Тверска област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг . Площ 84 201 km2 (38-о място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 283 873 души (37-о място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). административен център град Твер. Разстояние от Москва до Твер 167 km.
Историческа справка На територията на Тверска област са разположени едни от най-старите руски градове. Най-старият е град Торопец, който възниква през 1074 г. През ХІІ в. възникват градовете: Бежецк (1137 г.), Торжок (1139 г.) и Твер (1180 г.). През ХІІІ в. – Зубцов и Ржев (1216 г.), Кашин (1238 г.) и Старица (1297 г.). През ХІV в. – Бели (1359 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Вишний Волочок и Осташков (1770 г.), Калязин (1775 г.), Весегонск и Красни Холм (1776 г.). Останалите 9 града в областта са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. е създадена Тверска губерния, която просъществува до 1928 г., когато е поделена между новосъздадените Московска област и Западна област. На 20 януари 1931 град Твер е преименуван на град Калинин, а на 29 януари 1935 г. от части на Московска област и Западна област е създадена Калининска област. На 17 юли 1990 г. е възстановено старото име на град Калинин – град Твер, а заедно с него е преименувана и Калининска област на Тверска област.
Географска характеристика Географско положение, граници, големина Тверска област се намира в централната част на Европейска Русия. На запад граничи с Псковска област, на северозапад – с Новгородска област, на север – с Вологодска област, на изток – с Ярославска област, на югоизток – с Московска област и на юг – със Смоленска област. В тези си граници заема площ от 84 201 km2 (38-о място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). «Большая Советская Энциклопедия» – Тверска област (Калининская область), том 11, стр. 211
Релеф Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът е предимно равнинен. Западните части са заети от Валдайското възвишение с височини 200 – 300 m и повече. На юг от него са разположени високите (250 – 340 m) моренни равнини – Белско възвишение, където в близост до село Починок, Фировски район се намира максималната височина на областта – 349,6 m. На югозапад се намира Западнодвинската низина с редуващи се нискохълмисти верижни възвишения и зандрови равнини. Източната част на областта има по-равнинен релеф. Тук преминава пояс от моренни равнини. Пониженията (Вишневолоцка, Средномоложка и Верхнемоложка низини) се редуват с издигнати (до 200 – 250 m) моренни пояси (Илини гори, Торжковски, Вишневолоцки и Лихославълски пояси, Бежецки Верх, Овинищенско възвишение) и долините на реките Волга, Тверца и Молога. На югоизток е разположена Верхневолжката низина (100 – 150 m) покрай двата бряга на Волга и по долните течения на реките Тверца, Шоша и Медведица.
Климат Климатът е умереноконтинентален, но поради удължеността на областта от югозапад на североизток континенталността му нараства. Средна януарска температура от -8,5 °C на югозапад до -10,5 °C на североизток и съответна средна юлска температура от 17 °C до 18 °C. Годишно количество на валежите е 550 – 750 mm. Западната част на областта се отличава с малко по-мека зима и повишено овлажняване. Продължитилнжстто но вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 120 – 133 денонощия.
Води На територията на Тверска област протичат над 800 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 17 хил.km и те принадлежат към три водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се Каспийско море, а останалите 10% принадлежат към водосборните басейни на реките Нева и Западна Двина, вливащи се в Балтийско море. Основна река в областта е Волга, която води началото си от Осташковски район и протича с част от горното си течение на протежение от 685 km. Нейни основни притоци са: леви – Селижаровка, Тма, Тверца, Медведица, Кашинка, Молога; десни – Вазуза, Шоша, Нерл. Към басейна на река Нева принадлежи река Мста, която протича в северозападната част на областта с част от горното си течение и се влива в езерото Илмен. На запад и югозапад протича река Западна Двина с част от горното си течение, заедно с левия си приток Межа. Реките се характеризират с малък наклон и ниска скорост на течението. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие. «Вода России» – Тверска област
На територията на Тверска област са разположени над 3500 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km2, като половината от тях са площ по-голяма от 10 дка. На запад и северозапад широко са разпространени ледниковите езера и значително количество речни (преградни) езера. Срещат се още карстови и крайречни езера, разположени по заливните тераси на по-големите реки. Най-голямото езеро в Тверска област е Селигер, а други по-големи са: Стерж, Вселуг, Пено, Волго, Кафтино, Сит, Великое, Верестово, Шлино и други. Много от естествените езера са изкуствено преградени и са превърнати във водохранилища. Най-големите изкуствени водоеми са Верхневолжкото, Иванковското, Рибинското и Угличкото водохранилища по река Волга, Шлинското и Вишневолоцкото водохранилища в басейна на река Мста и Вазузкото водохранилище на река Вазуза. Блатата и заблатените земи заемат 4653 km2, 5,53% от територията на областта. Тук са разположени две от най-големите блатни системи в Европа – Верхневолжкия водно-блатен комплекс в басейна на Волга и Жарковско-Свитската блатна система в басейна на Западна Двина.
Почви, растителност, животински свят Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и подзолисто-торфените почви. По моренните валове са предимно каменисто-пясъчни и пясъчни, а в района на Валдайското възвишение и по зандровите равнини са предимно песъчливи, торфено-подзолисти, а на места и блатни почви.
