Никифор Вриений () е византийски военачалник от XI век, притежавал военния ранг етнарх, който участва в няколко бунта срещу управлението на императрица Теодора и по-късно – срещу император Михаил VI Стратиот.
Произход и военна кариера Никифор Вриений произхождал от Адрианопол и към средата на века е засвидетелстван като етнарх в тема Македония, където командва чуждестранни наемни контингенти. За първи път се споменаваа към 1050 г., когато успява да нанесе тежко поражение на печенегите, които много години ограбват балканските провинции на Византия. Победата му успява да сложи край на печенежките нашествия за известен период от време след това. През 1054 г. той участва със своята македонска войска в поход срещу селджукските турци.
Когато през януари 1055 г. император Константин IX Мономах се намирал на смъртно легло, той бил убеден от група свои съветници, начело с логотета на дрома Йоан, да обяви за свой наследник на престола дука на тема България Никифор Протевон († 1055). Планът е провален от балдъзата на Константин Теодора III, която е изведена от манастира и поставена на престола малко преди смъртта на Константин IX. Претендентът Протевон е заловен и заточен в манастир, след което последвала и чистка сред върховете на армията, включително на командния състав на контингентите в европейските провинции. Тъй като по време на тези събия Никифор Вриений и подчинените му тагми застанали на страната на Протевон, Вриений също е уволнен от поста си и заточен в манастир, а имотите му били конфискувани от новия режим в столицата.
След смъртта на импратрица Теодора на 31 август 1056 г. следващият император Михаил VI Стратиот отзовава Никифор Вриений отново в Константинопол и го възстановява на предишния му пост в армията. Императорът обаче отказва да върне на Никифор имотите, които му били конфискувани преди това. През 1057 г. Вриений е поставен начело на контингент от 3000 мъже, с който е изпратен в подкрепа на войските в тема Кападокия, намираща се под заплаха от селджукско нашествие. По това време Никифор Вриений, който вече бил част от редиците на военноаристократичните среди, настроени срещу управлението на Михаил IV, решава да организира свалянето императора, за което разчитал да получи подкрепата на недоволните генерали от източните провинции на Империята, сред които е и бъдещият император Исак I Комнин. При пристигането си в Кападокия Вриений наказва един императорски служител, който не се подчинил на заповедите му, бил го и го хърлил в тъмница. Това било разчетено от подчинените му офицери като сигнал, че Вриений готви бунт срещу централната власт. И тъй като сред тях вече назрявало недоволство заради забавеното изплащане на заплатите им, те отказват да подрепят командира си, освобождават императорския служител от затвора, пленяват Никифор и след като го ослепяват, го изпращат обратно на императора в Константинопол. Залавянето на Никифор Вриений ускорява избухването на въстанието, довело на власт неговия съюзник Исак I Комнин. На 30 август 1057 г. Михаил VI е свален от трона.
Семейство и наследници Никифор Вриений е баща на Никифор Вриений Стари († 1094) и Йоан Вриений († 1078). Дядо е на историка Никифор Вриений († 1137), женен за Анна Комнина, дъщеря на император Алексий I Комнин.
Бележки
Източници Михаил Аталиат 53 – 54 Михаил Глика 599 Анна Комнина, Алексиада 1 , 12 – 20 Йоан Скилица, Konstantin IX 24 – 25; Theodora 1, Michael VI 3 – 6 Йоан Зонара 18, 2
Цитирана литература
Външни препратки ,
Категория:Вриении Категория:Византийски военачалници Категория:Византийски узурпатори Категория:Византийски управители Категория:Византийци Категория:България под византийска власт Категория:Слепи хора Категория:Родени в Одрин Категория:Родени през 11 век Категория:Починали през 11 век