Аоста

Аòста (; ; на франкопровансалски: Aoûta; на стандартен патоа от Вале д'Аоста: Oûta или Veulla; на варианта на Долна Вале д'Аоста: Ohta; на валзер: AugschtalВъв варианта Töitschu - вж. Michele Musso, Imelda Ronco, D'Eischemtöitschu : vocabolario töitschu-italiano, Walser Kulturzentrum, Gressoney-Saint-Jean, ed. Musumeci, Quart, 1998, p. 300.; на пиемонтски: Osta или AostaПроизнасяно съответно ['ʊsta] и [a'ʊsta].) е град в Северна Италия и административен център наавтономния регион Вале д'Аоста. Разположен е на 583 m надморска височина и към 1 януари 2026 г. има 33 127 жители, от които 3097 са чуждестранни граждани.

Аоста е известен с добре запазените си древноримски паметници и е вторият град в Италия след Рим по брой видими римски останки, поради което често е наричан „Рим на Алпите“.

География, административно деление и население

Аоста се намира в централната част на региона Вале д'Аоста, в равнината на река Дора Балтеа, основната река в региона. Градът е заобиколен от планините Бека ди Нона, Монте Емилиус, Поант дьо Шалин и Бека ди Виу, а през него от север на юг преминава потокът Бютие, приток на Дора Балтеа.

С надморска височина от 583 м Аоста е сред най-високо разположените областни столици в Италия.Dal sito Tuttitalia. Посетено на 2 юни 2023 г. Граничи с общините Шарвансо, Гресан, Полен, Сен Кристоф, Жиньо, Сар и Роазан и се намира на 148 км от Милано.

Има следните подселища (на итал.: frazioni): Arpuilles, Beauregard, Bibian, Bioulaz, Borgnalle, Brenloz, Busseyaz, Cache, La Combe, Les Capucins, Chabloz, Champailler, Collignon, Cossan, Cotreau, Duvet, Entrebin, Excenex, Les Fourches, Laravoire, Montfleury, Movisod, Pallin, Papet, Pléod, Porossan, La Riondaz, La Rochère, Roppoz, Saraillon, Saumont, Seyssinod, Signayes, Talapé, Tsanté, Tzamberlet, Vignole.

Към 1 януари 2026 г. населението на общината е 33 127 жители. Към 1 януари 2025 г. в града живеят 3041 чуждестранни граждани, сред които преобладават тези на Румъния (670 души), Мароко (484 души) и Албания (291 души). Там живеят 5 български граждани.

Топоним Наименованието Аоста произлиза от латинското Augusta Praetoria (или Augusta Pretoria) и представлява негово историческо езиково развитие. Името е засвидетелствано както в латински, така и в старогръцки класически източници.

История

Легенда Според местна легенда през 1158 г. пр.н.е. на мястото на днешна Аоста е основан градът Корделия. Негов основател е Корделий, смятан за прародител на племето саласи, потомък на Сатурн и спътник на Херкулес по време на неговите походи.

Предримска епоха Територията на Аоста е обитавана още от протоисторически времена от население с мегалитна култура. За това свидетелства откритият през 1969 г. некропол с мегалитни гробници и култова зона, датирани около 3000 г. пр.н.е., намиращи се в мегалитната зона Сен Мартен дьо Корлеан, днес квартал на града.

По-късно районът е заселен от келтското племе саласи, което доминира долината преди римското завладяване.

Римско господство

След победата на Сципион Африкански над Ханибал през 202 г. пр.н.е. в края на Втората пуническа война Рим насочва вниманието си към Алпите, където галските племена, съюзници на картагенците, продължават да представляват заплаха. Районът на бъдещата Аоста придобива важно стратегическо значение, тъй като контролира достъпа до алпийските проходи и към Паданската низина.

За да укрепи господството си в Северна Италия и да използва Алпите като естествена отбранителна линия срещу нашествия, Рим изгражда система от укрепени селища в подножието на алпийските долини. Тези градове служат за контрол на основните комуникационни и търговски маршрути към плодородните земи на Паданската низина.

