„Дванайсета нощ или каквото щете“ () е романтична комедия от Уилям Шекспир, за която се смята, че е написана около 1601 – 1602 година по време на фестивала „Дванадесета нощ“ за края на коледния сезон. Пиесата се съсредоточава върху близнаците Виола и Себастиан, които са разделени при корабокрушение. Виола, която е дегизирана като мъж, на име Чезарио, се влюбва в княз Орсино, който от своя страна е влюбен в графиня Оливия. След срещата с маскираната Виола, графиня Оливия се влюбва в нея, мислейки я за мъж.
Първото документирано представяне на пиесата пред публика е на 2 февруари 1602 – Сретение Господне, официалният край на коледните празници. Пиесата е публикувана за пръв път чак през 1623 в „Първото фолио“.
Действащи лица
Оливия – заможна графиня Виола – млада жена, дегизирана като Чезарио Орсино – княз на Илирия Себастиан – брат на Виола Антонио – морски капитан, приятел на Себастиан Капитанът – приятел на Виола Валентин – благородник от двора на княза Турио – благородник от двора на княза Сър Тоби Хлъц – вуйчо на Оливия Сър Андрю Чикчирик – приятел на сър Тоби Малволио – домоуправител на Оливия Фабиан – слуга на Оливия Фесте – шут на Оливия Мария – прислужница на Оливия Придворни, свещеник, моряци, свирачи и придружаващи
Сюжет Първо действие
Първа сцена запознава с княз Орсино, който е влюбен в момиче на име Оливия. Неговият слуга отива да я попита дали би искала на се види с княза. Отговорът на Оливия обаче е, че тя не желае да бъде виждана публично преди да са минали седем години траур след смъртта на баща ѝ и брат ѝ.
В сцена втора, след корабокрушението Виола излиза на брега на Илирия. Тя вярва, че нейният брат Себастиян е загинал при корабокрушението. Тя убеждава капитана да се представят за евнуси и да постъпят на служба при княза.
В третата сцена се появяват сър Тоби и Мария, които обсъждат решението на Оливия да продължи траура си седем години. Те говорят и за сър Андрю – глуповат рицар, който ухажва Оливия. Влиза сър Андрю и съобщава, че заминава на другия ден, но сър Тоби го спира, казвайки му, че Оливия не се интересува от княза.
В сцена четвърта Виола вече е влязла в ролята на Чезарио и работи като паж на княза. Нейната първа задача е да опита да убеди Оливия да се види с Орсино. Виола вече е влюбена в княза.
В пета сцена Мария и шутът Фесте говорят за Оливия, когато Малволио влиза заедно с Оливия и нейната свита. Мария съобщава за пристигането на млад мъж (Чезарио), който иска да се види с Оливия, но графинята е категорична, че ако князът го е изпратил, тя няма да се види с него. Чезарио обаче е много настоятелен и успява да се срещне с графинята. „Младият мъж“ не успява да убеди Оливия в любовта на княза, но, след като си тръгва, се разбира, че графинята се е влюбила в младия паж. Тя изпраща Малволио да върне на Чезарио пръстен, който той е забравил.
Второ действие В първата сцена Себастиан, братът близнак на Виола, стига до брега след корабокрушението, спасен от Антонио. Антонио иска да стане паж на Себастиан.
В следващата сцена Малволио връща пръстенът на Чезарио. Младият паж не приема обратно пръстена и пратеникът на графинята го оставя на земята пред него. Виола подозира, че Оливия се е влюбила в нея.
В третата сцена сър Тоби и сър Андрю гуляят. Фесте се присъединява и им изпява любовна песен. Мария отива, за да ги предупреди, че вдигат твърде много шум. Малволио предупреждава сър Тоби, че ако не спре да пие, ще бъде изгонен от къщата на Оливия. Малволио напуска, а Мария съставя план да му подхвърли фалшиво любовно писмо от Оливия.
В четвърта сцена страдащият от любов княз иска да послуша музика. Пристига Фесте и му изпява любовна песен. Князът изпраща Чезарио при Оливия, за да опита отново да я предразположи.
