Отразяваща мъглявина е облак от космически прах, който може да отразява светлината на близка звезда. Енергията от близката една или повече звезди е недостатъчна за да се йонизира газа в мъглявината и да се образува емисионна мъглявина, но е достатъчна за да се постигне значително разсейване и прахът да стане видим. Следователно, честотният спектър на отразяващите мъглявини е подобен на този на осветяващите ги звезди. Сред микроскопичните частици, отговорни за разсейването, са въглеродните съединения и съединения на други елементи като желязо и никел. Последните две често са ориентирани по посока на галактическото магнитно поле и карат разсейваната светлина да е леко поляризирана.James B. Kaler (1997). Cosmic Clouds – Birth, Death, and Recycling in the Galaxy, Scientific American Library, Freeman, New York, 1997.
Изследване Анализирайки спектъра на мъглявината, свързана със звездата Меропа от Плеядите, Весто Слайфър прави заключение през 1912 г., че източникът на светлината ѝ най-вероятно е самата звезда и че мъглявината всъщност отразява светлината на звездата (плюс тази на Алкиона). Изчисленията на Ейнар Херцшпрунг през 1913 г. подкрепят тази хипотеза. Едуин Хъбъл допълнително разграничава емисионните и отразяващите мъглявини през 1922 г.
Отразяващите мъглявини обикновено са сини, тъй като разсейването е най-ефективно за синята светлина, отколкото за червената (това е същият процес на разсейване, който придава син цвят на земното небе). Отразяващите и емисионните мъглявини често се срещат заедно.
Намерени са около 500 отразяващи мъглявини. Сред най-известните са тези около звездите в Плеядите. Червеният гигант Антарес е заобиколен от голяма червена отразяваща мъглявина.
Отразяващите мъглявини могат да имат подходящи условия за звездообразуване.
Източници
Категория:Мъглявини