Бретан () са серия френски линейни кораби от 1910-те години. Първият и единствен завършен тип френски свръхдреднаути, корабите от тази серия са проектирани в рамките на корабостроителната програма за 1912 г. Независимо от своята класификация като свръхдреднаути, представители на типа по своите размери не превъзхождат предшестващия тип „Курбе“, страдайки от същите ограничения, наложени от възможностите на наличните във френските военноморски бази докове.

Всичко през 1912 г. са заложени три линкора от типа „Бретан“, планиращи се да заменят в състава на флота остарелите броненосци „Шарл Мартел“, „Карно“ и „Либерте“. Към началото на Първата световна война, корабите все още се строят, но високата им степен на готовност кара френското правителство да продължи дострояването на линкорите, независимо от пълната концентрация на усилията на промишлеността върху сухопътния фронт. Още един модифициран линкор от типа „Бретан“, с названието „Басилевс Константинос“, е поръчан от Гърция, но работите по него, започнати едва на 12 юни 1914 г., са прекратени през август и повече не са възобновявани. Трите френски кораба влизат в строй в периода 1915 – 1916 г., но в хода на войната нямат нито един изстрел по противника, макар „Прованс“ да се използва в операциите по неутрализацията на гръцкия флот от 19 октомври 1916 г.

След края на Първата световна война и подписването от Франция на Вашингтонското съглашение, линкорите от типа „Бретан“ остават най-мощните кораби във френския флот до влизането в строй на линкорите от типа „Дюнкерк“. От 1917 г. и в междувоенния период линкорите от типа „Бретан“ последователно преминават редица модернизации, макар най-значителната от тях да е увеличаването на недостатъчния ъгъл на възвишение на оръдията от главния калибър. В хода на Втората световна война корабите от серията, до капитулацията на Франция, се използват за изпълняване на спомагателни задачи и нямат участия в бойните действия. Два от линкорите на този тип са потопени от британските сили в хода на Операция Катапулт, втория от тях е изваден, но отново потопен в Тулон през 1942 г. и като боен кораб повече не е възстановяван. Единствения преживял войната кораб, „Лорен“, след нейния край се използва като плаваща казарма до своето окончателно отписване от флота през 1953 г.

История на проекта Към 1910-те години флотът на Франция се намира в дълбок концептуален и технически упадък. Някога заемащ второто място в света след британския, той вече очевидно отстъпва и на германския, американския и губи позиции даже в сравнение с японския. Съюзът с традиционния противник – Великобритания – пречупва строената от векове военноморска доктрина на Франция; слабата организация в конструкторските и строителните работи води до това, че корабите се залагат вече морално остарели и се строят абсурдно дълго. Изиграват своята роля и погрешните представи на френския флот за морския бой от бъдещето, което води до залагането на голямата серия ескадрени броненосци от типа „Дантон“ по времето, когато почти всички останали морски държави вече считат корабите от този клас за безнадеждно остарели.

Залагането през 1910 г. на първите френски дреднаути от типа „Курбе“ не подобрява положението с много; с нищо незабележителни, тези кораби не изпъкват на фона на аналозите си даже към момента на залагане, а към момента на спускането им на вода вече става известно за строителството във Великобритания, САЩ и Япония на първите супердреднаути, значително превъзхождащи строящите се френски. Още повече, традиционният средиземноморски опонент на Франция – Италия – залага по-мощни дреднаути, отколкото французите.

В опит да се поправи положението правителството на Франция издава „Statut Naval“ от 30 март 1912 г.; този закон оторизира построяването на океански флот от 28 нови дреднаута и супердреднаута към 1920 г. Първите кораби от новата програма е планирано да се заложат през 1912 г. Поради дефицита на време, а също и ограничените размери на френските докове, инженерите се ограничават с основното преработване на проекта „Курбе“; новите супердреднаути трябва да имат същите основни характеристики, но в като основно въоръжение се предполага да се използват много по-мощните 340-мм 45-калибрени оръдия, разработени от френските арсенали.