През I век пр.н.е. римското завладяване на Галия увеличава значението на проходите Малък и Голям Сан Бернар и превръща контрола над долината на саласите в стратегическа необходимост. След поредица от военни конфликти и неуспешни споразумения през 25 г. пр.н.е. Октавиан Август изпраща Авъл Теренций Варон Мурена начело на голяма армия срещу саласите. След поражението им племето е унищожено или поробено.

В римската епоха през Аоста преминава Виа деле Галие, важен консулски път, изграден по нареждане на Октавиан Август за свързване на Паданската низина с Галия. Това допринася за превръщането на града в ключов административен и комуникационен център в Алпите.

Основаването на Августа Претория Саласорум След покоряването на саласите през 25 г. пр.н.е. римляните основават укрепения град Августа Претория Саласорум (Augusta Praetoria Salassorum) при сливането на река Дора Балтеа и потока Бютие, на стратегическия път към проходите Голям и Малък Сан Бернар. Изграден по модела на римски военен лагер, градът е защитен от крепостни стени с площ около 414 000 кв. м и има четири главни порти.

Планировката следва класическия кардо-декумански модел, а главната улица Декуманус Максимус е продължение на консулския път Виа деле Галие, свързващ Милано с Галия през Малък Сан Бернар. Достъпът до града се осъществява чрез мост над Бютие, от който днес е запазена една арка. В рамките на стените се намират форумът, театърът, термите и амфитеатърът, а жилищните квартали са организирани в характерната за римските градове правоъгълна улична мрежа.

Населението на града през римско време Числеността на населението на римска Аоста е спорна. Според някои данни градът е бил заселен от около 3000 преторианци и местни саласи, но размерите на амфитеатъра предполагат население от 30 000 до 40 000 души. Надпис от 23 г. пр.н.е. поставя под съмнение твърденията за масово депортиране на саласите в Августа Епоредия и сочи към тяхното постепенно интегриране в римското общество, потвърдено и от погребални надписи със смесени местни и римски имена.

Благодарение на контрола върху проходите Малък и Голям Сан Бернар Августа Претория Саласорум има важно стратегическо и военно значение и още през I век се утвърждава като богат, гъсто населен и монументален център в Северна Италия.

Средновековие След християнизирането на Римската империя Аоста остава сравнително защитена от нашествия благодарение на алпийското си местоположение и крепостните стени. Въпреки легендите за разрушения от сарацини и варвари, най-големите промени в античния град настъпват през Късното средновековие, когато материали от римски сгради са използвани за строежа на кули и църкви.

В края на IV век градът става диоцез, първоначално принадлежащ към огромната епархия Верчели, а след това – към Митрополитската църква на Милано, където остава до VIII век. След смъртта на Одоакър градът влиза в състава на Остготското кралство на Теодорих, след Готската война преминава към преторианската префектура на Италия, докато не е завладян от войските на Албоин, които го присъединяват към Лангобардското кралство.

През 575 г., възползвайки се от междуцарствието в Лангобардското кралство след смъртта на Клеф, франкският крал Гунтрам завладява Аоста и Суза. Поради контрола върху важните алпийски проходи двата града имат ключово значение като вход към Италия. След завладяването на Лангобардското кралство от Карл Велики през 774 г. Аоста става част от Италианското кралство в рамките на Каролингската империя.

През каролингската епоха през града преминава поклонническият път Виа Франчиджена, свързващ Северна Европа с Рим през прохода Голям Сан Бернар. Аоста е сред етапите по маршрута, описани от Сигерик от Кентърбъри през 990 г.

По волята на император Ото I, през 972 г. Аоста е предоставена на неговия зет Конрад III Бургундски и остава част от Кралство Бургундия до 1032 г. Това укрепва политическите, икономическите и търговските връзки на града с областите отвъд Алпите. През този период във Вале д'Аоста се разпространяват и утвърждават франкопровансалските диалекти, близки до говорите в Савоя, Дофине и днешна Романска Швейцария.