В пета сцена сър Тоби, сър Андрю и Фабиан са се скрили зад дърво, чакайки Малволио да открие лъжливото любовно писмо. Малволио влиза на сцената, разсъждавайки какво ли би било да се ожени за Оливия. Той открива писмото, в което „графинята“ му заръчва да бъде груб с роднините ѝ, надменен с прислугата и да носи жълти чорапи.
Трето действие
В първата сцена Чезарио отива при Оливия. Младият паж говори с Фесте, сър Тоби и сър Андрю. Оливия изповядва любовта си пред Чезарио, който избягва след чутото.
Във втората сцена сър Андрю се опитва да напусне замъка след любовното обяснение на Оливия към Чезарио. Сър Тоби и Фабиан го спират, убеждавайки го да предизвика младия паж на дуел. Влиза Мария и им разказва за Малволио, който е последвал всички инструкции от писмото.
Себастиан и Антонио влизат в столицата в третата сцена от действието. Антонио признава на Себастиан, че има проблеми с княза и двамата се разделят.
В IV сцена Оливия обмисля как да покани Чезарио в дома си. Малволио влиза. Той е обут в жълти кръстосани чорапи и държанието му е непонятно за графинята и тя решава, че Малволио е полудял. Съобщават на Оливия, че Чезарио е пристигнал и тя възлага на вуйчо си сър Тоби да се погрижи за Малволио. Андрю показва писмото с предизвикателството, а сър Тоби го дава на Чезарио, предупреждавайки го, че сър Андрю е най-добрият боец в страната. Тоби казва същото и на Андрю за Чезарио. Антонио вижда началото на дуела, мислейки Чезарио за Себастиан, и предлага да се бие вместо своя приятел, но бива арестуван от полицията. Антонио се обръща за помощ към Чезарио, който очевидно не го познава и му отказва. Тогава Антонио го нарича с името „Себастиан“, което дава надежда на Виола.
Четвърто действие Фесте тръгва да търси Чезарио, но вижда Себастиан и води него при Оливия. Когато отива там, Андрю удря Себастиан, също мислейки го за Чезарио. Себастиан обаче отвръща на удара на Андрю. Сър Тоби вади меча си, но бързо бива надвит. Излиза Оливия и заповядва на Тоби да спре. Себастиан се влюбва в Оливия от пръв поглед.
Във втора сцена Малволио е заключен в тъмница, смятан от всички за луд. Фесте се преоблича като отец Топаз и отива да дразни Малволио. Затворникът го моли за мастило и перо, но шутът отказва и си тръгва.
III сцена започва със Себастиан, който е в градината на Оливия и се опитва да си обясни странното ѝ поведение. Графинята се появява със свещеник и моли Себастиан да се ожени за нея, мислейки го за Чезарио. Себастиан се съгласява.
Пето действие Тази последна дълга сцена е развръзката на всички сюжетни линии в комедията. Фесте и Фабиан обсъждат писмото, когато влиза княз Орсино, дошъл да говори с Оливия лично. Влиза и Антонио със стражите. Виола (Чезарио) го посочва на княза и казва, че ѝ е спасил живота. Князът разпознава Антонио и търси обяснение. Антонио разказва за Себастиан, с когото са били заедно през последните три месеца. Князът отрича това да е истина, тъй като Чезарио е работил за него през същото време. Влиза Оливия със свитата си и обвинява Виола, че не е удържала на думата си. Графинята отхвърля Орсино и князът се обръща да си върви заедно с Чезарио, но Оливия се обръща към младия паж с думата „съпруже“. Виола отрича, но се появява свещеникът, който потвърждава думите на графинята. Сър Тоби и сър Андрю влизат, обвинявайки Чезарио в нанесен побой. Влиза Себастиан и всички се взират учудени в близнаците.
