„България“ е български товарен параход, построен във Великобритания през 1894 г. „България“ и „Борис“ са първите кораби на новооснованата Българска търговска параходна компания и бележат началото на съвременната българска морска търговия. По време на Втората световна война българският военноморски флот използва кораба като минен заградител, транспортен кораб и за ескортни задачи. През октомври 1943 г. „България“ е потопен от британска подводница.morskivestnik.com

Строителство и технически данни Параходът „България“ е поръчан от Българското търговско параходно дружество (БТПД) като част от програмата за модернизация на българския флот. Цената му е 568 000 златни лева (23 000 английски лири). Построен в корабостроителницата Wigham Richardson & Co в Нюкасъл, Великобритания. Дължината на кораба е 77,80 метра, широк е 10,21 метра, гази 5,77 метра и има водоизместимост 1108 бруто тона. Задвижването му се състои от 3-цилиндров двигател с тройно разширение с два котела на въглища, произвеждащи 1200 к.с и задвижващи едно витло. Това осигурява на кораба скорост от 12 възела. Спуснат е на вода на 3 юли 1894 г. Пристига във Варна през август същата година заедно с побратимия си кораб „Борис“.www.navbul.com

Използване като товарен параход Веднага след завършването си, параходът е предаден на Българското търговско параходно дружество (БТПД) с централа във Варна. На 30 август 1894 г., в присъствието на княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза, „България“ е официално осветен и зачислен в състава на флота край резиденция Евксиноград. През своята близо 50-годишна експлоатация, корабът поддържа редовни търговски линии между българското черноморско крайбрежие и Източното Средиземноморие. В този период той е мобилизиран многократно за държавни нужди: Избухването на Балканската война заварва „България“ и другите два кораба на дружеството („Борис“ и „Варна“) в Егейско море. След завземането на беломорските брегове от българската войска, корабите са използвани като военни транспортни съдове. При обявяването на Междусъюзническата война те се отправят към Бургас, а от там за Севастопол, за да избегнат пленяване.

След включването на България в Първата световна война (1915 г.) „България“ отново е мобилизиран. Освен за превоз на военни материали, кораба се използва като минен заградител и за плаваща база на подводниците и на водосамолетната авиация. След Солунското примирие през 1918 г. е реквизиран като в продължение на две години плава под френски флаг и превозва военнопленници. През 1920 г. е върнат на дружеството и подновява търговската си дейност. През 1924 г. параходът се използва за пътнически превози по линията Варна-Бургас-Цариград-Дедеагач- Кавала-Солун-Пирея-Хиос-Митилини.Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 / 24 юли 1924. / стр. 2.Варненски новини - дигитално копие - 23/06/1925, No. 319,2 стр. През 1935 г. извършва редовни курсове до Порт Саид.Варненски новини - дигитално копие / 14/02/1935, No. 3832, стр.3

Участие във Втората световна война

През февруари 1941 г. корабът е мобилизиран за нуждите на Българския военноморски флот и е включен в логистичната мрежа на Оста. През 1942 г. въз основа на Постановление № 14 от 01.06.1942 г е отдаден под наем на германското военно командване в Егейско море. В корабостроителницата Скараманга (край остров Саламина), германското командване преоборудва кораба като минен заградител, като на палубата му са монтирани релсови пътища с капацитет за 120 морски мини. Зачислен под същото име в състава на германския флот, като част от 21-противолодна флотилия на Кригсмарине, корабът полага минни полета край Дарданелите, Солун и Пирея. В периода май-септември 1943 г. действа съвместно с германския „Драхе“ (бивш югославски „Zmaj“) и италианските съдове „Барлета“ (Barletta) и „Франческо Морозини“ (Francesco Morosini) по западното крайбрежие на Гърция (Йонийско море). В Егейско море „България“ отново оперира съвместно с „Драхе“. След капитулацията на Италия и последвалите опити на Великобритания да овладее стратегическите Додеканезки острови през септември 1943 г., параходът „България“ е включен в германската кампания (Додеканезка операция) за възвръщане на контрола над региона. На 3 октомври 1943 г. корабът участва в успешната десантна операция за превземането на остров Кос – Операция „Полярна мечка“ (Eisbär). В състава на конвой, ескортиран от минозаградителя „Драхе“ (Drache), „България“ превозва части от III батальон на 440-и полк, които дебаркират на острова и сломяват британската и италианската съпротива. На 8 октомври 1943 г. конвой, включващ минозаградителите „Драхе“ и „България“, е атакуван от британската подводница HMS Unruly, под командването на лейтенант Джеймс Филип Файф-Кърлоу (Lt. J. P. Fyfe-Curlowe). По това време корабите превозват подкрепления от Пирея към остров Кос, предназначени да заменят частите на генерал Мюлер. В резултат на торпедното попадание „България“ потъва на около 4 мили източно от остров Санторини (южно от остров Аморгос). При атаката загиват около 350 германски войници от X крепостен пехотен батальон 999, които са били транспортирани към остров Кос. Придружаващият минозаградител „Драхе“ незабавно започва спасителна операция под заплахата от нова торпедна атака. Неговият екипаж успява да извади от водата около 160 оцелели (включително част от българския корабен екипаж и оцелели немски войници, които са били на горната палуба. В спасяването се включват и немски разузнавателни хидроплани Arado Ar 196, които кацат във водата, за да качат на борда си част от плуващите в морето хора. Тази трагедия превръща потопяването на парахода „България“ в една от най-тежките единични загуби на личен състав за германските сили в Егейско море по време на Додеканеската кампания. Морски колекции - изследвания. Параход „България I” (1894 – 1943 г.)"

Литература Вълкан Вълканов. Българският беломорски флот, Варна, 2007. Българските военноморски сили 1879 – 2006 г., Варна, 2006, съст. М. Кръстева и Ат. Панайотов. История на Българския военноморски флот, ВИ, С., 1981. Панайотов, Атанас. „Българският беломорски флот (1941–1944)“, издателство „Морски свят“, Варна. Галон, Димитрис. „S/S Балкан“. Издателство "Морски свят“ (Варна), 2023 г.

Източници Фонд 616 на Държавен архив – Варна

Категория:Български кораби Категория:Кораби на БТПД