Зайча̀р е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
География Село Зайчар се намира около 10 km на запад-югозапад от общинския център село Руен и 10 km на северозапад от град Айтос. Разположено е в северните склонове на Карнобатската планина, Източна Стара планинаГоляма енциклопедия „България“, том 5, стр. 2011, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г., край река Голяма (Алма дере, известна на различните места по течението ѝ и като Боаздере, Шиваровска река, Коджадере)Басейнова дирекция за Черноморски район; Списък на водните обекти на територията на Басейнова дирекция за Черноморски район, категория „Реки“, XLS файл (десен приток на река Луда Камчия), която има началото си в южните околности на селото. Общински път свързва Зайчар със съседното на север село Вресово и минаващия през него третокласен републикански път III-7305, както и с близкия източно от Вресово третокласен републикански път III-208, който на север води към град Дългопол, а на юг – към град Айтос, с отклонение по третокласния републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина е около 416 m при влизането на общинския път в Зайчар от изток, нараства бавно на запад до към 430 m в северозападния край на селото, а на югоизток около реката намалява до около 370 m.
Климатът е преходноконтинентален с планинско климатично влияние, в землището преобладават лесивираните почвиЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви.
Населението на село ЗайчарСправка за населението на с. Зайчар, общ. Руен, обл. Бургас наброява 798 души към 1934 г. и запазва приблизително такова равнище до 1956 г., към 1965 г. нараства рязко, има максимума си – 1182 души към 1985 г., а към 2018 г. наброява (според текущата демографска статистика за населението) 1110 души.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1132 лица, за 1108 лица е посочена принадлежност към „турска“ етническа група и за останалите не е даден отговор.
История След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Гюдженлер. Преименувано е на Зайчар през 1934 г.Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 122; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г. Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 1132Българи -Турци 1108Цигани - Други - Не се самоопределят - Неотговорили 0.22
Религии Религията, изповядвана в село Зайчар, е ислям.
Обществени институции Село Зайчар към 2020 г. е център на кметство Зайчар.Справка за събитията за кметство Зайчар, общ. РуенИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Зайчар
В село Зайчар към 2020 г. има: действащо общинско основно училище „Никола Йонков Вапцаров“;Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, село Зайчар, община Руен, област Бургас действащо читалище „Фар – 1952 г.“;Детайлна информация за читалище „Фар – 1952 г.“, село Зайчар, община Руен, област БургасИнформационна карта за 2016 г., читалище „Фар – 1952 г.“, село Зайчар, община Руен, област Бургас постоянно действаща джамия;Национален регистър на храмовете в Република България, Зайчар, община Руен, област Бургас пощенска станция.
Източници
Външни препратки Положение на картата bgmaps.com
Категория:Села в област Бургас Категория:Населени места в община Руен