Князът, осъзнал, че Виола е жена, ѝ се обяснява в любов, след като Оливия е вече омъжена. Фесте влиза с писмото на Малволио. Влиза Малволио и нарича Оливия лъжкиня, написвайки такова писмо за него. Графинята заявява, че писмото е написано от Мария. Фабиан признава за плана им да отмъстят на Малволио и съобщава, че сър Тоби се е оженил за Мария. Малволио се заклева да си отмъсти, а Фесте завършва сцената с песен:
Място на действието
Илирия е екзотично място, важно за романтичната атмосфера на пиесата. Илирия е била древен регион в Западните Балкани, разположен на източния бряг на Адриатическо море. Регионът включва бреговете на днешните Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания. Включва се също и Дубровнишката република, за която се смята, че е място на действието.hrcak.srce.hr
Идеята за Илирия може да е подсказана от римската комедия на Плавт Menaechmi, сюжетът на която включва объркването на самоличностите на двама близнаци. Илирия е спомената и като свърталище на пирати в по-ранната Шекспирова пиеса „Хенри VI“, втора част. Имената на повечето персонажи са с италиански произход, но някои от комичните герои носят английски имена. Странно е, че илирийската дама Оливия има английски чичо – сър Тоби Хлъц.Shakespeare, William (2004). Donno, Elizabeth Story (ed.). Twelfth night, or, What you will (Updated ed.). Cambridge: Cambridge University Press. p. 7. ISBN 978-0-521-82792-8. OCLC 54824521.
Предистория
Смята се, че пиесата е съставена до голяма степен върху италианската комедия „Измамените“ (The Deceived Ones) Caldecott, Henry Stratford (1896). Our English Homer, or, The Bacon–Shakespeare Controversy: A Lecture. Johannesburg: Johannesburg Times. p. 9. OCLC 83492745, написана от колектив през 1531 г. Предполага се, че името Орсино идва от Вирджинио Орсини – княз на Брачано, италиански благородник, посетил Лондон през зимата на 1600 г.Halliday, F. E. (1964). A Shakespeare Companion 1564 – 1964 (First ed.). Harmondsworth: Penguin. pp. 71, 505.
Друг източник на историята е „За Аполон и Сила“ (Of Apollonius and Silla), появила се през 1581 г. „Дванайсета нощ“ препраща към дванадесетата нощ след Коледа, наричана още Богоявлениеwww.pravoslavieto.com. Първоначално празникът е католически и подобно на останалите християнски празници е бил повод за веселба. Слугите често се преобличали като своите господар. Историята на празничния ритуал е свързана с древноримския фестивал „Сатурналия“ (Saturnalia), който се е състоял по същото време на годината. Той се е характеризирал с пиянско веселие и инверсия на социалния ред – господарите стават роби за един ден и обратно. Това е културният произход на идеята в сюжета за смяната на половете и дегизирането.
Празненството за дванадесетата нощ в Елизабетинската епоха включва забавления, песни и маскаради. Счита се, че пиесата следва и запазва традиционната атмосфера на реда в безредието.
Период и текст Пълното заглавие на пиесата е „Дванайсета нощ или каквото щете“. И макар че подзаглавието за пиесите през Елизабетинската епохаshakespearean.org.ukacademic.eb.com се е смятало за модерно, това е единствената Шекспирова пиеса, която има такова още с първото си публикуване.
Предполага се, че пиесата е завършена между 1600 и 1601 година. Джон Манингам, студент по право в Лондон, описва представление на 2 февруари 1602 година. Това е първото засвидетелствано представление пред публика на пиесата. Комедията е публикувана за пръв път едва през 1623 година, когато е включена в „Първото фолио“.Hobgood, Allison P. (Fall 2006).
Теми и мотиви Трансвестизъм Виола не е единствената преобличаща се героиня на Шекспир. За театъра по времето на Шекспир е обичайна практика млади момчета да изиграват ролите на женските персонажи, което допринася за подсилването на хумора.Shakespeare, William; Stephen Greenblatt; Walter Cohen; Jean E. Howard; Katharine Eisaman Maus; Andrew Gurr (1997). The Norton Shakespeare (First ed.). New York: W.W. Norton. pp. 40, 1090
Тъй като самата природа на „Дванайсета нощ“ изследва половата идентичност и сексуалното привличане, участието на мъж актьор в ролята на Виола засилва впечатлението за андрогиния и сексуална неопределеност. Някои съвременни изследователи вярват, че „Дванайсета нощ“, с подсиленото объркване на мъжките актьори, адресира въпросите за половата идентичност. Те също така вярват, че изобразяването на пола в пиесата произтича от преобладаващата през епохата научна теория, че жените са просто несъвършени мъже.
Сексуално привличане