Горските масиви заемат около 3 млн. ха (36% от територията на областта), като най-залесени (50 – 70%) са югозападните и северозападни райони на областта. Запасите от дървен материал се оценяват на над 300 млн. m3. Над половината от горите са иглолистни (бор, смърч), но широко са разпространени и широколистни видове (бреза, осика), като на места се срещат дъб и липа. Ливадите и пасищата заемат около 2 млн. ха и са разпространени основно по долините на реките.
Животинския свят е представен от типични за горите видове: лос, сърна, кафява мечка, вълк, лисица, множество видове птици (тетерев, глухар, бяла и сива гъска, дива патица). Реките и езерата са богати на различни видове риби.
Население На 1 януари 2018 г. населението на Тверска област наброява 1 283 873 души (37-о място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Гъстота 15,25 души/km2. Градско население 74,1%. При преброяването на населението на Руската Федерация етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 172 007 (93,4%), украинци 15 707 (1,2%), арменци 8222 (0,7%), карели 7394 (0,6%).
Административно териториално деление
В административно-териториално отношение Тверска област се дели на 9 областни градски окръга, 34 муниципални района, 23 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вишний Волочок, Кимри, Ржев, Твер и Торжок) и 18 града с районно подчинение и 28 селища от градски тип, в т.ч 2 сгт с особен статут.
+ Административно-териториално деление на Тверска област към 2018 г. Административна единица Площ(km2) Население(2018 г.) Административен център Население(2018 г.) Разстояние до Твер(в km) Други градове и сгт с районно подчинение Областни градски окръзи 6. Вишний Волочок 54 47 732 гр. Вишний Волочок 47 732 119 14. Кимри 44 45 504 гр. Кимри 45 504 133 4. Озьорнизакрито административно-териториално образувание 199 10 603 сгт Озьорни 10 603 172 24. Осташковски 3199 21 994 гр. Осташков 16 318 190 27. Ржев 56 59 804 гр. Ржев 59 804 130 24. Солнечни ? 2122 сгт Солнечни 2122 194 10. Твер 152 419 363 гр. Твер 419 363 33. Торжок 59 46 031 гр. Торжок 46 031 61 35. Удомелски 2476 37 678 гр. Удомля 28 669 225 Муниципални райони 1. Андреаполски 6051 11 122 гр. Андреапол 7259 286 2. Бежецки 2827 32 999 гр. Бежецк 21 728 130 3. Белски 2135 5509 гр. Бели 3268 294 4. Бологовски 2399 34 723 гр. Бологое 21 425 164 Куженкино 5. Весегонски 2047 11 353 гр. Весегонск 6280 253 6. Вишневолоцки 3389 23 465 гр. Вишний Волочок 119 Красноармейски 7. Жарковски 1625 4828 сгт Жарковски 3237 350 8. Западно Двински 2816 13 740 гр. Западна Двина 8249 321 Старая Торопа 9. Зубцовски 2167 16 078 гр. Зубцов 6373 146 10. Калинински 4158 49 407 гр. Твер Василевски Мох, Орша, Суховерково 11. Калязински 1671 20 257 гр. Калязин 13 025 350 12. Кашински 2010 25 055 гр. Кашин 14 475 150 13. Кесовогорски 962 7774 сгт Кесова Гора 3758 181 14. Кимриски 2514 11 971 гр. Кимри 133 Бели Городок 15. Конаковски 2115 83 670 гр. Конаково 39 345 82 Изоплит, Козлово, Новозавидовски, Радченко, Редкино 16. Краснохолмски 1496 10 386 гр. Красни Холм 5234 175 17. Кувшиновски 1874 14 161 гр. Кувшиново 9161 133 18. Лесной 1633 4713 с. Лесное 1666 214 19. Лихославълски 1781 27 020 гр. Лихославъл 11 790 41 Калашниково 20. Максатихински 2766 14 908 сгт Максатиха 7769 117 21. Молоковски 1180 4132 сгт Молоково 1892 203 22. Нелидовски 2632 26 154 гр. Нелидово 19 400 276 23. Оленински 2675 11 814 сгт Оленино 4829 235 25. Пеновски 2385 6113 сгт Пено 3715 247 26. Рамешковски 2510 15 501 сгт Рамешки 4167 64 27. Ржевски 2747 11 580 гр. Ржев 130 28. Сандовски 1603 5573 сгт Сандово 3143 248 29. Селижаровски 3098 11 857 сгт Селижарово 6031 189 30. Сонковски 970 8151 сгт Сонково 3842 160 31. Спировски 1497 11 231 сгт Спирово 5866 86 32. Старицки 3005 23 093 гр. Старица 7872 77 33. Торжокски 3128 22 087 гр. Торжок 61 34. Торопецки 3373 18 451 гр. Торопец 12 092 332 36. Фировски 1747 8092 сгт Фирово 2083 223 Великооктябърски
Селско стопанство Отглеждат се фуражни и зърнени култури; картофи и зеленчуци, както и лен. Площ обработваема земя:година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015хиляди хектара 1675 1475,2 1223,7 905,1 688,9 633,1 534,4
Външни препратки Официален сайт на Тверската областна администрация
Източници