Русалии или калушари, са ритуални игри, които се изпълняват през Русалийската седмица (също наричана Русаля) – седмицата преди Петдесетница, както и в дните между Рождество Христово и Богоявление по време на поганните дни. Обичаят е характерен за някои части на България, Румъния и Македония.

Обичаят на русалиите е регистриран още при траките и е разпространен сред власите в цяла Югоизточна Европа. Макар да е известен от старобългарската литература – където постоянно е осъждан като езическа практика, – в големи части от Северна България той е въведен сравнително късно, през XVI – XVIII век, под влашко влияние.

Осъдителни коментари, свързани с поведението на практикуващите го в Средновековна Русия на организираните от тях нощни сборища, където местната форма включва поначало смятани за скандални връзки между мъже и жени, както и съвместно къпане в реките, се намират и в руската църковна литература.krotov.info

Русалийски игри Русалийските игри се изпълняват от група мъже с нечетен брой, водени от ватаф. Ватафът обикновено получава длъжността си по наследство, обучен от своя баща, и от своя страна ръководи и обучава в русалийския ритуал останалите членове на групата, които обикновено участват в нея в продължение на дълги години. Могат да са облечени са в бяло и да носят по-особени шапки или да използват обикновено облекло. Калпаците им са окичени с пелин и други билки, а на краката си имат шпори със звънчета. Носят със себе си дълги към метър и половина тояги със звънчета, а водачът – бяло знаме с пришити билки.

Русалиите обикалят по селата от Спасовден до Петдесетница, като посещавайки домовете изпълняват магично-шаманистични игри с музикален съпровод, при които винаги мълчат. Някои от танците им имат за цел лекуването по магичен начин на нелечими болести (русалски болести). Русалийските игри се изпълняват живо, със ситни стъпки и са многофигурни. Русалиите играят с тояги в ръце, като правят различни фигури.

Русалки С обичаите на Русалиите понякога се свързват и свръхестествени същества, наричани „русалки“, но различаващи се от носещите същото име водни демони от славянската митология. Те са красиви женски същества с дълги коси и криле, които живеят на края на света и идват в обикновения свят само през пролетта – по време на Русалийската седмица – донасяйки плодородие на цъфтящите жита, ръсейки ги с роса.

Преди да започнат сеенето на росата, през нощта срещу Спасовден, русалките се събират на горски поляни, за да се кичат с растящото по тях цвете росен, наричано на някои места също русалче, русанлийче, росник. Според фолклора росенът цъфти само до тази нощ, а на следващата сутрин вече нямат цветове, защото са обрани от русалките.

Сеенето на росата продължава от Спасовден до Петдесетница, а след като приключат с него русалките започват да празнуват през следващата Русалска неделя. През този период те са като пияни и могат да вредят на хората – обикновено на нарушили забраната за работа, заспали през деня или излезли сами от селото млади жени – предизвиквайки русалска болест.

Ходене на росен

Ходенето на росен е български народен обичай, широко разпространен в цялата страна, включително и сред бесарабските българи.Ковалов А. И. Русалии в представлениях болгар Республики Молдова // Международная научная конференция „Сохранение культурного наследия в странах Европы“ (г. Кишинёв, 25 – 26 сентября 2008 г.). – Chişinău: „Busines-Elita“ SRL, 2009. – С. 244 – 248. Той се базира на вярването за русалките и това, че те берат росен в навечерието на Спасовден. Смята се, че докато берат росена и се подготвят за сеенето на росата на следващия ден, те са в особено добро настроение и са склонни да приложат необикновените си умения за излекуването на тежки болести. Обичаят изглежда е много стар, тъй като в старобългарски църковни текстове се осъжда като нехристиянско .

Ходенето на росен е обичай за лекуване на продължителни болести с неясна причина и неподдаващи се на друго лечение, както и на болести, прихванати на предишната Русалска неделя, за които се смята, че са предизвикани от русалките. При него болният прекарва нощта преди Спасовден на място, където расте росен – росенова ливада – придружаван от човек от противоположния пол, който не е член на семейството му. Тъй като росенът не е много често срещан, често на росеновите ливади се събират по няколко болни, които понякога пътуват от няколко околни села.

При ходенето на росен болните носят със себе си нова паница, стомна и кърпа, както и украсен хляб, вино, ракия, печена кокошка и кърпа, риза или чорапи, които трябва да остави в ливадата като дар за русалките. Те отиват на росеновата ливада вечерта, като болният ляга под стръкове росен, а придружителят му поставя до главата му купата, напълнена с вода, и подрежда в близост останалите предмети. След това придружителят се отмества настрани от болния, а задачата му е да стои буден поне до първи петли, когато се смята, че русалките вече са преминали. На сутринта придружителят събужда болния и проверява купата с вода – смята се, че паднали в нея цветове са знак за излекуване. След това болният отпива от водата и заедно с придружителя се прибира възможно най-рано, така че да ги види никой по пътя, което би развалило лечебната магия. Те взимат и водата, от която болният трябва да пие по малко през следващите 40 дни.

Ходенето на росен се използва и за лечение на безплодие при жените. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.Днес е Спасовден. Те ти, булка… Имало и срамен фолклор Този мотив е широко разпространен във фолклора и се свързва с популярната фраза „Тѐ ти, булка, Спасовден!“,Днес е Възнесение Господне която се използва и в по-широк смисъл, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.Те ти, булка, Спасовден!

Други На русалиите са наречени улиците „Русаля“ в кварталите „Изгрев“ и „Дианабад“ (), „Русалка“ в квартал „Орландовци“ () и „Русалски лък“ в квартал „Сухата река“ () в София.

Село Русаля, област Великотърновска, също носи името на Русалиите.

Литература

Вижте също Кукери

Външни препратки „Кои са русалиите и какво правят по време на русалската седмица?“, БНТ, 30.12.2017 г.

Бележки

Цитирани източници

Категория:Български обичаи Категория:Фолклор на Румъния Категория:Култура на Северна Македония