Щателното разглеждане на проекта обаче показва, че поради значителното тегло на новите кули корабите няма да влязат в ограниченията по дължина и по водоизместимост. Ограниченията обаче за френския флот са критически, тъй като са формулирани на основата на размерите на съществуващите докове (разходът на средства за реконструкцията на които правителството желае да избегне). В резултат на това е решено да се преработи проекта, заменяйки двете странични кули с една централна, способна да стреля по двата борда. Така намалява преследващия и ретирадния огън, но бордовия залп си остава както преди, по брой на оръдията.

Всички три супердреднаута от типа „Прованс“ са заложени през 1912 г. и са спуснати на вода през 1913 г. Дострояването им се забавя поради войната, и корабите влизат в строй в периода 1915 – 16 г.

Конструкция

В основата си, супердреднаутите от типа „Бретан“ повтарят предшестващия тип „Курбе“. Те са по-големи с примерно 500 тона; тяхната нормална водоизместимост е около 23 900 тона, при равни други размери. Техните корпуси имат аналогична на предшествениците конструкция, с дълъг полубак, от форщевена и до барбета на кърмовата висока кула на главния калибър. Обаче, за разлика от корабите на типа „Курбе“ ширината на палубата на полубака се равнява по ширината на корпуса по цялата дължина на кораба.

Основното конструктивно различие от предходния тип е наличието на новата артилерия на главния калибър и по-рационалното разположение на кулите.

Към останалите разлики при супердреднаутите от типа „Бретан“ се отнасят наличието само на два комина (пред и зад централната кула) и различията в разположението на мачтите и надстройките.

В сравнение с предходния тип на корабите от типа „Бретан“ има добре обмислена система за разделяне на водонепроницаеми отсеци. Благодарение на отказа от бордовите кули се появява възможността да се постави бронирана надлъжна противоторпедна преграда. За компенсация на водоизместимостта главният брониран пояс е изтънен от 290 до 270 мм.

Въоръжение Основното въоръжение на супердреднаутите от типа „Бертан“ се състои от десет 340-мм 45-калибрени оръдия образец 1912 г. Това са успешни за времето си тежки оръдия, разработени изхождащи от изискванията да се осигури за новите кораби огнева мощ, сравнима с британските и немските аналози. Такова оръдие тежи 66 950 кг. Боекомплектът им съставлява 100 изстрела на ствол. Оръдията от този тип стрелят с 554-килограмови бронебойни снаряди с начална скорост до 790 метра в секунда, или олекотените 465 – 445 килограмови фугаси, с начална скорост 893 – 916 метра в секунда. Скорострелността им съставлява около два изстрела в минута.France 34 cm/45 (13.4") Model 1912 34 cm/45 (13.4") Model 1912M 34 cm/45 (13.4") Type C

Оръдията на главния калибър се разполагат в пет двуоръдейни кули, по дължината на кораба. Две кули са разположени линейно-терасовидно на носа, на полубака, една кула в центъра на корпуса, и две на кърмата на горната палуба. Всички оръдия на кораба могат да се обръщат по произволен борд за воденето на огън с пълни залпове. Обаче, както и в случая с „Курбе“, ъгълът на възвишение на оръдията в кулите е съвсем недостатъчен, и съставлява поначало не повече от 12°; това ограничава далечината на стрелба с бронебойните снаряди образец 1912 г. на 14 500 метра, което съответства на най-старите британски дреднаути,Установките на „Дреднаут“ осигуряват максимален ъгъл на подем на оръдията от 13,5°, което дава максимална далечина на стрелбата от 15 040 м. макар и слабо, но за утешение служат прекрасните балистични характеристики на френските оръдия, имащи разсейване на залпа под 100 м при стрелба на максималната далечина. Само на „Лорен“ ъгълът на възвишение е увеличен до 18°, а далечината на стрелба нараства до 18 км. На останалите кораби модернизацията е направена вече след сключването на примирието.