След присъединяването на Кралство Бургундия към Свещената Римска империя император Конрад II предоставя графство Вале д'Аоста на Хумберт I Белоръки, граф на Мориен и Савоя. Така е поставено началото на светската власт на Савойската династия в региона. Въпреки това Аоста запазва широка автономия, особено след създаването на институцията Conseil des Commis през 1536 г.

С образуването на Савойското графство, а по-късно и на Савойското херцогство със столица Шамбери, Аоста следва политическата съдба на Савоя до обединението на Италия.

Модерна и съвременна епоха

Аоста е единствената регионална столица в Италия, която не е и столица на провинция. Със Закона „Ратаци“ от 1859 г. Провинция Аоста е сведена до окръг в състава на Провинция Торино. След приемането на Конституцията на Италианската република и конституционния закон от 1948 г. Вале д'Аоста получава статут на автономен регион, без да се предвижда съществуването на провинции, а Аоста остава негов административен център.I decreti del 1945: la prima autonomia

Символи

Гербът и знамето на Аоста са официално признати с указ от 7 декември 1939 г. Гербът изобразява сребърен лъв с червени нокти и език върху черно поле, увенчан с червена савойска глава със сребърен кръст. Над щита е поставена херцогска корона.Decreto 1939-12-07 DCG, riconoscimento di stemma e gonfalone (PDF). Посетено на 2 юни 2023 г.

Гонфалонът на Аоста представлява островърхо знаме, разделено на две вертикални половини – черна и червена, украсено с цветни ресни. В центъра е поставен градският герб, а под него е изписан със златни букви надписът „Città di Aosta“ („Град Аоста“). Гонфалонът се използва от 1932 г. и е официално признат през 1939 г. Представлява островърхо знаме, разделено на черна и червена половина, с цветни ресни и градския герб в центъра. Първоначално надписът е само на италиански език („Città di Aosta“), тъй като по време на фашисткия режим не се допуска двуезично обозначаване.Joseph-Gabriel Rivolin, Les armoiries de la Région et des Communes de la Vallée d’Aoste, Aoste, 2008. Днес използваният гонфалон, включително този в Херцогската зала на кметството, съдържа и френския надпис „Ville d'Aoste“.

Паметници и забележителности

Праистория Мегалитна зона на Сен Мартен дьо Корлеан

Това е важен археологически обект, разположен край едноименната църква. В нея са открити останки от праисторическо селище, некропол и култова зона, които свидетелстват за човешко присъствие в района още от праисторическата епоха. Смята се, че именно тези находки стоят в основата на легендата за древния град Корделия.

Римско време Аоста е известна като „Рим на Алпите“, тъй като след Рим разполага с най-много запазени римски паметници в Италия.Resti romani ad Aosta Посетено на 2 юни 2023 г.

Арката на Август: построена през 25 г. пр.н.е. в чест на победата на римляните над племето саласи, постигната от Авъл Теренций Варон Мурена. Разположена е по оста на Декуманус Максимус, близо до квартал Бург Сент Ур и източния вход на римския град при Порта Претория. Порта Претория и римските порти на Аоста: римските порти на Аоста са останките от входовете към каструма Августа Претория Саласорум, разположени при краищата на главните улици Декуманус Максимус и Кардус Максимус. Те включват Порта Претория, Порта Принципалис Декстера, Порта Принципалис Синистра и Порта Декумана, които осигуряват достъп до града от четирите посоки на света. Най-добре запазена е Порта Претория, източната градска порта, построена през 25 г. пр.н.е. при основаването на римския град. Римски театър: построен няколко десетилетия след основаването на града през 25 г. пр.н.е. и датира от времето на император Клавдий. Римски амфитеатър: запазен частично, като руините му са включени в сградата на бившия манастир „Света Екатерина“, днес използван от монахините на Свети Йосиф. Стени: градските стени на Августа Претория са съхранени почти изцяло. В тях са разположени четирите главни порти на града: Порта Претория на изток, Порта Декумана на запад, Порта Принципалис Синистра на север и Порта Принципалис Декстера на юг.