е съставена през 1343 г., за да се потвърдят свободите и привилегиите, с които се ползват жителите на Круя от по-предишни времена. Инициативата за потвърждаването на привилегиите вероятни подемат круенският епископ, неговият уважаем клир и знатните люде на същия този град Круя. Може да се предполага, че повод за това е дало или евентуално посещение на Иван Стефан в града, при което са му били показани предишни грамоти, или постъпките според обичая са направени след встъпването му във влдетелски права.

При неизвестни обстоятелства и по неизвестно време оригиналната грамота или неин препис попадат в архива на Анжуйцуте в Неапол, който през 1422 г. преминава под властта на арагонските крале. През 1457 г. грамотата привлича интереса на крал Алфонсо V Арагонски (Алфонс I Неаполитански), по чиято заповед е направен нейният превод на латински език, който заедно с целия архив е отнесен в Испания още през същата година.

Оригиналът на Круйската грамота, който се смята за изгубен, е бил съставен на гръцки език, докато запазеният превод е на един средновековен, силно поиталианчен латински език.

Грамотата в нейния латински превод е публикувана за първи път от Лайош Талоци и Константин Иречек през 1899 г. в „Archiv für slawische Philologie“ XXI, но без да се прави неин актуален правод и без да се отдаде залсужено място за идентификация на нейния автор, за какъвто дълго се смята сръбският крал Стефан Душан. Едва през 1975 г. българският изследовател Иван Печев публикува в списание „Векове“ български превод на Круйската грамота и убедително доказва тезата, че документът е издаден от българския цар Иван Стефан в качестворо му на управител на анжуйските владения в Албания, какъвто най-вероятно е бил до 1350 г. – недостатъчно осветлен в историческите извори етап от изгнаническия живот на бившия български цар след прогонването му от България през 1331 г.

Историческа стойност Круйската грамота представлява ценен източник за топонимията на старата околност на Круя, за стопанската структура и облик на този край, за свободите и привилегиите, с които са се ползвали жителите му от по-стари времена. Според излиженото в грамотата тези привилегии и свободи водят началото си още от „запазения в добрия спомен“ император Мануил – т.нар. „великия Комнин“, потвърдени са и от владеещия тези места император Ласкарис, който е наречен в грамотата „нашия дядо“, с което Иван Стефан най-вероятно манифестира своята принадлежност към единното „семейство на владетелите“.

В същото време грамотата се смята за потвърждение на Марин-Дриновата теза, че през това време епоскопът на Албания е резидирал в Круя, а не в Драч. Круя през XIII -XIV век се утвърждава като главен политически и църковен център в Албания, седалище на Круйската епископия, която канонически е била подчинена на Охридската архиепископия. По времето на Иван Стефан епископството, което макар понякога да проявява прокатолически и униатски уклони, следва своя независима линия на поведение и пази православния си характер, доказателство за което е, че оригиналната грамота е изготвена на гръцки език, а не на латински.

Текст на грамотата

Издания

Външни препратки

Бележки

Източници

Категория:Извори за българската история Категория:История на Албания Категория:Круя Категория:Основани в Европа през 1343 година