Противоминният калибър се състои от двадесет и две 138,6-мм оръдия образец 1910 г. с дължина на ствола 55 калибра. Оръдието има разделно-гилзово зареждане и ъгли на подем −7°/+15°. Масата на барутния заряд е 10,4 кг. Бронебойния снаряд с маса 39,5 кг има начална скорост от 820 м/с, което осигурява максималната далечина от 16 000 м. Фугасният снаряд, с маса 31,5 кг, получава начална скорост от 840 м/с, което осигурява максимална далечина от 15 100 м. Скорострелността съставлява 5 – 6 изстрела в минута. Противоминната артилерия е разположена в каземати, побордно. Боезапасът съставлява по 275 изстрела на оръдие. По носа могат да стрелят осем оръдия, по борда 11 и по кърмата осем. Малокалибрената артилерия се състои от седем 47 мм оръдия (Hotchkiss 47 mm L/50 M1902) с дължина на ствола 50 калибра, теглото на снаряда е 1,5 кг. Пет 47-мм оръдия са разположени на покривите на кулите на главния калибър: на носовите и средната кули по левия борд, а на кърмовите кули по десния борд. Лафетите на тези оръдия са приспособени за стрелба по въздушни цели. Две оръдия стоят побордно на продължението на покрива на камбуз при бойната рубка и изпълняват ролята на салютни. Минно-торпедното въоръжение се състои от четири 450-мм подводни торпедни апарата.

Към момента на влизането в състава на флота, корабите също имат по две 75-мм зенитни оръдия, преправени от полеви оръдия образец 1897 г. Подобно въоръжение се счита за достатъчно за отбиването на атаки на хидроплани-торпедоносци и бомбардировачи, и за удържането на безопасна дистанция на неприятелските дирижабли. В процеса на дългата служба на линейните кораби от типа „Бретан“ съставът на тяхната зенитна артилерия нееднократно се променя и усилва.

Бронева защита Броневата защита като цяло се основава на същите принципи, които са в основата на предшестващата серия дреднаути „Курбе“, но с малки промени с оглед изискването за поставяне на по-мощна артилерия в ограничената водоизместимост. Главният брониран пояс от цементирана стомана се проточва по водолинията от форщевена до траверсната преграда на кърмата. Неговата дебелина в централната му част достига 270 милиметра, по краищата изтънявайки до 160 милиметра. Плочите на броневия пояс се издигат над водолинията на 2,35 м и на 1,7 м са потопени във водата под водолинията при носа и в средната част, а при кърмата на 0,8 м. Долният ръб на пояса е с дебелина 100-мм в централната част и 80 мм по краищата. Над главния пояс, казематите и борда между носовите и централната кули на главния калибър до палубата на полубака са защитени с горен пояс от 160 милиметрова броня. Дебелината на кърмовата траверсна преграда съставлява 180 мм.

Хоризонталната защита е представена от три бронирани палуби. Долната върви на нивото на главния броневи пояс, и има скосове, съединяващи се с неговия долен край; нейната дебелина съставлява 40 милиметра в централната част, и 70 милиметра по скосовете. Над нея е разположена плоската горна палуба, с дебелина от 48 милиметра, и палубата на полубака, с дебелина 15 мм върху 15-мм обшивка. Като цяло, бронирането на палубите е макар и мощно (сумарната им дебелина е 80 – 110 мм), но е разчетена да издържа на попадения от снаряди под остър ъгъл в близък бой, а не да защитава от падащите под голям ъгъл снаряди в боя на големи дистанции.

Челните и страничните стени на всички кули на главния калибър имат дебелина 300 мм. Задната плоча има дебелина 360-мм. Покривът има дебелина 72 мм. Барбетите над палубата имат дебелина от 270 мм (236 върху 34 мм подложка).

Бойната рубка има покрив с дебелина 60 мм, 50-мм под, стени с 300-мм дебелина и комуникационна тръба със стени с дебелина от 200 мм.

Главната разлика спрямо предшестващия тип в защитата е наличието на противоторпедна преграда.

Система за управление на огъня