С понятието старобългарска писменост се обозначават всички известни системиРазбирай „азбуки“. от писмени, изобразими знаци за съхраняване и предаване на информация чрез старобългарския език.За определението на понятието „писменост“ виж Речник на българския език. Том 12. на БАН, 2004 г. Това са: Глаголическата азбука, развита от ромейско-българските просветители Кирил и Методий Солунски; наричана и глаголица в научните среди и в популярната култура. Кирилическата азбука, развита от българскте книжовници от X в. в градовете Охрид и Преслав на българската държава; наричана и кирилицаПървото засвидетелствано такова наименование на азбуката е от 1563 г. в превод на Новия завет, издаден от хърватски протестанти в град Тюбинген. Изданието е подготвено от Антон Далматин (на хърватски: Antun Dalmatin) и Стипан Истриян. Вж. Jembrih, Alojz. Pogovor uz pretisak ćiriličkoga Novoga testamenta [1563.]. Zagreb, Teološki fakultet „Matija Vlačić Ilirik“, 2008. Str. 224.Книгата на Примож Трубар (1508-1586), словенски лютерански проповедник, в превод от хърватина протестантин Антон Далматин под заглавието „Табла за дицу“ с текст от първата страница както следва: Удебелената дума е употребата на названието „кирилически“. или климентица в научните среди и популярната култура. Бележки